Петя Дикова изпрати първокласник заедно с цялото семейство (СНИМКИ)

„Не знам дали някога ще изпитам подобно силно вълнение – в един ден голямото ни дете започва първи клас, а малкото – за първи път прекрачва училищния праг в подготвителен. Химнът, водосвет, здравецът до първия Буквар – все изпитания за чувствителното ми майчино сърце. Искам да съм от хладнокръвните майки, които приемат първия учебен ден, както трябва – като празник на порастването. Обаче за втора година се убеждавам, че съм от другия тип – за мен порастването е тайфун от меланхолия със смесени чувства. Започвам да плача от предния ден. На сутринта се гримирам вкъщи и при лисването на вода е първият голям рев. Разплаквам се хубаво в гаража, да ми е спокойно. Започвам второ гримиране в колата, надявам се поне до училищния звънец да изтрае. Не става – едното дете идва за малко и прегръща крака ми, без да каже нищо и сякаш иска да се скрие. Сърцето ми се къса. Но само след минути ме е хванал за ръка и пуска първи. А аз не съм готова да пусна детската ръчичка. След малко големият говори с прятелчетата си и вади друг глас – не като този, с който редим конструктори, четем приказки и говорим за динозаври. Гласът е вече друг, важните хора са други, той няма нужда от ръката ми. Но аз имам и протягам моята към тази на големия Илиян за подкрепа и за едно споделено: “Всичко е наред! Така е редно!” Щастлива съм, но честно казано, олекна ми, че този емоционален roller coaster е зад гърба ми.