Актьорът Кирил Господинов умира, сломен от мъка, мизерия и самота
Актьорът Кирил Господинов, превърнал се във всенароден любимец с ролята си в култовата комедия „Баш майсторът“, напусна този свят на 68 години. Умря, сломен от мизерия и самота. Човекът, който на екрана се правеше на голям тарикат, се оказа безпомощен като дете в условията на „дивия капитализъм“ от началото на 90-те. За да свързва двата края, след пенсионирането си отвори малка бакалия в столично предградие, но „бизнесът“ му безславно фалира по време на Виденовата зима. Завличат го нелоялни доставчици, затъва в борчове, налага се да ипотекира таванчето, където се е приютил със сина си Николай… В един момент, омерзен и отчаян, комикът напусна София и се пресели във Варна, където е живял като дете. Виталността му беше пословична, обаче и тя не можа да победи купищата болести, връхлетели го след принудителното оттегляне от сцената.
„Последните му години бяха много самотни, споделя неговата колежка Илка Зафирова, но той беше изпълнен с някакво спокойствие. Киро беше шантав човек, нестандартен, различен от всикчи останали….“, сигурна е звездата на театър „София“.
Гларусът, който сваляше с финт мацките в „Шведски крале“, нямаше особен късмет с жените. Като студент преживява изпепеляваща любов с ученичка. Женят се, ражда им се дете, но момичето е прекалено незряло за съпруга и майка. Тръсва бебето на бащата и… тръгва да си дири късмета. Така стига чак до Франция, където се омъжва повторно за местен богаташ.
А синът й Николай се запознава с майка си като ученик в гимназията. След провала на ранния брак и раздялата с „момичето на мечтите си“ Кирил Господинов напразно се опитва да удави мъката си в алкохол. Но еуфорията е кратка и обикновено завършва в участъка. Любим партньор в разпивките и поразиите е колегата от Сатирата Константин Коцев. Двамата авери пресушават заедно цистерни с вино, свалят гаджета, зъбят се на системата от кръчмарската маса, изобщо, вършат всевъзможни диващини от гледна точка на соцморала… И на сутринта, махмурлии, редовно се събуждат на един нар в участъка, гушнати един в друг като мечета. Това щуро приятелство окриляло баш майстора до определен период – за да се сгромоляса във върло разочарование.
„С Константин Коцев много често си казвахме: „Феранте пала ом либер!“ Живей за свободата! И много често повтаряхме, че сме свободни, че сме независими… А то какво – Константин Коцев и член на пратията стана, и всичко… Скъса със своята независимост.
Стана и роб на пари. Да е жив и здрав!“, изля насъбралата се в душата му горчилка Господинов.
Преди смъртта си комикът насоли яко и много светила на родния театър. Особено непримирим беше към Георги Калоянчев. В спомените му той е представен като деспот, интригант и придворен шут на Тато.
„В Сатирата стоях само три години, защото там беше невъзможно да се диша, разкрива симпатичният „шмекер“. Калоянчев и Кольо Анастасов не даваха роличка да вземеш от тях. Калоянчев се държеше като абсолютен господар в театъра. Той прогони Маврото, Милен Пенев, Методи Андонов… На всичкото отгоре по онова време съпругата на Методи му беше любовница. Измисли, че са говорили против него, което не беше вярно, и ги изгони от театъра. Не му е коствало много да ги изхвърли – един четвъртък при Тато и… готово. Живков правеше такива услуги на фаворитите си.
Калата, освен че е надарен от природата, е много кофти човек. Той всеки четвъртък ходеше при Живков да му разказва вицове. И всеки четвъртък се събирахме в клуба на Сатиричния театър и го чакахме да се върне от посещението си при Тодор Живков и да каже как е минала срещата. И той влизаше в клуба като абсолютен господар и казваше: „Ей сега идвам от бай Тошо. Приказвахме си…“ И ни обяснява как е минала срещата и какви вицове му е разказвал.
