Георги Минчев 1943-2001
Георги Минчев е роден в София през 1943 г. Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Като студент печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“ с прочутата песен на Борис Карадимчев и Богомил Гудев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“ и струнен квартет „Димов“. Пее от началото на 60-те години. Той е един от основоположниците на българската рок музика (заедно с „Бъндараците“). През 1967 г. работи с Щурците, а през 1968 – 1969 г. със „Сребърните гривни“. По това време пее кавъри на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. Най-известните песни на Георги Минчев от ранното му творчество са „Бяла тишина“ (с която печели „Мелодия на годината“ и първа награда на фестивала „Златният Орфей“), „Снегът на спомена“ и „Сребърни ята“.
Минчев заминава да следва телевизионна режисура в IAD Брюксел и я завършва през 1977 г. Записва малко известни в България песни на френски език. След завръщането си работи в Радио София и Българската телевизия. Бил е водещ на конкурсите „Песни на седмицата“, „1 до 5“ и „Младежки конкурс за забавна песен“. Песента му „Блажени години“, чиято музика е кавър на американска кънтри-мелодия, става тотален хит. През тези години Георги Минчев изпява и химна „Българският рок“. Така се казва и дебютният му албум, издаден през 1987 г.
След падането на комунизма се превръща в площаден певец, бард на демократичните промени. Заедно с Петър Гюзелев създава групата „Стари муцуни“ през 1991 г. В нея членуват още Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Формацията участва на фестивала в Ла Рошел през 1992 г., а през 1994 г. издава албума си „Бира, секс и рокендрол“. Хитове стават песни като „Българско реге“, „Кръчмата на Спас“ и „Гадже бонбон“. През 1998 г. с Развигор Попов създават групата „Полезни изкопаеми“. През 2000 г. Георги Минчев издава албум на френски език със свои песни, които са слабо познати в България. Музикантът умира от рак през февруари 2001 г. Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.
Георги Минчев – некоронованият крал на рока
Трубадурът на родната рок сцена – така наричат Георги Минчев в златните години на българския рок.
Легендарният музикант казва приживе за себе си, че е най-обикновен мъж.
„Аз изобщо не съм сваляч – това е една роля, която съм си измислил и продължавам да играя. Всъщност – доста срамежлив съм! Видя ли жена, в повечето случаи се изприщвам или поне се изчервявам. А когато се наложи да се целуваме – уй, уй, уй…“ – това споделя Гошо Минчев в едно от последните си интервюта.
Един от най-близките му приятели – певецът Васко Кръпката, смята, че за съжаление Жоро Минчев не е могъл да срещне жената на своя живот. Факт е, че не успява да създаде здраво семейство и не оставя поколение. Господ не го награди с този късмет.
„И първата, и втората ми жена бяха красавици“, това твърди бате Гошо, както го наричат най-близките.
Съпруга номер едно на „старата муцуна“ е манекенката Лиляна Йончева, с която се запознават на едно ревю в зала „Универсиада“. След 10-годишна семейна идилия тя се влюбва безумно в големия тенисист Божидар Пампулов и на свой ред иска развод.
„Прибрах се в София и ходех в централните заведения, за да може хората да ме забележат и да й предадат, че съм се върнал“, споделя Минчев.
Няколко дни по-късно получава бракоразводните документи.
В последните топли есенни дни, няколко месеца преди да почине, певецът е засичан близо до Бабуната в Южния парк в компанията на руса девойка. Тя го води под ръка и явно нагажда ритъма на крачките си към неговия. До края побелялото момче не издава името й. Предполага се, че тайнствената му последна изгора е студентка от френско-български произход и негова заклета фенка.
Малцина знаят, че лидерът на „Стари муцуни“ е бил не само известен бохем, но и голям фаталист. Георги Минчев никак не обича кръглите годишнини, откакто, когато става на 50, го сполетява първата трепанация на черепа. От 1993-а насам, когато се потвърждава страшната диагноза тумор на мозъка, се зареждат операция след операция. Но последните две години от живота му са истински кошмар. Хирурзите отварят черепа му през четири месеца и вадят оттам образувания, големи колкото мъжки юмрук. Ветеранът на българския рок даже предсказал с невероятна точност кончината си. Когато гостува за последен път на живо в предаването „Блус до дупка“ по радио „Експрес“, той заявил, че бърза да запише „Утрешен ден“, защото му остават броени дни.
Покойният любител на блуса и бирата не обича да разбулва интимните си тайни. В средата на 90-те журналистка от столичен всекидневник го подкача за една от последните му авантюри с булка на наш дипломат в Ангола. Изпълнителят на „Пред щанда за кефали“ тактично пресича с умел майтап разплитането на загадката.
