Важна дата е 7 септември за първата дамата Десислава Радева. В същия ден през 1996 г. тя става майка на единствения си син Страхил от настоящия депутат от БСП Георги Свиленски.
По това време Десислава все още е студентка, но щастието от семейния живот бързо отшумява и с бащата на детето й вземат решение да се разведат, докато той все още е съвсем малък. Страхил израства, живеейки с майка си и баба си по майчина линия, а към днешна дата е вече 24-годишен младеж, който отдавна не дели един дом с Деси.
През 2020 г. наследникът на президентшата завърши специалност „Публична администрация“ в университета „Маунт Мърси“ в щата Айова в Америка, където бе приет след испанската езикова гимназия в София. Любопитна подробност е, че с майка му изкласиха в една и съща година. Само преди два месеца ген. Деси пък стана магистър по „Политически патологии на глобалния свят“, а кетапа си от Философския факултет на Софийския университет ще получи официално тази есен.
Преди години обаче Десислава е била далеч по-сантиментална и открита и обичала да засвидетелства майчината си любов в социалните мрежи. През 2011 г. тя дори е посветила есе на сина си, което и до ден днешен е видимо в личния й профил във фейсбук. Ето пълния текст:
„Преди да стана майка, спях толкова, колкото поискам, и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна. Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа. Преди да стана майка, чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка „слънце“ за прощъпалник.
В 5 часа сутринта. Не знаех, че ако аз ям маруля, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак. Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни. Не бях чувала думите „манту“, „коластра“, „дифтерит“. Допреди да стана майка, никой не се е осмелявал да повръща върху мен. Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите. Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна. Напълно контролирах разума и мислите си. Спях нощем. Имах време да сънувам.
Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка. Преди да стана майка, никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може докторът само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка. Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача. И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка. Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми, докато спи. Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си.
Не знаех, че целувката ми може да лекува. Преди да стана майка, не бях държала в ръцете си някой просто защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него. Да разказвам „Трите прасета“ в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк. Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръстчето.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение. Не знаех колко е важно да не мигаш, защото той току-що заспа. Не мислех, че мога да обичам толкова горещо. И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам. Преди да стана майка, не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг. Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка, не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша. Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в „Пирогов“ ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата. Прилошаваше ми при вида на кръв. Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко. Изпитвах ужас от варицелни пъпки. Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!“, пише Десислава Радева всоциалната мрежа.
