Трапезата и традииците за Никулден
Обикновено жените приготвят шаран, тъй като според поверието шаранът е “слуга” на Свети Николай.
На този ден обикновено се припомня следният случаи: веднъж, когато светецът в откритото море е бил уловен от бурята, и поради дупката на дъното в лодката започна да навлиза вода, той е бръкнал във водата с ръката му, извадил от там един шаран и запушил дупката с него. Оттогава, шаранът се счита за жертвена риба на трапезата в този ден. Поради това и празникът понякога го наричат “Рибен Св. Никола”.
На 6 декември шаранът не е просто гозба, а ритуал – своеобразно жертвоприношение към светеца, благодарност за закрилата в премеждия, надежда за добруване и радост, молитва за здраве и берекет.
Рибата, като цяло се смята за по-чиста храна от месото. Това не е случайно, тъй като тя натоварва храносмилателната система значително по-малко от месото, въпреки че белтъците й се усвояват почти както белтъците на телешкото и свинското. Рибата също така и съдържа омега-3 мастни киселини.
В деня на свети Николай на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сарми, чушки с ориз, боб.
Рибникът – шаран в тесто, се счита за традиционното ястие на този празник.
Той се приготвя от шаран или друга риба с люспи, защото “голата” риба навява тъжни мисли и беднотия. Той се пече в пещ, заедно с обредните хлябове. Приготвят се два за всеки дом. Рибникът и погачата се освещават в църква или вкъщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря.
Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете да се освещават в църква или вкъщи, а късове от тях да се раздават на съседите.
Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. На този ден се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба.
Най-възрастния прикадява трапезата. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.
Трапезата не се вдига, за да могат да хапнат и починалите близки и да ни закрилят. Вдигнатият високо и разчупен хляб от мъжа в къщата има за задача да „вдигне” житата в бъдещата реколта.
Източник: sanovnik
