Беше един от онези късни жарки летни следобеди, когато имаме чувството, че дори времето е полегнало за следобедната си дрямка. Въздухът трепнеше от тежест над безкрайните кръгозори на океана, който отново беснееше, залисан във вечния си спор с непреклонните вълни. Небето се синееше ясно, безоблачно, а океанският бриз нежно галеше кожата и навяваше онзи опияняващ…

• 0