Минаваше два след полунощ. Меките лунни лъчи огряха дивана, на който обичайно стояха пациентите ми. Сега там нямаше никого, освен призрака на една несподелена любов. Тя се казваше Елица и беше нежна точно като името си. Когато за първи път я видях, си помислих, че е поредната изгубена душа, потърсила помощта ми, за да възвърне…

• 0