Ченгеджийско погребение – вместо „роднина, милиционер“ – „мутра, милиционер“
Казват, че сватбите и погребенията си приличат по много неща. В обредния дом старите ръчкат младите и им досаждат с постоянната подкана: „Хайде, ти си следващият!“ На гробищата онези им го връщат със същата реплика. Сигурно повечето от вас помнят култовата фраза от филма „Опасен чар“ – „роднина, милиционер, роднина, милиционер…“, която чрез хитра езоповска метафора за разпределянето на гостите на сватба всъщност ни показваше разпределението на социалните блага в Народна Република България.
Днес станахме свидетели на едно погребение на същия принцип – „ченге, бандит, ченге, бандит…“ Към болшевишкия атеистичен рай потегли митичният генерал Любен Гоцев, но от (признавам си, напълно фалшиво и куртоазно) уважение към кончината му, тук няма да се занимавам с неговата личност. Не мога обаче да пропусна почти шаржовото онагледяване на срастването между комунистическите тайни служби и мафията на прехода, което ни се представи в пълния си безсрамен блясък на семплата церемония.
На 10 ноември 1989 г. Тодор Живков беше свален не с народна революция по чешки или полски (още по-малко пък по бабикянски), а от висши функционери на БКП като Петър Младенов, Андрей Луканов, Георги Атанасов, ген. Добри Джуров, много от които – агенти на КГБ. Промяната не дойде неочаквано, но обществото ни не беше подготвено за промяна на курса. Подготвени бяха единствено ченгетата – режисьори на дилетантското ни дисидентство.
Представителите на Първо главно управление на ДС успяха да разграбят основните финансови ресурси на държавата и формираха групата на бъдещите комсомолски олигарси. Офицери от тази секретна служба заграбиха създадените от предишния режим държавни задгранични дружества за износ на оръжие, на синтетични наркотици и горива.
Високопоставени ръководители на Второ и Трето главно управление се заеха с организирането и ръководенето на ултрадоходния охранителен бизнес, който прерасна в повсеместния рекет на ударните бригади дебеловрати момчета от спортните школи на партията-майка. А някои от първите служители на Шесто управление и по-точно на неговия Шести отдел започнаха директна търговия с досиета на агентите на ДС. Чрез компромати и заплахи за публикуване на агентурното минало на своите жертви те осъществиха брутален социален експеримент, изнудвайки стотици свои бивши сътрудници по върховете на политическия, икономическия и културния елит. Осигуриха си тяхното гузно съучастие в голямата подмяна на демократичния порив. В крайна сметка бившите шефове на ДС се превърнаха в най-богатите мафиотски босове, които създадоха организираната престъпност у нас.
Думата „мафия“ не бива да води към асоциация с някой сицилиански род или американски синдикат. Нашенската версия представлява създадена и толерирана от държавата подземна империя, съществуваща паралелно с официалните институции. Властта и влиянието на комунистическите тайни служби е желязна константа във всички бивши източноевропейски държави от гедерейската ЩАЗИ, до „Секуритатя“ в Румъния.
Днес, повече от 30 години след началото на прехода, ченгетата и мутрите вече нямат нужда да крият еднополовата си любов. Заедно ходят по погребения така, както заедно ни превърнаха в мафиотизирана постсъветска клоака. Дано им се налага да го правят по-често.
Източник: lupa