5834По едно време Калоянчев воюваше с всички. С Парцалев, със Стоянка Мутафова, с Никола Анастасов… Но най-вече с Парцалев. Калата беше враг на Парцалев. Ненавиждаше го. Кольо Анастасов пък успя да се докопа след Калоянчев до поста партиен секретар на Сатирата. И двамата станаха врагове. Жестоки. До гроб!“, намери смелост да изнесе кирливите ризи на колегите си покойният актьор.
Но животът е въртележка. В него има не само тегло, а и триумф. Нищо, че първото може да трае години, а другото – само миг. Такъв звезден миг за Кирил Господинов става срещата му с Леа Иванова, при която българската „лейди суинг“ му прави… любовно признание! От дете тя била неговият кумир в естрадата, но бъдещият маестро на комедията и насън не е могъл да си представи, че изпълнителката на „Чико от Порто Рико“ също ще бъде негова заклета фенка.
Паметната случка се разиграла в средата на 70-те след някакъв гала-спектакъл във варненския Дворец на спорта. Великата Леа била със своята неразделна дружка Стоянка Мутафова. След края на представлението певицата дошла при „баш майстора“ и казала, задъхана от вълнение: „Вие сте моят любимец! Аз много ви харесвам, много ви почитам…“ Господинов бил шашнат от вниманието, което му оказала първата джаз дама на България. Двамата се гушнали нежно и се щракнали за спомен, но за съжаление това било тяхната първа и последна среща. До смъртта на Леа комикът не могъл да си прости, че не е намерил време за по-близък контакт с певицата.
Диляна МОМЧЕВА
ДОСИЕ
10600Комикът има нещастието да започне кариерата си в седмото изкуство с фал старт, тъй като дебютният му филм – „Понеделник вечер“, е спрян от ЦК.
Червените велможи се разгневили, че той показва едно към фалша и идиотизма на почина „бригада за комунистически труд“. В скандалната лента от 1965г. освен Господинов се снима цяла плеяда звезди – Петър Слабаков, Стефан Данаилов, Асен Кисимов, Пепа Николова… Главен сатрап на „Понеделник сутрин“ е тогавашният секретар по идеологията в ЦК на БКП Венелин Коцев. Кирил Господинов го засича случайно на някаква прожекция и го пита кога ще излъчат филма. Функционерът го изгледал мрачно и процедил през зъби: „Филмът „Понеделник сутрин“ ще излезе в понеделник сутрин!“ Лентата е заключена в архива на филмотеката и пусната на екран 22 години по-късно, когато послаинята й вече не са актуални.
Снимките на „Баш майстора“ също не минават без скандал. След като приключват работата по една от сериите, от Киноцентъра викат изпълнителя на главната роля да я озвучи отново. Там са показани двама цигани, които работят в свинефермата, и естествено, говорят с харатерен акцент. Това подразнило цензора от ЦК, защото според партията в българия нямало цигани. На самия Кирил Господинов също му забранили да говори на диалект. „Бях огорчен и ядосан, спомня си актьорът. Но не можех да не преозвуча филма, защото това означаваше да отиде на вятъра трудът на повече от 50 души. Отрязаха освен сцените с циганите и много други ефектни епизоди. Например с пияния поет. Той цитираше Достоевски, като и други велики и големи автори, но беше вечно пиян. Нормално. Ако не беше пиян, нямаше да работи в свинефермата на баш майстора, а щеше да твори стихове и да ги издава. Отрязаха и това, за да не обидят Съюза на писателите“.
До последно „баш майстора“ не спря да боготвори Георги Парцалев. Не крие, че е бил хомосексуалист и докато снимали „Тримата от запаса“, пристигнал в село Бърдарски геран и се настанил в една къща с приятеля си. Господинов описва по-възрастния си колега като „изключителен човек, мъдрец и любимец на мало и голямо“. По време на снимките народът от съседните села се стичал с каруци и камиони да го види и да му стисне ръка. Носели му дамаджани с домашно вино и ракия, баници, погачи, агнета, прасета… Пацо приемал даровете, за да не обиди обикновените хорица, но после гощавал царски целия екип.
Източник: starokino
