Темата е злободневна – за завистта у хората. Която трови душата и сърцата им. Понякога тя е прикрита. Зад усмивки. Но често се изразява в „доброжелателни“ подмятания. А те нараняват. Особено ако идват от страна на хора, които сме считали за приятели. За много близки приятели… Присъща ли е завистта единствено на българите? Едва ли….
Какво точно представлява злото? Ами лошият човек? Може би някой, който има неморално поведение – но къде е границата, която разделя добър от лош? Нима не носим всички в себе си добро и лошо? И все пак, някои хора определено заслужават да бъдат наречени зли – те може да се появят отвсякъде, често неочаквано. Истината…
