Андрей Баташов бе от онези дълбоки и пламтящи на сцената натури, изживели съдбата си бързо и красиво, по самия й ръб, за да си останат вечно млади. Фин, ерудиран, артистичен и вглъбен, тотално скаран с еснафската мярка за нещата, Баташов така и не се научи да го кара по-полека. „Беше умен, красив и талантлив: от…