Архитектът на Бузлуджа: Българите сме майстори на разрушението, не на съзиданието
-Международен екип започна работа по възстановяване на мозайките на Вашия любим проект – паметника на Бузлуджа. За какво ще стигнат тези 185 000 долара, предоставени от фондация „Гети”?
– Ще стигнат за мозайките. Те ще трябва да се възстановят такива, каквито са били, преди да бъдат съсипани и изчегъртани. Ще отнеме поне два-три месеца. В момента там работят специалисти реставратори – германец, швейцарец, гърци, българи.
Освен това обаче трябва да се възстановят още доста неща.
– Колко ще са нужни за цялостно възстановяване на паметника? Осъществимо ли е това?
– Осъществимо е, но са нужни поне 2-3 милиона евро. Трябва да се възстановят покривът, стъкларията, подовете, мраморните облицовки. Смятам, че 2-3 милиона ще стигнат, въпреки че според Общоевропейската федерация за културно наследство „Европа ностра” ще са нужни 7.5 милиона. Ако има кой да ги даде – хубаво. Не знам обаче дали ще се намери такъв филантроп. Иначе няма проблеми за възстановяването – сградата има проект, работните чертежи са готови, в деловодството на БСП са. Сградата не е сериозно пострадала -покрива, стъкларията и звездата ги няма, но бетонът е здрав.
– Да допуснем, че стане чудо и се намерят пари за възстановяване на монумента. Какво трябва да е неговото ново предназначение?
– Такова, каквото е било – паметник, монумент. Чувал съм предложения за артцентър, концертна зала – това не може да стане, а и не бива.
Този паметник не е тясно български, вътре има повече ликове и имена на чужди герои – Маркс, Енгелс, Ленин. Самото място – върхът Бузлуджа в сърцето на Балкана, е свещено за всеки българин. Това е свещена земя, където българинът се е сражавал, лял е кръв за свободата си още по време на турското робство. Там са загинали наши велики герои – Хаджи Димитър, Стефан Караджа. Наш дълг е да възстановим монумента в името на националната памет.
Арх. Стоилов показва проекта на един от своите градове в небето
– Нужно ли е осъвременяване на мозайките? Трябва ли да се добавят още лица на велики българи?
– Мислил съм за това, но е мащабна работа. Имах идея паметникът да стане пантеон на великите българи. Исках още при строежа на Бузлуджа да бъдат изобразени ликовете на хановете Кубрат, Аспарух, Крум, но тогава идеологията беше на първо място.
А за да се представят подобаващо 50-60 от най-великите българи, е нужен нов проект, най-добре на друг паметник. Има и чудесно място – на мястото на взривения мавзолей на Георги Димитров в центъра на София. Имам и готов проект за Пантеон за великите българи, ще го дам без пари, ако решат да го създадат.
Съборихме мавзолея – беше голяма глупост. Той можеше да стане чудесен пантеон. За съжаление, българите сме майстори по разрушаването, не по създаването.
– Паметникът на Бузлуджа ли е проектът, с който най-много се гордеете?
– Днес няма как да се гордея с него – целия го изпотрошиха. Навремето обаче наистина беше повод за гордост – целият народ идваше тук като на поклонение. Хора от всички краища на България посещаваха Бузлуджа по график. Откриването през 1974 г. беше изключително тържествено – по случай 30-ата годишнина от революцията на 9 септември 1944 г.
Петолъчката – 3-4-метрова пурпурна звезда, се виждаше от Северна и Южна България. Светлината ѝ при хубаво време се виждаше чак до Дунав.
От Съюза на художниците ми изпратиха най-добрите живописци и майстори по мозайки, имаше хора и от Пловдив. Направихме го, стана фантастично. Целият беше в мозайки, при входа имаше скулптури. Подовете бяха от бял мрамор. Сега всичко е изпотрошено. Но това е българската действителност…
Неслучайно от „Европа Ностра” го наричат шедьовър на световната архитектура.
Американската фондация „Гети“ предостави 850 000 долара за възстановяване на мозайките в паметника на Бузлуджа
– Кога за последно ходихте да видите паметника?
– Преди година. Горе беше пълно с народ – американци, канадци, европейци, българите бяха най-малко. Всички ми искаха автографи. Но ми стана тъжно, че е толкова изоставен. Ала имам надежда, че ще бъде възстановен. Ще го направим пак. Да видим кои ще дадат пари за сградата, след като американците вече платиха за мозайките. Преценили са, че си струва – паметникът на Бузлуджа е сред 7-те обекта с най-голяма слава в света.
