Проф. Никола Филчев подпука президента Радев: Двуличен, злобен и отмъстителен
Такова двуличие, злоба и отмъстителност не прилича на офицер от българската народна армия. Президентът няма право да се меси в независимата съдебна власт и да иска оставката на магистрати, когато техните решения го засягат и поради това магистратите не му харесват, Радев нарушава Конституцията, коментира бившият главен прокурор проф. Никола Филчев в „Правен свят“.
Събитията през последните дни следват едно след друго. Ситуацията се развива твърде динамично. Как оценявате протестите на гражданите, поведението на президента Радев – призивите му за сваляне на правителството и на главния прокурор? Вие също сте бил главен прокурор.
Това са все трудни въпроси и едва ли аз съм най-подходящият да ги коментира. Но въпросите са твърде важни за обществото и поради това мой граждански дълг е да отговоря. Това което става през последните дни има няколко страни. Първият и най-общ въпрос е за промените, които бяха извършени у нас по време на прехода – какво е тяхното съдържание и как те се отразиха върху живота на хората. На тази основа следва да се разглеждат и сегашните протести – какви социални фактори породиха протестите, какви политически сили ги оглавиха и чии интереси изразяват тези сили. Като човек, който е възпитан в определени ценности, аз смятам, че най-добрият инструмент за изследване на общественото развитие е класовият, марксистки анализ на историята.
А. Малко история
След 1990 година у нас се извърши социална революция – смени се собствеността. Преди това средствата за производство принадлежаха на държавата, т.е. бяха колективна собственост. А в резултат на приватизацията тези средства преминаха в ръцете на малцина физически лица, станаха частна собственост. От централизирана държавна икономика, основана на държавна собственост, България премина към свободно пазарно стопанство, основано на частна собственост, т.е. – към капитализъм. В резултат на това обществото се раздели на две класи – на богатите собственици и на бедните трудещи се. Класата на капиталистите заема господстващо положение в обществото, защото притежава средствата за производство. Многобройната класа на трудещите се (работници, служители, селяни) произвежда материалните и духовни блага. А малцината капиталисти присвояват създадения от другиго обществен продукт. Експлоатацията в капиталистическото общество расте. Доходите на трудещите се намаляват, а печалбите на капиталистите растат.
Имущественото неравенство се задълбочава. Недоволството расте. Заедно с това се увеличават и протестите. Борбата между двете класи (на богатите и бедните, на експлоататорите и експлоатираните) се изостря и води до социални вълнения и революция. Капитализмът поначало е несправедлив строй. А в България и преходът към капитализъм (приватизацията) беше извършен по несправедлив начин. Народът неслучайно нарича приватизацията на Иван Костов и Кобурга – разбойническо разграбване на държавното имущество. Сега берем плодовете на тази приватизация. Държавното имущество беше несправедливо разпределено между някои ръководители на управляващата в миналото БКП, бивши служители на Държавна сигурност и бандити, произлизащи от спортните и милиционерските среди. Всичко това стана под диригентството на Костов и Кобурга и с решаващо участие на техните алчни ортаци – приватизатори.
В резултат на криминалната приватизация България се превърна в най-бедната, най-болната, най-неграмотната и най-бързо намаляващата страна. Затова днес няма пари за заплати, пенсии, за образование и здравеопазване. Няколко поколения по-възрастни българи, които създадоха материалните блага на страната, са обречени на глад и ровят в кофите за боклук. По-младите поколения нямат бъдеще у нас и са принудени да бягат в чужбина, където са подложени на безмилостна експлоатация – вършат най-тежката физическа работа или сменят памперси срещу минимално възнаграждение. Разпределянето на държавната собственост между частни субекти (физически и юридически лица) доведе до разпределяне и на държавната, политическата власт между тези субекти. Освен това частните лица превърнаха своята икономическа власт в политическа власт. Държавата отслабна, а ролята на определени новобогаташи в държавата нарасна.
Така възникна олигархията, като група новобогаташи, които са забогатели чрез престъпления, и които влияят върху държавната (законодателна, изпълнителна и съдебна) власт, както и върху политиката чрез своите пари и медии. Вместо насилие олигарсите използуват корупцията, за да постигнат своите престъпни цели. Те издържат държавния апарат, а той им осигурява безнаказаност. В резултат насилието в обществото намаля, но корупцията се увеличи. Преходът от централизирана държавна икономика и авторитарно политическо управление към пазарно стопанство и демокрация породи разбира се и положителни последици. Положителните страни на прехода са: засили се стопанската инициатива на гражданите, демократизира се общественополитическият живот, увеличи се свободата на личността. Но заедно с това преходът породи и редица отрицателни последици: отслабване на държавно-правния контрол, обедняване на повечето хора и увеличаване на несигурността в обществото, нарастване на престъпността и др.
