Работя като социален асистент. Помагам на болните и се превръщам в дясната им ръка. Историята се случи преди години. Тогава обгрижвах жена на средна възраст. Симона живееше сама. Чудех се защо роднините й са я изоставили, но не смеех да попитам. Тя не обичаше да говори и на въпросите ми отвръщаше еднозначно. Беше вечно намусена…
Аз съм на 45 години, с уж успяла кариера, имам всичко. Но си разбих семейството, бях обвинена дори от най-близките си приятелки, че съм луда. А аз просто искам да бъда щастлива и вярвам, че човек до последно трябва да има възможност да направи своя избор. Дори и той да е грешен. Това разказва Марина…
