Второ потвърждение за ползата от БЦЖ ваксината срещу туберкулоза и особено разделението й в страните, където се ползва, по щамове, вече е налице. Новината дойде от професорка по имунология, автор на стотици научни трудове, довели до 6 патента за лекарства и ваксини – Майда Гюрсел, понастоящем ръководител на ресорния факултет в Близкоизточния технически университет в Анкара, Турция.
Според доклад от изследването й върху БЦЖ и въздействието на ваксината, прилагана глобално от 1921 г. насам, върху разпространението и смъртността от новия коронавирус, боцването в рамото може да се превърне във временен спасителен план от заразата, убила над 200 хиляди души досега за 4 месеца. До откриването на лекарство и/или специфична ваксина срещу SARS-CoV-2.
Данните на проф. Гюрсел идват около месец, след като американски медици първи публикуваха данни за огромните разлики между заболеваемостта от COVID-19 в страни, в които БЦЖ ваксината е задължителна, и там, където тя не се прилага или отдавна е отишла в миналото.
Проф. Гюрсел твърди, че реваксинацията с БЦЖ може да предложи поне временен изход от пандемията, особено предвид късия период защита срещу туберкулоза, която някои от щамовете предлагат.
България, за щастие, е с един от най-„дългите“ и най-старите – щамът Москва/София, за който се смята, че е точно толкова ефективен срещу развитие на тежък остър респираторен синдром, колкото и щам „Токио“, прилаган в едва няколко страни по света.
Като цяло, спокойствието, което БЦЖ ваксината осигурява срещу туберкулоза, е около 20 години, след което започва да отслабва, ако не се прилагат реваксинации.
Анализирани са данните от програмите на 13 страни, които са спрели прилагането й, защото в тях се смята, че рискът от заразяване с бактерията, е минимален. 5 от тях – Норвегия, Франция, Финландия, Германия и Обединеното Кралство, са спрели боцкането в последните 20 години, а Австрия, Белгия, Дания, Испания, Холандия, Швеция и Италия са приключили се БЦЖ преди 30 до 40 години.
Когато тези данни се приложат върху данните за смъртността на 1 млн. души население, се вижда, че има огромни разлики между първата група страни и втората. При онези, спрели широката ваксинация с БЦЖ сравнително скоро, смъртността е около 7 пъти по-ниска, в сравнение с отказалите се много по-отдавна.
Освен това, предвид общо двете групи БЦЖ ваксини – „старите“ щамове (Токио, Москва, Моро и Бразилия), и „новите“ (Пастьор, Дания и Конот), се наблюдават разлики при развитието на COVID-19. Това се дължи на разликите в биохимията на самите щамове, вируленцията им и имуногенетиката им.
По-късно разработените БЦЖ по света са така „настроени“, че притежават само алфа и кетомиколични киселини. За разлика от тях, „нашите“ – „старите“, са с наличие на метоксимиколови киселини – дълговерижни мастни киселини с разклонени вериги, компонент в клетъчните стени на микобактерии със защитна функция, които дават устойчивост на бактериите към някои видове медикаментозно лечение. Те се синтезират с помощта на ензима бета-кетоацил-АПБ-синтаза III, а инхибитори на този ензим се тестват като потенциално средство за борба с туберкулозата.
БЦЖ – Москва/София се остава до около 6 месеца в лимфната система на ваксинираните с нея деца, докато при БЦЖ – Пастьор не се наблюдава жива бактерия в нито един момент след инжектирането. Така имунната система не се стимулира достатъчно ефективно, колкото с ваксинация с „нашия“ „щам“. Затова и по-ниските нива на смъртност от новия коронавирус там, където Москва/София се прилага.
*Карта на БЦЖ ваксините по света и различните видове
