Роден съм в малък провинциален град. Мама работеше в голям ресторант като управител, а татко беше неин спедитор. Нашето семейство живееше добре, не сме се лишавали от нищо. След като завърших училище, се записах да уча в колежа. Родителите ми плащаха за всичко. Не живот, а рай. За съжаление настъпиха времена на размирица. Хората се…

• 3

Всичко започва през юни 2016 г., когато майката на Джорджия споделя снимки на дъщеря си във Facebook. Не след дълго този пост, който имал за цел да даде надежда и на други деца със синдрома на Даун, надхвърля хиляда „харесвания“ и така момичето се превръща в истински инфлуенсър. Забелязват я и хората от модния бранш…

• 0

Бях на 18 години, току-що напуснала интерната, където премина детството ми, когато се запознах с Валери: красив, висок кадет от летателната академия. Не след дълго двамата започнахме да флиртуваме. Последваха телефонни обаждания, дълги разходки под луната, подаръци, клетви и признания в любов. Връзката ни продължи две години – време, през което бях неизказано щастлива. Отношенията…

• 0

„Когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест, от парещите въглени на мъката, си направи сам стълба и излез.“ Изминаха почти пет години, откакто напуснах съпругата си заради любовницата ми. Тогава ми се струваше, че от другата страна тревата е по-зелена. С Кали бяхме женени от едно десетилетие. Изоставих я два месеца преди…

• 2

Сега, припомняйки си миналото, ми се струва, че е било кошмар, от който още не знам как съм оцеляла… Всичко си ми беше наред: тих семеен живот, нормална работа, домашни задължения, грижа за детето и съпруга ми. Казано накратко: нищо не предвещаваше неприятностите, които нахлуха с гръм и трясък. Но един ден, прибирайки по-рано от…

• 0

Когато бях на 21 г., се запознах с Камен. Тогава бях студентка, а той – асистент, който водеше практическите ни занятия. Нито преди това, нито години, след като се разделихме, в живота ми е имало мъж, който толкова да ме привли- ча и когото направо да обожавам. На един от студентските купони двамата пийнахме повечко…

• 1

Не съм от сантименталните жени, които се умиляват от спомените за бащите си и се просълзяват от желание отново, поне за миг, да бъдат малкото момиче на татко. Не изпитвам подобни чувства, макар че имах невероятни родители. Времето, когато прекарвах дните си при тях, в нашата малка закусвалня, сега ми се струва безкрайно далече. Те…

• 0

Наближаваше полунощ. Стоях на улицата под дъжда и се чудех накъде да поема. В едната ръка държах сак с дрехи, с другата галех корема си. Правех го неосъзнато, исках сякаш да почерпя кураж от детето в утробата си. Чувах как вятърът свири, а дъждът се усили. Стиснах зъби, опитвайки се да не се разплача. Бях…

• 0

Здравейте! Не знам, от къде да започна, но истината е, че вече три години се измъчвам и не мога да продължа живота си, без всеки ден да не се сещам за миналото. Казвам три години, защото точно преди толкова се разведох, и с детето заживяхме сами заедно. Бившата ми свекърва постигна своето и след седем…

• 0

Всички се стремим към щастието и за да го имаме, сме готови да платим висока цена. В това число и аз. Фактът, че разбивам чуждо семейство, не означаваше нищо за мен. Но нека разкажа историята си от самото начало. Всичко започна преди няколко години, когато на работното си място се запознах с Ален – симпатичен…

• 0