Самият той споделя, че никога не си мисли, че създава история. Той сам откровено признава:
„Живях си живота така, както малко хора у нас са успявали да го живеят. И ядох, и пих, и по жени ходих, даже успях и да попея!“
В едно от емблематичните си интервюта Георги Минчев казва:
„Никога не съм искал да пробивам ей така – с главата напред. Аз съм на принципа „отмини простака с презрение“. Ние не сме от това поколение, което се занимава с бизнес. Будали сме, ентусиасти. Мен не ме интересува материалната страна на живота. Просто съм над нещата. Сигурен съм, че това, което правя, може да не е най-модното, но аз си го харесвам.“
„Никога не съм си мислил, че създавам история! Това недей да го забравяш никога! Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии и не съм го правил заради това. Просто – кеф ми е да си пея!“, допълва иконата на родната рок сцена.
С прекалено ранната му смърт българската музика губи един от най-великите си творци. Георги Минчев е сърцето на рока в България през дългите години на комунистическа цензура, а след промените от 1989 г. застава начело на трезвомислещата българска интелигенция и се отдава на „свободната българска култура“. С името му са свързани десетки музикални шедьоври, а гласът му се превърна в емблема на българската музика. Той беше музикант, поет, текстописец, бохем и явление в българския културен и обществен живот от втората половина на XX век. Мнозина негови колеги го определят като некоронования крал на рока у нас.
„Бяла тишина“ печели
„Мелодия на годината“
Късен гларус над нас прелетя,
бързи спомени в мрака препуснаха
и подирихме пак любовта
в топлината на устните,
но намерихме само една – тишина.
Това е незаглъхващият и до днес рефрен на песента „Бяла тишина“, която става победител в първия телевизионен конкурс „Мелодия на годината“. Той се провежда през февруари 1967 г., като в класацията участват 12-те мелодии на месеца от 1966 г.
Музиката на „Бяла тишина“ е на Борис Карадимчев, текстът на Богомил Гудев. И до днес това е една от най-обичаните български песни, която всяко следващо поколение наизустява само след едно слушане.
Изпълнението на незабравимия Георги Минчев заедно с „Щурците“, абсолютно млада тогава група, и историческото участие на струнния квартет „Димов“ успява да обере овациите. Съдбата на песента разказва преди години композиторът Борис Карадимчев. По негови думи само и единствено Гошо Минчев може успешно да я пресъздаде. След няколко репетиции с мелодия, но без текст, те се впускат да търсят текстописец. В онези години стихове по готова вече музика пишат само двама – единият е Васил Андреев, който работи само с Емил Димитров, другият е Богомил Гудев.
„Възложихме му да напише текста – разказва Карадимчев, – прие човекът. И го писа три месеца. Но стана.“
Наградите, които получават победителите за „Бяла тишина“, са телевизор за композитора, радиограмофон за автора на текста и магнетофон за изпълнителя.
През 1968 г. песента грабва „Златният Орфей“ . Песента се превръща в химн на „нежната революция“.
Васко Кръпката създаде „Цвете за Гошо“
След смъртта на един от най-близките си приятели Васко Кръпката стартира фестивала „Цвете за Гошо“. Ежегодният рок фест се провежда в началото на юни в Южния парк и, както самият Васко казва, е фестивал за рок легенди и млади таланти.
„Ние, старите кучета, сме си го направили този фестивал, за да си посвирим“, казва рокаджията.
„Георги Минчев беше идеал за мъжество, честност, достойнство и човещина. Той беше човекът, който създаде най-великите български песни на свободата и на любовта. Човек, който дерзаеше с цялото си сърце и душа за това какво се случва в България. Душата му стенеше от всичко, което се случваше тук. В името на наследството се събираме на „Цвете за Гошо“. Вярвам, че е щастлив, защото песните му продължават да живеят. Това е форумът на българския рок.“
От соло рокаджия до „Барда на демокрацията“
Първите му солови изпълнения датират от началото на 60-те години. По това време Жоро Минчев пее дует с Бисер Киров, солист е на „Студио 5“ и свири заедно с рок бандата „Бъндараците“, която се приема за първата българска рок група. Тя носи името на британския лорд Бънди, който представя Обединеното кралство в Тристранната съюзническа комисия, формирана след 9 септември 1944 г. Основават я братята Димитър „Бъндарака“ и Иван „Вачо“ Милеви, като в състава са още съученикът на Вачо Кирил Маричков и приятелят му от махалата Петър Цанков. Заедно с тях Гошо Минчев изпълнява песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. През 1966 г. „Бъндараците“ се разпадат, а още на следващата година Маричков и Цанков основават нова група, която по-късно е наречена „Щурците“.
