Извънземни ли? 27 години от един от най-големите абсурди в новата българска история
Една история за благодарността – да се изгубиш, но да те намерят непознати хора на повече от 80 километра от дома.
Бъдещият ми работодател се оказа мой съсед. Човекът, който никога не поздравявах. Както и много други. Просто минавах покрай тях мълчаливо и не отвръщах на поздравите им. Държах се надменно, защото може би така бях възпитана. Т.е. явно не бях добре възпитана. Или може би ми беше досадно всеки път като се засека с някоя позната физиономия да трябва да й казвам “здрасти”. След време се оказа, че не е трябвало да постъпвам така. За съжаление винаги го разбираш твърде късно. Но все пак го разбираш – за добро, или за лошо. И така, реших да напусна сегашната си работа. Причините за това бяха много – ниско заплащане, много работа, монотонност, интриги. Просто вече всичко ми омръзна, както и обещанията за вдигане на заплатата, които си оставаха обещания. Подадох си предизвестието и се пуснах в дебрите на обявите за работа. Очаквай, че бързо ще ми се обадят, но уви, не стана така. Чаках 2 месеца, докато получа първото си обаждане за интервю.
Невероятната история на Кристиян, с когото съучениците се подиграха на бала! Днес е успешен ИТ спец с огромна заплата
Трогателната история на Джоуи от „Приятели“, който пожертва всичко, за да спаси дъщеря си (Снимки):
След дълго чакане: Идва истинската история на сериала „Завинаги“
За първи път видях Рони на 9-ия рожден ден на сина ми. Евгени беше поканил няколко свои съу
Днес качих първия си стопаджия. Георги, който е на 68 години и е от Ямбол. Докато го возех, му задавах въпроси. Той отговаряше с лекота и тъга. Цитирам всичко, което ми каза:
На днешния ден – 20 април, през 1876 година по стар стил (2 май по нов стил) преждевременно избухва Априлското въстание в Панагюрище, Копривщица, Клисура и Стрелча. Организаторите целят въставане на цяла България срещу османското робство, продължаващо пет века.
В българската история има едно кърваво събитие, което сякаш е потулено или за него умишлено не се говори. Това е Бояджишкото клане. Бояджишкото клане от 1876 г., известно още като „Кървавото хоро“, e eдно от най-масовите кланета над българския народ по време на османското владичество. По жестокост то се нарежда на второ място веднага след Баташкото клане.