Българският преход доведе до опустошаване на страната ни – както на икономиката, така и на духовната сфера. В резултат на бедността хората оскотяват, а държавата няма възможност да се погрижи за гражданите си. Няма пари. Пита се – къде са парите? – Държавният капитал премина в ръцете на олигарсите, създадени от Костов и Кобурга. Те притежават днес средствата за производство, те живеят в разкош в дворците си на Ривиерата, те имат самолети, яхти, скъпи коли и милиони в банките. Какво може да направи едно управление днес? „Христос да би слязъл сега с две риби какво ще направи?“- пита поетът Вапцаров за онова време на царска България (Рибарски живот). Този въпрос с още по-голяма сила стои и днес в новата капиталистическа България.
Б. България днес
Капитализмът у нас прие най-уродливи форми. Класовата диференциация в България е най-дълбока в сравнение с останалите европейски държави. Международни изследвания показват, че различието между най-бедната и най-богатата обществена прослойка в Германия е пет пъти, а в България-десет пъти. С други думи в българското общество съществува най-голяма, крещяща несправедливост. Ето срещу тази несправедливост се бореше прокуратурата, когато аз бях главен прокурор. Срещу тази несправедливост се бори и днес прокуратурата, когато Иван Гешев е главен прокурор. От личен опит знам, че социалната роля на прокурора – обвинителната функция носи само опасности и врагове за обвинителите в нашето несигурно общество. Поради всичко това ситуацията в България е взривоопасна. Една искра може да запали опустошителен пожар. Ако решаващите фактори в държавата не осигурят социална справедливост. Ако те допуснат да се разгори класовата борба между двете антагонистични класи, да се изостри конфликта между експлоатирани и експлоататори, между бедни и богати, тогава ни чака нова социална революция.
Няма ли справедливост – чака ни „война на колибите срещу дворците“, както при Френската буржоазна революция (1789 г. – 1799 г.) и както при Октомврийската социалистическа революция в Русия (1917 г.). Към това може да се добави и етническо напрежение. Освен това в България открай време се сблъскват стратегическите интереси на световните империи – Русия, Америка, Турция и други. Във вътрешнополитически план всяка политическа сила се опитва да извлече максимална изгода от ситуацията на нестабилност – БСП иска да вземе властта. ГЕРБ да я запази. ДПС да увеличи влиянието си на балансьор. Радев иска да си осигури политическо дълголетие. Партиите-джуджета на Бойкикев и други политически кръжоци и фамилни образувания искат да влязат в следващия парламент, за да извлекат облаги под предлог, че се „грижат за народа“ и т.н.
Що се отнася до правото на гражданите на мирни събирания и протест, то е основно човешко право. Това е казано най-добре от американския писател Хенри Дейвид Торо в неговото историческо есе „Гражданско неподчинение“: „Когато тиранията или безпомощността на държавата стане прекомерна и непоносима, човек има правото на революция, сиреч правото да откаже покорство и да се опълчи срещу държавата“.
Каква роля играе президентът Радев в тази сложна ситуация? Има ли основание да се иска неговото отстраняване (импийчмънт), както предлагат някои политици?
Не е моя работа да оценявам президенти, но като питате, ще Ви кажа. Такова чудо не е било. Президентът Радев се държи скандално. Той разочарова и отблъсна дори привържениците си. Какви са фактите? Радев управлява от четири години, правителството на Борисов от три години, а главният прокурор Гешев – от шест месеца. Недоволство от управлението разбира се има. То е основателно, поради крайната беднотия на народа. Хората не се интересуват от финансовата стабилност и макрорамката, а усещат недоимъка по празния си джоб и страдат от невъзможността да се грижат за децата си. И изведнъж се явява Радев с гръм, маскира се като дисидент с 15 хиляди лева заплата, слиза от бронирания мерцедес и оглавява бунта срещу управляващите, т.е. срещу себе си. Като един Че Гевара от преди половин век в Латинска Америка нашият Радев размахва юмруци, крачи твърдо и зове да изметем управляващата мафия и да изхвърлим мутрите от правителството и прокуратурата.