– Как се осмелихте да се противопоставите на поставянето на лика на Тодор Живков сред мозайките на паметника?
– Имах самочувствие не само на архитект, но и на борец. Трима от семейството ми сме били партизани – майка ми, баща ми и аз. Не ме беше страх да кажа каквото мисля. Но въпреки всичко се наложи мнението вътре да се поставят ликовете на Живков и на дъщеря му Людмила, които сега са вандалски изчегъртани. Защо не ценим наследството си? Може би защото сме българи.
Излиза, че българите рушат, а американците строят. Явно петолъчката на върха на паметника е трън в очите на критиците. Преди дни внукът ми прочел във Фейсбук, че някой се възмущава: Как може американците да дават пари да се строи паметник на убийци? Много повече обаче били хората, които се радвали на възстановяването на мозайките.
– Член сте на БКП от младежка възраст, оставате верен на лявата идея. Как гледате на днешната БСП?
– БСП трябва да си възстанови влиянието, да дойде пак на власт – това е естествено. Те имат подготвени кадри. Трябва обаче сериозно да се помисли кой да е премиер – не знам дали една жена може да ръководи цялата държава. В Германия Ангела Меркел доказа, че може. Възможно е и Корнелия Нинова да може да стане българската Меркел. Кураж има, дали качествата <210> ще са достатъчни – ще видим.
Експерти реставрират мозайките в паметника на Бузлуджа
– Подкрепяте ли протестите?
– Добре, че най-сетне се появиха. Събуди се народът. Надявам се да ни доведат до изчистване, до по-добър етап на развитие. Дори видях социологически проучвания, в които БСП изпреварва ГЕРБ с няколко десети. Възможна е промяна, възможно е да сме на прага на нещо по-ново, по-справедливо.
– Като студент в Москва кума на сватбата Ви е била Блага Димитрова, венчава ви посланикът ни Стела Благоева. Какви бяха отблизо тези известни българки?
– Голям шанс е животът да те срещне с такива велики хора, които при близък контакт се държат толкова топло, непринудено. Стела Благоева, дъщерята на основателя на партията Димитър Благоев, е велика жена. Невероятно скромна, обаятелна, ерудирана. Такава беше и Блага. С нея бяхме близки, но никога по-късно, дори когато беше вицепрезидент, не съм ходил да я моля за нещо – не ми е било нужно.
– Кой ще продължи делото Ви?
– Не знам. И двамата ми внуци се занимават с компютри. Но имам правнук, Георги, който би могъл да стане архитект. В момента е първокласник, рисува. Но кой знае.
– Името Георги е на почит в рода Ви…
– Да – Георги съм аз, синът ми, първият внук и правнукът ми. Всички сме Георгевци. Свети Георги ни пази.
– Известният Ви бразилски колега Оскар Нимайер е работил до 104 г. Дали и Вие имате подобни намерения?
– О, Оскар, да, велик е. Аз съм на 91, така че имам време да го достигна. И на 91 имам още много работа за вършене.
Братската могила да пустее? Това е грях
– Братската могила в Пловдив също е изоставен паметник. Има идеи да стане артцентър или концертна зала. Удачно ли е това?
– Крайно време е Братската могила да се възстанови, не бива да се търпи да пустее така. Глупости е това да се превърне в концертна зала един паметник на героите и съпротивата. Паметникът трябва да си е паметник. Още повече в Братската могила са урните на Лиляна Димитрова, на Йорданка Чанкова. В никакъв случай не трябва да се променя предназначението на монумента, както и на този на Бузлуджа. Това са паметници – точка!
Проектирал съм два небостъргача, високи километър и половина
– Известен сте с афинитета си към високи сгради. Живот в небостъргачи ли е бъдещето ни?
– Високите сгради са едно от решенията на проблема с пренаселването на Земята – в един небостъргач биха живеели примерно 200 000 души. Представете си цял град като Бургас или Стара Загора само в една сграда – цял град с необходимата инфраструктура, заведения, училища, кина, болници!
Така че строежът на небостъргачи е неизбежен. До 2050-2060 г. ще са нужни жилища за още 3 милиарда души. Това са хиляди десететажни блокове. А тая земя не може да издържи такава тежест. Щат не щат, хората ще разберат, че строителството неизбежно трябва да върви нагоре. Ще се обърнат към това, което правя сега.