В края на 80-те успява да издаде дебютния си албум и с песни като „Есен в Созопол“, „Почти полунощ“, „Юли“, „Момчето и аз“ ни напомня повторно за своя свят. Новото време с демократичните промени го превръща в певец на площада. Заедно с Петър Гюзелев създава групата „Стари муцуни“ през 1991 г. Участници във формацията са и Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Издава албума си „Бира, секс и рокендрол“ (1994 г.). Ликът му се превръща в символ, а песните му звучат повече от всякога. Хитове стават „Българско реге“, „Кръчмата на Спас“, „Гадже бонбон“. Заедно с Развигор Попов през 1998 г. основава групата „Полезни изкопаеми“. През същата година участва в дните на музиката в Макон, Франция.
До края на живота си издава още 4 албума – „Рокендрол ветерани“ от 1989, „Равносметка“ от 1995, „BG рок“ от 1995 и „Бяла тишина“ от 1997. Особено нашумява с песента „Блажени години“, която е кавър на американска кънтри мелодия.
Развигор Попов:
Той беше страхотен човек!
Развигор Попов дълги години е работил с Георги Минчев, който като първа професионална стъпка става солист на неговия оркестър „Стакато“. Двамата се обичат още от деца, прозорците на апартаментите им гледат един срещу друг. Когато Георги Минчев изкарва казармата, Развигор Попов вече е ръководител на оркестъра към Студентския дом на културата и го кани да се присъедини.
„Той като човек беше страхотен! Дойде, започна да пее с нас, много добре се справи и веднага предложи да доведе Бисер Киров, с когото са служили като войници. Боян Иванов вече беше при нас. Скоро доведе и Мишо Белчев.“
И докато Развигор Попов се увлича от джаз музиката, Георги Минчев насочва вниманието му в друга посока – към песните на „Бийтълс“. Години по-късно двамата имат дуо „Полезни изкопаеми“. До последните дни на живота на Георги Минчев двамата са неразделни. Последният спомен на Развигор Попов с Георги Минчев е свързан отново с музиката:
„Преди последната операция, той вече беше в болницата, му написах една песен „Животът е опасен“. В нея се пее за това, че да пиеш, да пушиш, да ходиш по жени е опасно за вашето здраве. Той тогава каза: „Е, докторе, като всичко е опасно, значи животът е опасен за моето здраве! За какво да живея?!“. Много се зарадва, започна да учи песента и каза: „Като ми оперират китарата (така наричаше главата си), веднага ще я запишем.“ За съжаление не я записахме. Тази песен аз я пея и винаги си спомням за Гошо.“
В Каварна му издигат паметник
Паметник на основоположника на българския рок откриват в Каварна през 2013 г. Това се случва по време на грандиозния „Каварна рок фест“ пред очите на десетки негови приятели – певци, почитатели на рок музиката, гости на фестивала. Час преди откриването пред бронзовата фигура на Гошо в Алеята на рока в градския парк изнасят импровизиран концерт Васко Кръпката, Звезделин Керемидчиев-Звезди и групата му „Аналгин“, Фънки и съставът „Черно фередже“, Александър Филчев-Санеца. Те пеят песни на Жоро.
„Искам да си пожелаем да продължим това дело, което Георги Минчев започна. В нашата държава трябва да има памет за хубавите неща и трябва да помним това, което са ни дали хората, които вече ги няма“, казва кметът на община Каварна тогава Цонко Цонев.
Фигурата на Георги Минчев се издига на метри от паметника на Рони Джеймс Дио в парка на Каварна. Скулптор и на двата паметника е Красимир Ломски, а средствата са набирани чрез дарения.
Арест в Белгия
В началото на 70-те Георги Минчев заминава за Белгия, където следва кино- и телевизионна режисура в IAD Брюксел. Навръх Коледа през 1971-ва , вместо да купонясва, Гошо Минчев е прибран „на топло“. Местната полиция го арестува, защото прилича като две капки вода на издирван сериен изнасилвач от Монс. Когато ченгетата пристигат в квартирата, останали като гръмнати. Причината е, че легендарният български музикант дели маломерен апартамент с още 10-15 човека, санбернарски пес, голям тропически гущер, няколко хамстера и цяла колония бели мишки. Най-любопитното е, че единственият човек, който се обявява твърдо против естрадната му кариера, е майка му. Тя категорично му забранявала да пее, като се мотивирала, че не иска синът й да се развращава по турнета.
Източник: Днес.БГ
