Животът ме накара да избирам между жена си и дъщеря си
Моят първи и, както изгледаше в началото, щастлив брак, се разби в камъните на живота и силата на навика. Седемте години общо съжителство ни направиха абсолютно непознати с Марина и само дъщеря ни Виктория все още ни свързваше. Заради нея се опитахме да запазим добри отношения, затова напуснах общия ни дом, взимайки със себе си единствено личните си вещи. С нетърпение очаквах всеки уикенд, за да взема дъщеричката си, по която изпитвах силна тъга. Втората любов отново ме доведе до нов брак. Бях уверен, че сътрудницата ми Ирина е моята сродна душа. Летях от щастие, виждайки колко добре се разбира с Виктория.С какво заслужих това: Една история, която докосва право в сърцетоПочина баща ми. Когато смъртта влезе в един дом, в него се настаняват болка и печал. Близките оплакв…May 19 2019vijti.com
Тримата прекарвахме много време заедно, разхождахме се в парка, карахме велосипеди, ходихме на кино, приготвяхме си вкусотии. Една вечер Ирина ме предупреди, че на следващия ден родителите й ще ни гостуват. След кратко мълчание тя добави: „Искам да те помоля да не вземаш дъщеря си при нас. Мама и тате няма да я харесат.“
Молбата й ми дойде като гръм от ясно небе. За родителите й никога не е било тайна, че бях женен и имам дъщеря. Спомням си, че се зарадваха да чуят общите ни планове за бъдещето. Но когато се опитах да възразя, Ирина се ядоса и ме упрекна в липса на достатъчно любов. Бях много изненадан, разстроен и дори раздразнен, но едно нещо знаех със сигурност.
Дъщеря ми ще ме чака през уикенда и никой няма да ме принуди да променя плановете си. На следващата сутрин отидох да взема Вики, а там ме очакваше приятна изненада. Бившата ми съпруга заминаваше в командировка за десет дни и поиска аз да се грижа за момиченцето си. И ако там останах приятно изненадан, у дома ме очакваше неприятна изненада под формата на кратка бележка, в която Ирина ме информираше, че е излезнала сама и ще се върне късно. Първите неясни съмнения покълнаха в душата ми, освен това почувствах злоба към малката ми любима дъщеря. Въпреки това реших да не си развалям настроението и двамата с Вики прекарахме един страхотен ден.
Когато Ирина ни видя, се отнесе доста студено към нас. Няколко дни вкъщи цареше угнетителна атмосфера, накрая тя реши да ми признае причината за поведението си. “ Не мога повече да живея така. Искам да принадлежиш само на мен и на бъдещите ни деца. Затова Виктория не трябва да идва повече тук.“ Неочакваните и неприятни новини продължаваха да ме заливат. Постарах се да сдържа емоциите си и ясно заявих, че дъщеря ми ще живее с нас, докато майка й е далеч. Опитах се да обясня на жена си, че не е длъжна да обича детето ми, достатъчно е просто да проявява уважение. За съжаление реакцията на Ирина бе недвусмислена и семейната атмосфера отново потъна в мрак и неразбирателство. Не вярвах, че това е същата жена, която считах за сродна душа. Тези дни станаха тягостни дори за невинното дете. Ирина беше студена с нея, отбягваше я всячески, а Вики дълбоко страдаше от пренебрежението й.
Новините започнаха да се появяват с невероятна стабилност в живота ми. Този път беше телефонно обаждане от бившата ми съпруга, която ми съобщи, че ще се омъжва… След известно мълчание допълни, че е скрила съществуването на дъщеря ни от избраника си. Приех молбата й Вики да остане при мен с голяма радост. Винаги съм знаел, че на света няма човек, който да застане между мен и моето любимо момиче. На следващия ден си тръгнах по-рано от работа. Но щом се прибрах у дома, не повярвах на очите си. Дъщеря ми плачеше седнала на пода и безпомощно се опитваше да се защити от грозните обиди на Ирина. Появих се точно, когато жена ми посягаше да я удари. Щом ме видя на прага, ръката й замръзна във въздуха. Не я изслушах. Мълчаливо й посочих вратата. Докато си събираше багажа, за да не чувам заплахите и обидите й, включих телевизора и с Вики се насладихме на анимационните филмчета, където доброто винаги тържествува над злото. Когато най-накрая вратата се затръшна зад Ирина, прегърнах момиченцето си, обещавайки й: “ Никога няма да те изоставя! В живота доброто печели.“История, от нашия живот: Татко, ти разби живота ми, заради теб намразих мъжетеКато дете много се гордеех с баща си и го обичах повече от мама, въпреки че тя беше най-добрата майк…May 14 2019vijti.com
Източник: Лична драма
