Лична драма: Дойде да ми топли леглото, аз я отпратих с 1000 евро
Наскоро прочетох една мисъл на Лев Толстой от романа „Ана Каренина“, а именно: “Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему…” Този цитат ми бръкна в душата и реших да ви споделя своята лична драма. Защото великият писател е прозрял, че човешките драми са различни – като стъклените фигурки в калейдоскопа. Само че не са красиви, а отвратителни.
Преди 4 години заминах за Холандия. Бях на 32, завършил история и философия, но останах без работа и потърсих препитание в чужбина. Намерих по обява работа в един бар като сервитьор, заплатата ме устройваше, като студент се издържах по този начин. Приятелката ми Ивона има диплома по педагогика, не знае езици и нямаше как да ме придружи, затова се разбрахме, че аз ще събирам пари за начална вноска за жилище, което ще ипотекирам, и за кола на старо. Тоест че поставяме връзката ни на изпитание, и ако издържим, ще се оженим.
Никак не ми беше лесно. Работех по 12 часа за повече пари, спестявах всеки цент, с нея се чувахме редовно и правехме планове. Само че след 6 месеца Ивона цъфна при мен. Просрочила плащането на наема с 3 вноски, хазяите я изгонили, тя взела заем от приятелка, разплатила се, купила си билет за самолета и ми се обади от летището в Амстердам да отида я посрещна. Не ми беше казала предварително, искала да ме изненада. Какво можех да направя, освен да изразя радост, макар че сърцето ми подскачаше тревожно. И с основание. Когато преведох парите на приятелката й, спестяванията ми се стопиха. Намекнах й, че трябва да й потърсим работа, заплатата ми не стига за двама, да не говорим, че няма да мога и едно евро да заделя за бъдещето ни. Ивона кимна с глава, но не стана ясно дали е „да“, или „не“.
След седмица й предложих да дойде в заведението, жената, която миеше чаши и прибори напусна, но приятелката ми подскочи обидена: „Ти слугиня ли ще ме правиш? Ще си намеря сама!“
И започна голямото „търсене“. Вечер я намирах пред телевизора, излегнала се на дивана. От вратата започваше да се оплаква, че цял ден обикаляла от сутринта да търси по обяви каквато и да е работа, но безуспешно. Лъжеше ме, то не става така – да хлопаш от врата на врата. Но бях твърде изтощен, за да се караме, и си траех. След два месеца се отвори място за компаньонка. Обясних й, че в договора, който ще подпише, изрично е упоменато, че е без консумация, в смисъл – без секс. Сяда на масата до някой самотен клиент, който търси компания. Да води елементарен разговор, подканяйки го да си поръчва питиета, ако той желае, може и да танцуват. Хем ще печели, хем ще научи езика. Ивона се разкрещя: „Затова ли дойдох, да ставам проститутка? Засрами се, тая няма да стане!“, и метна една възглавница в лицето ми.
Видях се в чудо. Аз я издържах, тя изобщо не се чувстваше неудобно, а времето си летеше. Единственият жест на внимание беше, че ме чакаше будна, докато се прибера от заведението, колкото и да е късно, но не ставаше да ми сервира вечеря или поне чай. Без да отлепва поглед от телевизора, се провикваше: „Яденето е в хладилника, стопли си го в микровълновата печка!“ А само за уточнение ще добавя, че Ивона не готвеше, а поръчваше по телефона от близката пицария или купуваше замразена храна от супера до нас.
Търпях една година, видях, че самият аз ще вляза в дългове и един ден реших, че с тази жена нямам бъдеще. Казах й да си върви, ще й купя билет до София, оттам да се оправя сама. Тя първо онемя от изненада, после ме погледна злобно и изкрещя в лицето ми: „Ааа, номерът ти няма да мине. Ще ми дадеш 1000 евро, защото цяла година съм ти топлила леглото, глупако!“
Прехапах устни до кръв, за да не я зашлевя, дадох й парите, току-що ми бяха платили за месеца, накарах я да си събере веднага багажа, качихме се в първото такси, закарах я на летището и стоях, докато самолетът излетя. Сега, само като се сетя за нея, потръпвам от отвращение. А бях готов от залъка си да пестя, за да градя с нея дом, в който да отгледаме децата си. Тази мързелива и цинична жена не ставаше нито за съпруга, нито за майка. Понякога ние, мъжете, плащаме висока цена, за да ни се отворят очите. И все пак съм доволен, че моята лична драма не се превърна в лична трагедия!
Цанко
Източник: skafeto.com