Когато става дума за друг, също политически субект като правителството, тези крайни приказки, макар и недопустими, може да бъдат разбрани. Но президентът Радев си позволи да твърди, че конституционно създаден държавен орган, какъвто е прокуратурата (с ръководител, който той лично е назначил преди шест месеца) е мафия. Президентът нарече българската прокуратура „мафия“, която трябва да се „измете“ и призова тълпата „да изгони мутрите от прокуратурата“ като уточни, че става дума за главния прокурор Гешев. С това по същество президентът зове да се разруши държавността. А това е повече от глупост, повече от скандал. То е основание за импийчмънт.
Външно Радев се държи като революционера Че Гевара. Но истинските му мотиви са далеч от прогресивните идеи на Че Гевара. Радев не огласи своя програма и идеи, не предложи решения на проблемите, не начерта някаква перспектива пред страната. Той иска да оглави протестите, за да извлече лична политическа изгода. Радев иска властта – да свали правителството, за да назначи свое служебно правителство. И тогава щял да отмъсти на противниците си. „Няма да има прошка при новото служебно правителство“, обясни самият Радев на народа. Тези приказки може да вървят, когато чукаш карти в гарнизонния стол. Но са несъвместими със статута му на държавен глава.
Пита се, защо злобее отмъстително г-н Радев? Защо обяви прокуратурата за мафия, ръководена от мутра, която трябва да се измете? Отговорът е много прост – защото прокуратурата арестува един негов съветник за корупция. Когато преди време същата прокуратура арестува министър от правителството на Борисов, тогава тя беше добра – пазител на закона. А когато прокуратурата арестува чиновник от президентството, тя стана лоша и мафия. Не така, господин Радев! Не е честно. Такова двуличие, злоба и отмъстителност не прилича на офицер от българската народна армия. Сега остана да заплашите с Вашето служебно правителство и мен, като един скромен български пенсионер. Къде забравихте върховенството на закона и евроатлантическите ценности, които изповядвате?
Претърсването на помещения в административната сграда, където работят други лица, а не самият президент, по никакъв начин не нарушава неговия имунитет, предвиден в чл. 103 от Конституцията. Процесуалната страна на имунитета на президента (наказателната му неприкосновеност) включва само забрана „да бъде задържан и да се възбуди наказателно преследване“ срещу него – чл. 103, ал.4 от Конституцията. Що се отнася до усмихнатия и интелигентен млад човек, съветник на Радев по правните въпроси и борба с корупцията, ще цитирам лидерката на партия „21 век“, която с основание попита по телевизията: „С какво се занимава този президентски съветник по антикорупция? – Урежда съдебни спорове в интерес на бизнесмен, урежда българско гражданство на чужденец, съдейства за заличаване на криминална регистрация на друг, съдейства за сключване на някакъв договор между бизнесмен и брат му. Ако всичко това е вярно, Радев трябва много да се притесни. Тази дейност е много далеч от борбата с корупцията.
По въпроса, има ли основание да започне импийчмънт (процедура за отстраняване) на президента Радев, може да се спори. Преди няколко дни той призова тълпата да свали властта, „да измете мафията и мутрите от правителството и прокуратурата“. Според някои политици това може да се квалифицира като „държавна измяна“ по смисъла на чл. 103 от Конституцията във връзка с чл. 95 от Наказателния кодекс. Но това становище повтарям е спорно. Първо, спорно е дали изобщо е извършен опит към държавна измяна по чл. 95 НК.
И второ, дори и да се приеме, че е налице опит, то съучастието на Радев в този опит е в твърде лека форма, за да повлече след себе си наказателна отговорност. Поради това съм сигурен, че този въпрос изобщо няма да се постави и няма да се стигне до обвинение срещу президента за държавна измяна. И това е правилното, мъдрото държавническо решение. Най-важното е да се запази социалният мир в страната. Съединението прави силата. Два дни по-късно Радев разбра, че е сгрешил и за да замаже положението официално поиска оставката на правителството и главния прокурор. Това обаче е съвсем различно от подстрекаването на протестиращата тълпа да измете правителството и прокуратурата.
И накрая един дребен въпрос. Като става дума службата за охрана (НСО) да спазва закона и да охранява само строго определени лица, не трябва да се забравя, че всички чиновници от президентството се обслужват от коли на НСО. А това не е редно. НСО не е безплатна таксиметрова служба на президента. Там работят професионалисти, които имат други, по-важни задачи.
