История за доброто, което осмисля живота ни: Щастлив съм, че спасих това семейство
Нищо не осмисля живота ни така, както извършеното добро. А колко по-хубаво е, когато някой ден научиш, че благодарение на теб едно семейство е успяло да съхрани любовта си.
Това се случи преди няколко години. Наскоро се бях пенсионирал и разполагах с много свободно време. Свикнал съм на труд, работя от млад, не мога по цял ден да стоя със скръстени ръце и да се чудя какво да правя. Помагах на жената у дома, гледах внуците, играх карти с приятели, но не ме свърташе. Затова започнах да излизам на дълги разходки. Сутрин изпивах чаша кафе, взимах кучето Бъди и двамата с часове обикаляхме парковете. Това имаше своите предимства, защото се запознах с нови и интересни хора.
Историята на моята голяма любов: Истината за красивия, самотен баща в който се влюбих, се оказа различнаИсторията, която искам да споделя с вас, се случи преди две години. Много обичам брат си и жена му. …Jun 1 2019vijti.com
През един августовски ден, уморени от жегата, с Бъди потърсихме спасение на пейка под голямо дърво. Минути по-късно на крачка от нас се случи нещо доста неприятно. Млад мъж, на около 25 години, и жена на средна възраст спореха на висок глас. Не ги подслушвах, но без да искам станах свидетел на целия им разговор. Спорът им се разгорещи и чух мъжът да казва: „Разбери ме, не я обичам. Късно осъзнах, че бракът ни е грешка. Знам, Ели ти е дъщеря, боли те и не искаш да страда, но ако останем заедно, и двамата ще бъдем нещастни. Влюбен съм в друга. Тя е моята сродна душа – подкрепя ме и ме обича. Искам с нея да прекарам живота си. Уважавам те, видях само добро от теб, затова ти признавам, че ще се разведа с Ели.
Със сигурност и тя някой ден ще срещне подходящия мъж…“ Жената прокара пръсти през косата си, опита се да възрази, но се отказа. Обърна се и си тръгна – с бавни крачки и приведени рамене.
Личеше, че е уморена и съсипана. За миг изпитах дълбоко съчувствие и се запитах как можеш да понесеш животът на любимото ти дете да бъде съсипан. И аз съм родител, заболя ме. Младежът се повъртя малко, въздъхна облекчено и с вид на човек, който е постигнал целта, седна на другия край на пейката. Бъди се надигна, леко изръмжа – да покаже несъгласие, че с непознат делим една територия, и отново заби нос в земята. Изкашлях се, за да привлека вниманието на момчето, а после, уж между другото, попитах има ли огънче?
Без да ме поглежда, отговори нервно: „Не пуша.“ Минута по-късно и вече по-спокойно, продължи: „Сигурно сте чули разговора ни? Питам се защо не ме оставят да бъда щастлив? Толкова ли много искам?“ Погалих Бъди по главата и след кратко колебание отвърнах: „Няма да ви лъжа, чух всичко. Знаете ли, преди години и аз преживях подобна история. Имах добра съпруга и умна дъщеря. Ожених се млад, също като вас. С бившата ми жена бяхме от бедни семейства, нямаше от кого да чакаме помощ. През какво ли не преминахме: дългове, мизерия, глад. Скитали сме от квартира на квартира с дете на ръце. Но както са казали хората – любовта дава криле. Обичахме се и трудностите не ни смазаха. И двамата работехме здраво. Бил съм шофьор на катафалка, вестници продавах, на полето се блъсках, накрая започнах в завода в града и там се пенсионирах. С времето успяхме да си стъпим на краката. Купихме си наше жилище, отгледахме и изучихме дъщеря си. Тежките дни останаха в миналото. Но настъпиха по-лоши…“
Споделих с него как като последния глупак, щом чукнах 40-те, взех, че се влюбих в друга. Криза на средната възраст ли ме хвана, магия ли ми направи тази жена, но заради нея напуснах семейството си.
Ей така, с лека ръка зарязах дом, съпруга и дете. Рекох си, че бракът ми е изчерпан, че и аз имам право на щастие. Съпругата напоследък не ме разбираше, обръщаше ми гръб в леглото, често я болеше главата, а и напълня, отпусна се. Не за тази жена се бях оженил. А любовницата ми! Тя ме разбираше, подкрепяше, щедра и всеотдайна, винаги готова за любов.
Буквално за месеци превърнах живота на близките си в ад. Не носех пари у дома, нали трябваше да впечатля другата с вечеря в изискан ресторант или с бижу, което тя предварително си бе избрала. Вкъщи бях груб и невъздържан, вдигах скандали, дори веднъж ударих съпругата си през лицето заради някаква дреболия. Една вечер ми писна, събрах си багажа и се преместих при новата любов. На бракоразводното дело спорех за най-малкото. Като вълци се бяхме хванали гуша за гуша. Аз се борех да задоволя любовницата си, а жена ми – да запази покрива над главата на дъщеря ми. Години наред събирахме и градяхме, накрая за час съсипахме всичко.
Постигнах своето, разведох се с омразната съпруга. Но съдбата си знае работата. Две години по-късно се озовах на улицата, само с дрехите на гърба си. Разбираш ли, тя ме изостави. Щом изхарчи и последния ми лев, ми би шута. Е, да можех да върна времето назад. Сега, на старини, живея на квартира. Сам съм като вълк единак. Добре, че е кучето да ми прави компания. Дъщеря ми така и не ми прости, че съсипах живота на майка й. Не ме търси, не ми говори. Накрая си позволих да му кажа: „Затова, синко, послушай, ако си намерил добра жена, не я заменяй за друга. Любовта идва и си отива, страстта – също. Но онази искра, която я има между мъж и жена, които са се врекли един на друг пред Бог, никъде няма да я намериш. Всичко друго е измама.“ Когато излях душата си, се почувствах изтощен. Хванах Бъди за каишката, кимнах за сбогом на младежа и си тръгнах.
Изминаха три години. Един ден, както обикновено, с верния ми приятел се разхождахме в парка. Внезапно някой извика зад мен: „Господине, моля ви, спрете за малко.“ Обърнах се и за огромна изненада видях онова момче. До него стояха красива усмихната жена и малко дете в количка. Зарадвах се на неочакваната среща, дори Бъди замаха с опашка. Младежът стисна здраво ръката ми, а после изведнъж ме прегърна. „Благодаря ви! Вие спасихте семейството ми. Запомних всяка дума от историята ви и реших да не допускам вашата грешка. Навреме осъзнах колко много обичам жена си. Наскоро ни се роди и момче. Не знам какво бих правил без тях. Дължа щастието си на вас. Бъдете благословен!“ След още няколко разменени любезни думи, с младите се разделихме. Дълго гледах след тях и се усмихвах. После хвърлих бегъл поглед на часовника си и побързах да си тръгна. Към дома – там, където ме очакваше моята съпруга, на която никога не съм изневерявал и с която сме заедно повече от 40 години.
Димитър
Източник: Лична драма
Момичето от сънищата ми се появи на прага, а аз пропилях единствения си шанс да бъда истински щастливКолкото и да ме съветваха близки и приятели да не се занимавам с жена като Соня, аз глуповато ги пре…Jun 5 2019vijti.com
