Проф. Пламен Павлов: Кръвен данък не се дава при съжителство, а в робство

RSS
Follow by Email
Facebook
Twitter

Корените на българската държавност са още през II в. и това трябва да влезе в учебниците  – Днес всички медии буквално гърмят в съжителство ли сме живели с османците 5 века, или сме били под турско робство. Вие какво мислите, проф. Павлов?

Антон: Какво пречи Балканджи Йово на политиците? Страх ги е, че се говори за турско робство!?Днес Антон Хекимян отново взриви ефира на Би Ти Ви! Има ли тенденция нарочно да се постъпва така, че…Jan 26 2020vijti.com

– Тази “особеност” на програмата по история в 6-и клас е опит на нейните съставители да избягат от сериозен въпрос като турското робство или османското владичество. Понятията “робство”, “владичество”, “иго” ние използваме от няколко века, те са дело на хората, живели в условията на онзи безчовечен режим. Вземането на кръвен данък не може да бъде наричано съжителство, а единствено насилие и робство. Така мисля аз.

– Научаваме също, че “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски няма да се изучава в 6-и клас. Че пак има местене на “материал” от горни в по-ниски класове – например децата ще изучават съвременна история XVI-XIX в. в 8-и клас, а в 6 -и родна средновековна история. Има ли смисъл?

– Добре е програмите и учебниците да се обновяват, но сега това се прави без добър диалог с учители, родители, утвърдени специалисти в съответните научни области. Подходът на министър Танев и неговото обкръжение е най-малкото странен, на моменти

самоцелен,

самодостатъчен! Обясненията, че учениците от 6-и клас няма да проумеят повика на Паисий за любов към Родината, към българския език, за отстояване на собственото достойнство са просто абсурдни.Скандално е и отпадането на гениалния Захарий Стоянов с неговите “Записки по българските въстания”! Става дума за личности от ранга на Бенковски и останалите апостоли на Априлската епопея, за трагедии като клането в Батак… Та нали от пепелищата на Батак изгря свободата! Именно Батак предизвиква солидарността на целия цивилизован свят със страданията на поробена България. Надявам се, че за министър Танев това не е равнозначно на “махането” на “Бай Ганьо в банята”…

– Неотдавна участвахте в обширна дискусия в гилдията за промени в учебниците по история. По кои теми постигнахте консенсус?

– Не във всичко бяхме единни. Но един от акцентите падна върху коригирането на годината, за която се смята, че е начало на българската държавност – 681 г.

– Има ли черно на бяло доказателства, че българската държавност и народност започва през 165 г., а не през 681 г.?

– Дунавска България всъщност се ражда през 680 г., когато е войната на Аспарух с Константин Четвърти Погонат, а не през 681 г. А че българската държавност има много по-древни корени, личи от

“Именника на

българските

владетели”,

от сведенията в арменски и византийски извори.

Когато неизвестният автор на “Именника на българските владетели” визира ранната история на българите, сам казва, че на практика при кан Аспарух е преместен държавният център, а не че е създадена някаква принципно нова държава. Самият Аспарух се е самовъзприемал като носител на древна държавна традиция. Знаем също така, че между българите и Византия има мирен договор още от 482 г. срещу остготите. България всъщност наистина се оказва най-древната държава от съществуващите сега в Европа и съвсем не казвам това от патриотарски подбуди. В онези времена има много народи от различни културни кръгове – готи, хуни, авари и т.н., от които днес няма и помен… Докато България и днес съществува.

– Твърдите, че имаме индоевропейски произход и че трябва да разширим познанието си за иранския древен свят, защото сме негови наследници. Какви са аргументите ви?

– Имам предвид общността от ираноезични народи, между които са древните скити, сармати, тохари – от този етнически и културен кръг произлизат древните българи. В този смисъл, европоцентричният подход, наложен и в учебниците, и в представата за собствената ни история, не е съвсем коректен, тъй като има и други големи ядра на древната цивилизация –

древна Персия

или днешен Иран

Българите несъмнено са свързани с тези народи.

Защо индоевропейски? Защото всички изследвания, наблюдения, систематизация на отдавна познати и нови факти оспорват наложената представа, че древните българи са били тюрки, алтайци, хуни, или някакви други. Езикът на древните българи е заимствал термини от алтайските народи.

