Аплодисменти за българските лекари: Спасиха жена с 12-килограмов тумор със сложна операция

RSS
Follow by Email
Facebook
Twitter

Екип блестящи български лекари спасиха живота на 58-годишна пациентка от Ямбол, след като със сложна операция успяха да отстранят от тялото й огромен 12-килограмов тумор. Успешната интервенция е извършена в плевенската болница „Света Марина“. Животоспасяващата операция е извършена от екипа на професор д-р Григор Горчев и професор д-р Славчо Томов.
Пациентката е постъпила с оплаквания от болки в областта на корема, усещане за тежест, придружено от гадене и повръщане. Жената е уточнила, че в последно време има сериозно подуване в коремната област и рязко повишаване на телесното тегло, което е достигнало 110 килограма. Назначеният от лекарите преглед установява наличието на голямо туморно образувание.

Другата гледна точка на соца: лекарите ни лекуваха безплатно, а всеки строеше къща със заемЖивотът в България е труден за много хора, но най-вече за много възрастни българи, които оцеляват с …Jan 31 2019vijti.com

То е било в десния яйчник на пациентката, а диаметърът му е повече от внушителен – 40 сантиметра. Експертите решават операцията да започне незабавно. Тя е успешна, като допълнителни затруднения за лекарите са създали наднорменото тегло, три цезарови сечения и наличието на пъпна херния.
Ето и още една история:
„Виждали ли сте тумор колкото баскетболна топка? Извадихме такъв от корема на млад мъж заедно с още няколко, по-малки“, разказва д-р Иво Близнашки, началник на отделението по хирургия в многопрофилната болница „Софиямед“. Пациентът е на 38 г., а това е третата му поред операция заради сравнително рядък тумор в коремната област.

Преди около 3 г. мъжът установил, че хемоглобинът му е нисък и това наложило да посети лекарския кабинет.
“Първо си помислих за остър панкреатит, не допусках, че има толкова голям тумор”, спомня си д-р Иво Близнашки.
При операцията обаче извадили 6 тумора, единият бил като топка.
Това са злокачествени образувания, т. нар. липосаркоми, поясни д-р Близнашки.
Те произлизат от мастната тъкан около бъбречното пространство.
Тези тумори са около 0,8% от всички онкологични заболявания.

За липосаркомите се предполага, че се дължат на генетични дефекти, но не заразни. Съставът им е от мастна и съединителна тъкан, растат много бурно. По принцип не дават разсейки, но неприятното е, че обемът им се увеличава в геометрична прогресия – 2 см – 4 см – 16 см. Обхващат и съседни органи. Друга особеност е, че много бързо рецидивират. Това е неприятно, защото не може едно и също място да бъде оперирано многократно. Една-две или три операции са допустими, но не и много повече, казва д-р Близнашки.
Втората операция на пациента се наложила преди малко повече от година. Туморът пораснал отново, макар и в по-малка степен. Той обаче притискал бъбрека, черния дроб и празната вена на корема. Беше на сложно място, оплетен около важни съдове и операцията продължи дълго, казва д-р Близнашки.

„Въпреки че махнахме всичко, което се виждаше, туморът отново започна да расте. Мастната тъкан е нормална опорна тъкан в коремната кухина, но появи ли се тя някъде, ракът отново тръгва. Третият път отново махнахме образувание колкото футболна топка от вътрешната страна на гръбначния стълб“, продължава разказа си той.

При тези тумори химиотерапията и лъчелечението нямат почти никакъв ефект, което прави операцията единственото възможно лечение.

Мъжът с липосарком е едър човек. „Имаше голям корем, когато дойде за първи път при мен, но не подозираше, че е заради тумора. Смяташе, че просто е пълен, а коремът беше огромен. Окончателната диагноза бе поставена след преглед със скенер“, пояснява д-р Близнашки.

Липосаркомите имат различни подвидове според тъканите, които са под тях – мускулна, нервна съединителна или мастна тъкан. Понеже стават много големи като размер, притискат останалите органи и така се стига до първите оплаквания. “Едва тогава хората усещат, че има някакъв проблем.

Повечето ни пациенти идват с вече много големи тумори.

Казват, че дълго са търпели, имали са неясни болки, обикаляли са различни лекари, които нищо не са открили”, коментира хирургът.

Напоследък медиците повече се осланяли на модерната техника, вместо да преглеждат сами пациентите си. Пращат ги на ехограф, на скенер, но малко от тях опипват корема. Няма как лекарят да не усети подобно голямо образувание, ако прегледа внимателно пациента. Изпратен на изследване с модерна апаратура, болният се връща след около седмица, когато лекарят вече е забравил какъв е бил проблемът.

Преди време имах пациентка с липосарком, при нея туморът тежеше 22 кг. Туморът понякога е с капсула и тогава се вадел лесно. Най-трудно е, ако има сраствания, които притискат и обхващат жлъчката, дебели или тънки черва. „При жената извадихме тумора, а след 2-3 г. отново махнахме нов, по-малък тумор.

Понякога състоянието на болните е много тежко, но не можем да им откажем операция, допълва той. Интервенцията им давала допълнителни години живот.

Дори да кажем на болния, че има 15-20% шанс за живот, за целия ми дълъг стаж не съм видял пациент, който да откаже операция и вместо това да чака края, казва хирургът.

Около една трета от операциите в отделението на д-р Близнашки са спешни и в областта на корема – перитонити, преплитане, запушване на червата, жлъчни кризи, спукани язви или заклещени хернии.

Макар и рядко, все още идват пациенти със спукана язва.

Язвата е малка дупчица – около 5-10 мм, в стомаха. Ако не се лекува, раничката може да нарасне и да пробие стомашната стена. Тогава съдържанието на стомаха или червата изтича в коремната кухина и се получава перитонит. Помага само спешната намеса на хирург. Обикновено хората в това състояние били с нисък социален статус. Гастроентеролозите вече могат напълно да излекуват язва на стомаха или дванадесетопръстника, така че да не се стига до операция.

Имаме и пациенти със стенози, които правят стеснения на стомаха.

„Нагоре стомахът става като гайда. Надолу е като малка тънка нишка, която пуска по малко към червата. Това е тежко усложнение, което се появява тогава, когато човекът не се е лекувал“, обяснява хирургът от „Софиямед“.

Повечето планови операции са онкологични. Най-често те са на стомаха, дебелото черво, задстомашната жлеза и жлъчните пътища. „Прави впечатление, че много от пациентите идват на преглед прекалено късно. Хората от големите градове имат по-малки тумори, но пациентите от по-малките населени места са запуснати. Възможно е късно да ги изпращат на специалист“, констатира хирургът.

Той споделя и още едно любопитно наблюдение, подкрепено с данни от болничната практика. Има връзка между карцинома на дебелото черво и жлъчните камъни, казва д-р Близнашки. 7% от болните с този тумор имат камъни. Установихме и обратната връзка – 7% от пациентите, оперирани след жлъчна криза, също имат рак на дебелото черво. Има логика, защото в дебелото черво става крайното разграждане на билирубина – вещество, отделяно от жлъчката. Статистиката е от малко проучване, което анализира данни за пациентите от 5-годишен период в една болница. Затова има смисъл хора, при които е установено едното заболяване, да се изследват и за другото, пише 24chasa.
На това място паднал ангел лекува хора, отписани от лекаритеВ България има много чудотворни места, на които се случват необясними неща, като могат да бъдат клас…Jan 23 2019vijti.com

Facebook Comments
Facebook Comments

Още интересни публикации

error: Content is protected !!