Третият въпрос е за главния прокурор Иван Гешев. Има ли основание да се иска оставка на главния прокурор?
Разбирам огорчението на президента Радев от това, че прокуратурата арестува негов съветник. Разбирам и желанието му да отмъсти на главния прокурор Гешев като поиска оставката му. За всички обаче е ясно, че това искане е неоснователно. А преди да бъде неоснователно искането е недопустимо. Президентът няма право да се меси в независимата съдебна власт и да иска оставката на магистрати, когато техните решения го засягат и поради това магистратите не му харесват. Всички решения на прокурора, в т.ч. и на главния прокурор, подлежат на контрол единствено и само от съда. Прокурорът иска, съдията дава. Никой друг държавен орган не може да влияе и да определя решенията на прокурора. Разбира се обществен контрол съществува и трябва да има върху всички държавни органи, в т.ч. и върху прокуратурата. Със своето необмислено искане президентът Радев наруши конституционното разделение на властите и независимостта на съдебната власт. Действително той се нареди до обвиняемите олигарси, които в един глас искат оставката на главния прокурор. Нищо ново под слънцето. Така беше и по мое време.
Що се отнася до дейността на главния прокурор Иван Гешев през изминалите шест месеца, ще повторя казаното:
Първо, Гешев поведе борба с олигарсите, които забогатяха чрез престъпления и превърнаха своята икономическа власт в политическа. Те се намесват в държавните работи, определят политическите и законодателни решения. Главният прокурор ясно заяви своето верую „Справедливост и престъпниците – в затвора“. Второ, Гешев провежда последователна политика за защита на социално слабите хора, които живеят предимно на село и в малките градове, и са беззащитни срещу престъпни посегателства. Той поведе борба с ежедневната, битова престъпност. Главният прокурор защитава обикновените хора, „малкия човек“, който има нужда от държавна закрила. За олигарха е смешно, ако му откраднат пенсията. Но за „малкия човек“ това е въпрос на живот и смърт.
Трето, Гешев започна проверка на приватизацията на държавното имущество по време на криминалния преход от социализъм към капитализъм. Приватизацията е не просто превръщане на държавното имущество в частно, а социална революция – смяна на обществено-икономическия строй. Тя има определящо значение за живота на всички хора. Четвърто, Гешев предприе стъпки за организационно укрепване на прокуратурата. Съгласно чл. 126, ал. 2 от Конституцията „главният прокурор осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“. Тази дейност беше занемарена малко или повече през последните 14 години. Новият главен прокурор издаде първите си методически указания относно действията на прокурорите и разследващите органи при разследване на престъпленията по транспорта. В същото време прокуратурата започна анализ на съдебната практика, за да прецени, нужно ли е ново тълкувателно решение на Върховния касационен съд относно престъпленията по транспорта.
Пето, Транспортните престъпления са жесток бич за съвременното общество. При пътнотранспортни произшествия загиват шест пъти повече хора, отколкото в резултат на умишлени убийства. България е на едно от първите места в Европа по жертви от транспортни престъпления. Поради това главният прокурор Иван Гешев предложи на Народното събрание изменение и допълнение на Наказателния кодекс относно престъпленията по транспорта. Шесто, Гешев укрепи организационно Бюрото по защита, което изпълнява важни функции за защита на лицата, застрашени при наказателно производство. Седмо, Гешев създаде експертен съвет, който да го консултира при изготвянето на методически указания до прокурорите, при съставянето на становища по законопроекти в Народното събрание, при издаването на тълкувателни решения на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и по дела на Конституционния съд. Осмо, главният прокурор установи злоупотреби със системата за случайно разпределение на делата в съда и постави този въпрос пред Висшия съдебен съвет.
С всичко това главният прокурор Иван Гешев демонстрира много енергия, а също и висок интелект при изпълнение на своите задължения.
И накрая, не мога да не се изкуша да Ви попитам – какви са Вашите впечатления от акцията на Христо Иванов – Бойкикев на плажа край Бургас?
Бях силно впечатлен от уменията на това лице по самбо (самооборона без оружие). Той така се развихри, че полицаите положиха много усилия, за да го спасят от самия него – да не се нарани сам в неравната битка. Личи си, че Бойкикев е достоен наследник на офицер от съветското разузнаване, макар и сега на американска хранилка. „Так держать товарищ“ Бойкикев ! Ти си скрита лимонка. Боец на тихия фронт. Свой сред чужди.