Но например големият учен ориенталист професор Омелян Прицак – американец с украински корени, позовавайки се на съвременни наблюдения, каза ясно през 2000 г., че българският език е индоевропейски, в който само се използва чужда терминология за едно или друго. Имената на нашите владетели почти без изключение са от кръга на иранските езици. Това важи и за името Аспарух, което означава Белият конник, и за Кардам, и за Кубрат, да не говорим за Пресиян или Персиян, което значи просто “персиец”. Името Аспарух го има също при древните царе на Боспорското царство на Кримския полуостров.

Между изследователите има известни различия къде се е формирала древната българска народност – дали в района на Памир и Хиндокуш, или в Северен Кавказ. Но антропологичните наблюдения, даже и модерните напоследък генетични методи свидетелстват за такова родство. Същото важи и за територията на днешните Татарстан и Чувашия. Според покойния проф. Рашо Рашев материалната култура на древните българи е най-близка до сарматската, което говори за хора с уседнал или полууседнал тип население, а не за класически номади, както са представяни българите по инерция и до днес. Този народ има стари държавни традиции и астрономически познания, за което свидетелства и българският календар.

– Твърди се също, че не е уместна периодизацията на първа, втора и трета българска държава. Защо?

– Основното послание на нашата колегия е, че не можем да делим държавата на първа, втора, трета и т.н., тъй като става дума за възраждане на един държавен модел. Царството на Асеневци е

възроденото

царство на

Симеон, Петър

и Самуил

Така твърди цар Калоян в писмата си до папа Инокентий. Знаем от Паисий Хилендарски и основоположниците на нашето Възраждане, че идеята е за възкресяване на старата българска държава, а не за възникване на нова държава. Затова тези понятия трябва да се използват по-внимателно.

Освен това има и чисто фактологичен момент – през IX и Х в. в тогавашна Източна Европа е имало три Българии. Имаме Дунавска България, която е най-трайната, оцеляла и до днес. Имаме още една българска държава – Волжка България, която тогава се ориентира към ислямската цивилизация. В X в. Бат-Баяновите българи в днешното Приазовие отхвърлят хазарската власт и там има т.нар. Черна България. Т.е. имало е 3 български държави в едно и също време!

Нещо друго, което подминаваме: когато Аспарух премества държавния театър на Балканите, неговият брат Кубер, който тогава бил на аварска територия, отива в Керамисийското (Прилепското и Битолското) поле, т.е. в днешна Македония. Това означава, че още през VII-IX в. на Балканите имаме две български държави –

на Аспарух,

и на Кубер

И неслучайно в IX в., когато те се обединяват, тогавашният кан Персиян Първи се нарича “владетел на многото българи”, т.е. на обединените българи.

Днес дразни, когато опонентите ни в Македония се опитват да игнорират Куберовите българи. Но археологията показва, че между VII и IX в. в днешната Вардарска Македония основното население е от българите на Кубер, а славяните са малцинство.

– Какво ще промени корекцията в названието на средновековната титла “хан” в “кан”?

– Става дума за различни титли. Титлата “кан” има друго съдържание и генезис и паралели още в древния ирански свят. Ако титлата беше с буквата Х – никакъв проблем в многобройните надписи на Крум, Омуртаг и другите ни владетели това Х да си остане. Но титлата се изписва “канас ювиги”, което е различно. В унгарската анонимна хроника българският владетел е наричан Магнус Кеану – Великият кан. А “хан” е въведено от руската и донякъде от западната историография. По това време е имало различни ханства в Средна Азия и тогавашните руски учени и журналисти смятат, че това название е еднотипно. Но на практика не е така.

CV

l Роден през 1958 г.

l Завършил е история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

l Специалист по история на Византия и средновековните балкански държави

l Преподавател във Вeликотърновския университет, през годините е чел лекции в Пловдивския, Шуменския и Варненския свободен университет

l Председател на Агенцията за българите в чужбина от август 1998 до март 2002 г.

l Автор на над 250 научни студии, книги, учебници, енциклопедични издания

l Автор и водещ на предаването за история и култура “Час по България” в телевизия СКАТ над 10 г.

Източник: 24часа

Учителят Димитър Гилев: Всеки, който отрича турското робство, е родоотстъпникУчитeлят пo иcтopия oт Cвилeнгpaд Димитъp Гилeв opгaнизиpa иcтopичecĸa ĸoнфepeнция нa тeмa „Зaбpaвeн…Aug 18 2019vijti.com

Facebook Comments
Facebook Comments

Още интересни публикации

error: Content is protected !!