Йордан Стоичков или бай Данчо –личният готвач на Тодор Живков, разказа пред БТВ за това, какво е обичал да яде бившият първи, за ексцентричните желания на бившия кубински лидер Фидел Кастро и по кой предмет по време на обучението си по готварство е бил най-стриктен Бай Данчо. Той представи култовата си кулинарна библия „Всички мои рецепти“, която вече е на пазара с логото на издателство „Милениум“.
„Готвенето е била детската ми мечта и съм я реализирал във всички аспекти – в телевизия съм готвил, на ВИП клиенти и на обикновени хора – признава бай Данчо. – Не помня първото, което съм сготвил. Още като дете е било – 3- 4 или 5 клас. Бяхме четири деца и винаги съм бил около печката да помагам. Вероятно съм си изпържил едни яйца. Явно ми е било вродено. Като ученик в Техникума по обществено хранене попаднах на много добри преподаватели. Имах една учителка по практика, която не правеше никакви компромиси. По други предмети може да нямах тетрадка, но тази по нейния предмет бе изрядна. От тогава ми е останало като навик и винаги да влизам с шапка в кухнята. Задължително го правя и сега”.
Бай Данчо разказа как е попаднал в кухнята на бившия първи Тодор Живков.
„Дълго бях в екип с бай Христо Арнаудов – предишния му готвач – спомни си бай Данчо. – При едно от посещенията на Тодор Живков в Италия, трябваше да се направи прием в нашето посолство – за 3 000 човека. Подготвихме го само двамата с бай Христо. Отидохме с един самолет, пълен с храни. И там само кафета и работа. Три денонощия не сме лягали. Искаха да ни помогнат, но ние отказахме, и без спане и почивка за три дни подготвихме приема. Няма обиколки из Рим и почивки. Само работа”.
Бай Данчо разказа и какво е обичал да си хапва Тодор Живков.
„Не съм имал случай, като бях самостоятелен личен готвач на Тодор Живков, да ми е казвал, че нещо не му харесва – разказа той. – Пиша му менюто, а той си казва: „Вие си знаете!”. Рядко идваше и си поръчваше боб чорба. Като поръчваше, беше боб. Предпочиташе вегетарианската кухня. Не че е бил привърженик на вегетарианството, но казваше, че е ял достатъчно месо на официалните вечери и обяди. Искаше като е сам в къщата си в Банкя да яде постни ястия. Лятото в Евксиноград обядът му беше супа или таратор, като сам си добавяше магданоз и копър, и купа раци от Шабла. Това бе любимият му обяд. Вечер задължително имаше фруктиера с плодове. Не прекаляваше с ядене и пиене. Често имитираше, че пие коняк. Иначе, винаги сме се придържали към леко безсолното ядене. Той сам да си добавя сол . Дотолкова бяхме свикнали с вкуса и предпочитанията му, че рядко се е налагало да добавям сол”.
Бай Данчо разказа и за реакцията на Тодор Живков, когато Жени Живкова опитала да го постави на диета.
„Трябваше да изпълнява диета, като дълго време тя стоеше закачена на врата – разказа бай Данчо. – Тя бе назначена от Жени. Един ден готвихме по нея – мюсли, корнфлекс. Даваме му, а той ни извика и помоли да си му готвим нормалните неща. При него стриктно се спазваше захарта и внимавахме много, защото имаше склонност да вдига кръвно”.
Бай Данчо разказа и за най-ексцентричния държавник, за когото е готвил – бившият кубински лидер Фидел Кастро.
„Фидел Кастро при второто си идване в България бе настанен във „Враня” – разказа бай Данчо. – Подготвяхме официална вечеря за около 5 000 човека в Националния музей, където е сега. Някъде около 16:00 часа обаче, както си работим и нещата вървяха напред, идва прекият ми началник и нарежда да тръгваме за Боровец, че голямата вечеря отпада. Тръгнахме за Боровец и на Околовръстното шосе за Самоков ни спира милиционер. Докато обясняваме, зад нас идва делегацията. Това бе първо мероприятие, в което аз отивам след гостите. На Боровец дръжката на хладилната кола се счупи, но с подръчни средства се оправихме. За кубинцитне обаче бе най-трудно да се готви заради часовата разлика, тъй като при нас е вечеря , а за тях закуска. Беше едно безсъние, заради часовата разлика. Кастро бе доста своенравен. Тогава отхвърли цялата програма, която му бе подготвена и сам си направи такава.
На следващия ден, например, пеша тръгнаха към Говедарци, като в гората срещат горския. Бърка му Кастро в торбата и от там си взима сланина и ракийка. Резнал си сланинка и пийнал ракийка. Отиват в Говедарци и Кастро се среща с попа. Попът знаел испански и решават заедно да посетят селска къща. Кметът предлага една, но Кастро си избира друга и влизат. Там домакинята прави зелник. След като ял от зелника, Кастро отишъл и в кочината, за да види прасето, след което си тръгнал”.
