В църквата срещнах ангела, който ми спаси живота: Точно когато бях напълно загубила надежда

RSS
Follow by Email
Facebook
Twitter

С майчинска нежност погалих корема си, обещавайки на малкото създание, което растеше в него, че ще има най-добрите родители на този свят. Наистина бях късметлийка с момче като Галин. Двамата се срещахме по-малко от година и все пак бях напълно убедена, че той е мъжът, с когото искам да остарея. Като всички хора и той имаше недостатъци, но бях сигурна, че мога да ги пренебрегна в името на щастливия ни живот. Надявах се вестта за детето, което очаквах, да го зарадва и да го привърже още повече към мен.
Няколко часа по-късно се прибрах, смачкана от болка и безсилие. От огледалото ме гледаше едно подуто от сълзи лице. За миг тялото ми потрепера, зениците ми се разшириха и от устата ми се изтръгна нечовешки писък. Той отхвърли мен и нероденото ми дете. Беше толкова студен, надменен и непознат. Какво щях да правя сега?
Прибрах се вкъщи съсипана от мъка: Какво ще се случи сега, не искам дори да си помисляС Вальо сме женени от 10 години, но през последните две той ми изневерява. Когато братовчедка ми каз…Aug 13 2019vijti.com

От кого можех да очаквам помощ? Родителите ми бяха разведени и отдавна всеки живееше сам за себе си, без да се интересуват, че някога са имали семейство. Стиснах очи и почувствах остра раздираща болка в гърдите. Душата ми агонизираше.
Никога няма да забравя как реагира Галин на новината, че ще става баща. Не каза много, но достатъчно, за да ме унищожи. Вместо обичайната му усмивка, лицето му помръкна, а ръцете му рязко ме отблъснаха. Последва и втори шок – с привидно спокоен тон, той попита дали съм сигурна, че бебето е от него. Без да дочака отговор, Галин допълни, че може би е станала някаква грешка. Трудно ми беше да повярвам, че мъжът, когото обичах, постави под съмнение верността ми. След моментното зашеметяване се запитах има ли смисъл да му давам каквито и да е обяснения.

През следващите дни очаквах да ми се обади и да ми поиска извинение. Надявах се, че все пак е размислил и съжалява за думите, които толкова необмислено изрече. От напрежение коремът ме болеше.
Три дни по-късно Галин наистина се обади и пожела да се видим. Излязох с надежда и отново се прибрах смачкана от разочарование. В ушите ми още звучаха грубият му глас и просташкото му държание. Както предишния път, той беше студен и далечен. Заяви ми, че дете не влизало в плановете му, тъй като целял да гради кариера. Накрая ми предложи да направя аборт и обеща да го плати. Когато му отказах, Галин ми обърна гръб и подвикна отсега нататък да се оправям сама и повече да не го търся. Само за миг унищожи всичката топлина и вяра в душата ми. Дълго стоях отпуснала рамене под тежестта на отчаянието, което ме завладя. Що за човек би съсипал мечтите на момичето, на което довчера се кълнеше, че обича?

Що за баща би осъдил собственото си дете на смърт? Безотговорността и хладнокръвието му ме довършиха. Потънах в депресия. Не исках да работя или да се срещам с хора. Предпочитах да стоя затворена вкъщи и да плача. Спрях да мечтая. Дните ми бяха мрачни, а нощите – изпълнени с кошмари. Намирах се на границата да изгубя напълно разсъдъка си.
Една ранна утрин, няколко седмици след раздялата с Галин, се събудих с мисълта, че няма смисъл да живея повече. В момент на умопомрачение реших да убия себе си и нероденото си дете. Като в просъница станах и хукнах по улицата. Тичах, докато останах без дъх. Болката ми не знаеше граници – прииждаше на влудяващи вълни. Смъртта неудържимо ме изкушаваше. Не усетих как се озовах в двора на църквата. Храмът още не беше отворен.

Уморена от лудешкото тичане, рухнах на една пейка, наведох глава и помолих Бог да ми прости греха, който се канех да извърша. Изведнъж усетих нечие присъствие. Бавно повдигнах очи и срещнах погледа на непознат млад мъж. Известно време, затаили дъх, двамата се гледахме. Не говорехме, но очите ни си казаха всичко. Когато час по-късно си тръгнах, желанието да убия себе си и нероденото си дете беше изчезнало напълно. Напуснах двора на църквата, уверена, че не съм сама в това изпитание.
Днес аз и странникът сме добри приятели. Всъщност най-добрите. Доброволец е в храма. Не е красив като Галин, нито толкова образован, няма собствен дом, кола или банкова сметка.

Но е богат духовно. Благодарение на него преминах през най-сериозната криза в живота си. Той носи библейското име Лазар и има душа на ангел. Ангелът, който спаси два живота.
Лина
Източник: Лична драма
Той я целуваше всеки ден преди работа, но този път целувката беше някак различнаМое е задължението да взимам децата следобед от детската градина и често засичам този възрастен госп…Dec 16 2018vijti.com

Facebook Comments
Facebook Comments

Още интересни публикации

error: Content is protected !!