Бившият любовник на Елен Колева трайно пребори алкохолизма си и е по-свеж от всякога
Калин Терзийски е пълен трезвеник вече година и половина. Писателят, който стана по-известен с алкохолизма си, отколкото с книгите си, не е надигал бутилката от премиерата на романа си „Разкажи ми”. Томчето излезе през първото тримесечие на 2018-а, научи HotArena.
„Приключвам завинаги с най-големия си порок”, зарече се Калин преди повече от 18 месеца и засега удържа на думата си. Онзи ден папараците ни го заснеха да крачи свеж като репичка край градинката пред „Кристал” и по ул. „Раковска”. Терзийски вървеше бодро и забързано, а в ръката си стискаше хартиено пликче, пълно с книги. Край него не се носеха алкохолни изпарения, както, уви, често се случваше в недалечното минало.
Калин Терзийски разсъждава за дебелите хора: Ако си дебел и известен, „лоена топка“ обида ли е?Калин Терзийски с интересни разсъждения за дебелия човек! „ЗАЩО ТАКА МРАЗИМ ДЕБЕЛИТЕ? Чета новини и …May 3 2019vijti.com
Когато наближи театър „Сълза и смях”, 49-годишният писател се спря и разгледа налепените на входа афиши. Погледът му се спря най-дълго върху плаката, рекламиращ автобиографичния моноспектакъл на Влади Въргала. В миналото бившият кукувец също имаше зависимост от алкохола, но напоследък дори бира и вино не помирисва.
Калин прочете с интерес и афиша за постановката „Умопомрачение”. Комедията с участието на Койна Русева и Асен Блатечки ще има премиера на 18 октомври. А може би тогава в публиката ще е и Терзийски. Напоследък плодовитият автор отново дели покрив и постеля със съпругата си Ивана. Тя му прости изневярата с Елен Колева и сега му помага да не залитне отново към чашката. Докато спеше с актрисата, Калин изпиваше огромни количества алкохол, а след като тя го натири, увеличи още повече дозата си. В най-порочния си период Терзийски получи аритмия и дори лежа в болница в прединфарктно състояние, пише „Уикенд“.
Припомняме, че Калин Терзийски остана без пукнат лев. Той се отчая след решението на съда да му вземе тридесет бона. Те са искани от наследниците на Николай Хайтов за обида. Ето какво изповяда в мрежата Калин Терзийски:
„КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ИСТИНАТА?… В едни по-мъдри времена се казваше, че във виното е истината. И се имаше предвид, че този, който е пил, за разлика от този, който не е – не умее да си държи езика зад зъбите.
В робските времена, в най-унизителните за човека времена, именно това качество – умението да си държиш езика зад зъбите и да „спазваш благоприличието“ беше най-ценното качество. То те правеше човек.
В смисъл – жив. Във времената на унизително робство този, който умееше да си държи езика зад зъбите беше човек, защото оставаше жив.
Този, който не умееше да си държи езика зад зъбите просто не оставаше жив.
Робите винаги изпитват огромна солидарност и близост с тия, които си траят и се държат „благоприлично“. Робите измислят поговорки като „За умрелия – или добро, или нищо“. И те идеално вършат работа като стане въпрос за диктатори и техните слуги.
Аз пиех преди време. Сега не пия, защото огромният ми късмет, чудовищно силната воля, пълното презрение към болката и всъщност – като цяло – прекрасната Божия намеса – ме запазиха жив! И ми дадоха сили да изляза от ада на болестта, от която боледувам от млад. Алкохолизмът.
Иска ми се да накарам хората, тия, които могат да мислят, да разберат едно. А именно това, че пиейки аз не съм променял идеите, позициите и вярванията си. Пиейки аз единствено съм успявал да преодолея социалните си страхове и задръжките си.
Но не задръжките, стоящи пред разрушителните ми инстинкти. А натрапената ми от столетия българско робуване повеля „дръж си езика зад зъбите“.
В дните, в които пиех и умирах, пиех и презирах смъртта, пиех и не ме беше страх ни от човешката смърт, ни от човешките присъди – аз говорех и пишех.
Както винаги.
Не мога да кажа кога съм написал по-силните си неща – пиейки или напълно трезв. С това искам да подчертая отново, че алкохолизмът е ужасна болест Но Не Променя Вярата и Мирогледа на Един Писател! Нито таланта му, нито верността на острия му поглед.
Пиша с главни букви, защото искам да извикам тези думи. И гласът ми да е възможно най-гръмък – защото подочувам хъркането на българина, на полузаспалия невежа, който не иска да чува нищо, което не се вмества в рамките на най-долнопробното клише.
Аз казвах по-смело, по-дръзко, по-отчаяно (наистина!), но и по-честно и по-чисто нещата, докато пиех! Във виното е истината. Пилият човек, или нека говоря за себе си – пилият Аз – не намира за наобходимо да лицемерничи и да бълва благоприлична помия, та да се харесва!
И така. Един ден, докато пиех, аз казах, че старите писатели, такива като Хайтов да речем (дадох го за пример просто защото не се опитвах да търся други примери) бяха слуги на режима. И правеха свирки на властта. Затова бяха така добре.
Казах така, защото добре помнех как в моето детство и младост те се возеха с черни волги, пътуваха в чужбина, получаваха всевъзможни почести, снабдяваха ги с апартаменти и вили, почивки и всякакви мазни соц-блаженства…
С други думи получаваха всичко, което можеше да получи човек от една диктатура. В замяна те – независимо дали с уж най-невинна лирика или с най-брутална директна пропаганда – обслужваха властта. Те бяха Нейната Идеологическа Маша. Дори пишейки за родните си села те бяха неимоверно Удобни. Затова бяха и живи.
И естествено – те бяха квинтесенцията, символът на едно умело, хитро, даже понякога привидно вироглаво и дръзко „Държане на езика зад зъбите“.
Винаги съм знаел, че дори тия от тях, които са били привидно смели, са били крайно добре премерени подмазвачи – защото ако с думите си, с творчеството си действително се бяха опълчвали на несправедливия режим – просто щяха да бъдат мъртви.
Само смърт (та нима не познаваме съдбата на Гео Милев или на Вапцаров) е определена за наистина смелите. В България. Та ако някой наистина е показвал макар и микроскопична смелост и съпротива – нима нямаше да е убит?
И така. Аз бях казал тия думи. Не… Ето сега трябва наистина да викам със сила, която досега не съм усещал в себе си – но сега съм длъжен да я имам – Аз бях казал тия думи НЕ защото съм пил, защото съм пиел… А защото така мисля! Така мисля със своя независим ум.
Източник: хотарена
Писателят Калин Терзийски разорен след съдебно дело с наследниците на Николай ХайтовПисателят Калин Терзийски остана без пукнат лев. Той се отчая след решението на съда да му вземе три…Feb 26 2019vijti.com
