Днес, на Сирни Заговезни, ни се стори подходящо да споделим една притча за прошката. Непоискано благодарствено писмо (също и ненужно)… Няма нужда да назовавам името ти. Ако някога прочетеш това – ще се разпознаеш. Макар че не ми се вярва да го прочетеш – защото знам колко цениш времето си. А също и моите писания……