Впрочем не съм проектирал нито една панелна сграда – това не е архитектура, а типово строителство. Но по време на мандата ми като кмет се строяха „Младост” и „Люлин” – трябваше да се строи, защото София се пълнеше с хора от провинцията.
– Какво стана с готовите Ви проекти за небостъргачи?
– Готвя се да ги подаря – единият е за Москва, другият – за Пекин. Проектът за Китай е за 500-етажна сграда, висока 1500 метра, а този за Русия е 600-етажен, 1600 метра висок. Това са най-големите сгради на Земното кълбо проектирани въобще. Ще ги подаря на двамата посланици, тъй като у нас няма възможности да се строят толкова високи сгради.
– Могат ли да бъдат построени тези сгради? Ще бъдат ли сигурни?
– Модерните технологии позволяват подобни строежи без проблеми. Засега най-високата построена сграда е 800 метра, а в Саудитска Арабия вече строят сграда, висока 1 километър – човечеството върви напред.
Моят град в небето е километър и половина – съвсем нормално. Има достатъчно здрави материали – обикновеният бетон е марка 200-300, а вече има бетон марка 1500, по-здрав от стомана. Сградите ще бъдат изградени предимно от метал и стъкло. Ще използват нов вид енергия – квантова, открита от българския изобретател Кирил Чуканов, който живее в САЩ. Вода няма да се черпи от земята, а ще се произвежда от въздуха, основите ще бъдат 40-50 етажа под земята.
Материали има, нужни са средства – 4-5 милиарда за един град-небостъргач. Убеден съм, че това ще стане в недалечно бъдеще.
Паметник на обединението по испански
– Време ли е да създадем наш монумент на обединението подобно на „Долината на падналите” в Испания?
– Вече съм създал проект на монумент – „Дворец на мира и съгласието”, златен дворец. Окачил съм проекта на стената. Не знам обаче дали България е узряла за подобен монумент на обединението или пак трябва да го предоставя на някоя друга велика държава.
– Способни ли сме изобщо на обединение?
– Не знам, особено напоследък сме толкова разединени. Не знам какво може да ни обедини. Май че нищо не може да ни обедини – ние сме объркани хора. По време на социализма всички работеха – и цигани, и българи, и турци. Нямаше разправии. Сега сме всеки срещу всеки. Демокрацията ни дойде в повече. Въпреки трудностите обаче трябва да вървим напред.
Чинията в цифри:
Двете звезди от рубинено стъкло на пилона на паметника на Бузлуджа са изработени в СССР и са с размер 6/12 м, тежат по 3,5 т и струват по 900 000 лв.
Тържествената зала е с диаметър 60 м (по-голям дори от този на римския Пантеон, който е 40 м) и височина 14,5 м. Металната покривна конструкция тежи 640 т и е разчленена на множество пръстени.
В залата са оформени два концентрични кръга – вътрешен и външен, върху които чрез мозайки са пресъздадени основни моменти от историята на БКП.
За изработването на мозайките от вътрешния кръг са били необходими 18 месеца и 35 т изкуствена мозайка, изработена в Украйна.
Върху външния кръг има 14 художествени мозаечни композиции, посветени на основни моменти от изграждането на социализма в България
ВИЗИТКА
АКАДЕМИК ГЕОРГИ СТОИЛОВ е един от най-известните български архитекти. В отлична форма е и на 91 години – роден е на 3 април 1929-а. На 15 става най-младият партизанин у нас, с родителите му са част от Трънския отряд. Участва във войната срещу Германия. Завършва архитектура в Москва, специализира градоустройство в Париж. По негови проекти са строени много хотели, сградата на Българското национално радио, Международният младежки лагер в Приморско. Арх. Стоилов е автор на емблематични паметници, сред които тези на връх Бузлуджа и на Беклемето, пантеонът на Гургулят. Кмет на София (1967-1971). Бил е министър на архитектурата и благоустройството и председател на Международния съюз на архитектите. Над 30 години е президент на Международната академия на архитектура. Носител на орден “Стара планина” – I степен.
Преди дни екип от 18 специалисти-реставратори от 5 университета от Германия, Гърция, Швейцария и България започна консервацията и стабилизирането на мозайките в сградата на паметника на връх Бузлуджа. Проектът е финансиран със 185 000 долара от американската фондация “Гети”.
Източник: Марица