„Далеч съм от всякакви конспиративни теории. Като всеки разумен човек, искам да поставя въпроса – добре, аз ще се ваксинирам (като ни кажат, че не можем да пътуваме, да ходим на работа, ние всеки ще се ваксинираме), след колко време ще трябва отново да се ваксинирам? Дали това са ваксини, които решават въпроса дългосрочно или това са ваксини, при които на всеки 6 месеца, всяка година ще трябва да се ваксинираме?“, запита той.
Според него проблемът е в западната система на здравеопазване, която акцентира върху проявленията, а не върху първопричината и така поставени уж под контрол заболявания поставят хора в рисковите групи: „Мен ме боли глава – взимам хапче за глава, не изследвам защо ме боли глава. Не се интересуваме какво причинява мръсният въздух на нашите деца – ще им пръснем нещо“.
Този вирус атакува там, където човек е най-слаб, по същата логика показа проблемите на западните общества и на нас, които подтичкваме около западните общества, коментира Вълчев. Той подчерта, че „човечеството и България са преживявали много по-тежки дни“, но се създава усещането, че „човек няма ниша, в която да се скрие“.
Болна ли е демокрацията у нас?
Годината беше белязана и от политическа криза и протести. Според Вълчев демонстрациите по улиците са дали резултат: „Правителството от лятото според мен е напълно нелегитимно. Когато има такова вълнение, обикновено се минава през избори. Г-н Борисов беше готов да иде на избори, не знам каква е причината да не го направи. Според мен сгреши“.
Той отбеляза още, че протестната вълна е показала, че е възможно хора с различни политически пристрастия да се обединят около една цел, а спадането на гражданската енергия е свидетелство за друго: „Просто правителството на Бойко Борисов е удобно на много хора“, като някои от тях могат да управляват само с ГЕРБ. „Ние критикуваме ГЕРБ, но ГЕРБ е един продукт наш общ, няма защо да бягаме от тази работа“, подчерта Вълчев.
Той коментира, че протестите са били подпалени не толкова от акцията на Христо Иванов край Летния Сарай в „Росенец“, колкото от влизането на прокурори в президентството, което нарушава разделението на властите: „Все едно президентът, който е върховен главнокомандващ, да прати танковете да окупират Съдебната палата“.
„Големият въпрос не е в личността на главния прокурор (…) големият въпрос е да се види системното място на прокуратурата в наказателния процес – иначе водим полурелигиозен спор“, категоричен беше Даниел Вълчев.
