Разбра ли някой колко хубост, мощт се крий в речта ти гъвкава, звънлива – от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива?
Разбра ли някой колко хубост, мощт се крий в речта ти гъвкава, звънлива – от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива?
Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното –
не ставай изненадано от стола си.
Защото ме научи да тичам, да танцувам, да се смея! Защото ме научи да обичам, да мечтая и да пея!
Едно писмо до теб, тате, защото ме научи да живея!