23-годишен шампион качи на стоп баба Райна, а това, което му разказа, той никога няма да забрави
Това, което ще прочетете, ще ви разтърси дълбоко. Това е историята на баба Райна, една от хилядите български пенсионери, оставени „немили – недраги“ на доизживяване в родината ни.
История, разказана в социалните мрежи от 23-годишния Илиян от Благоевград, спортист и шампион по таекуондо. „Днес беше един от малкото дни, в които се почувствах наистина жив – започва разказа си младежът.
– Запознах се с баба Райна, на 71 години. Качих я на стоп. Бяхме с приятели до с. Бучино, на 10-15 километра от Благоевград. На връщане я видях – с една раница, обърна се и помаха. Естествено спрях! Започнахме да приказваме и тя ми разказа живота си.
Истории от Северозападна България: Когато почина баба, къщата опустя и умряТук на номер 11 в Северозападна България, с. Медковец някога живееше бабата на Нелито… Това беше пре…Jan 17 2019vijti.com
Имала мъж, много го обичала, но умрял преди седем години. Останала с двама сина, единият не я слушал, другият бил златен.
НО СЕ РАЗБОЛЯЛ ОТ НЕРВИ. И ВЕЧЕ НЕ СЕ ДВИЖИ ОТ КРЪСТА НАДОЛУ. „ГНИЕ В ЛЕГЛОТО“, ТАКА МИ КАЗА БАБА РАЙНА
След като се разболял жена му го изгонила в гаража, и се качила в апартамента с друг мъж. До този момент беше силна, но вече виждах сълзите в очите и, усещах ги и в гласа и. „Всеки ден слизам храня сина си, обличам се, ходя на градината и пак се качвам, не се предавам, напред с главата срещу живота„. Карах, гледах, слушах, не знаех къде се намирам. 20 минути, пък не ги усетих. Попитах я как ще се прибере. Ходила до с. Бело поле с автобус, а оттам с такси.
Но това било вчера, днес нямала пари за такси и затова щяла да ходи пеша. Трябвало да пести и за закуски – за сина си. Оставих пред тях, а тя ми каза: „Обичам те, сине, като внук те обичам!“. Как може, как така нашата държава се отнася по подобен начин с тези хора? Те са ни създали, те са ни отгледали! 200 лева пенсия – какво по напред да стори? Срамувам се, беше ме срам да погледна баба Райна в очите. Днес аз я доведох до града да нахрани сина си – жив труп… И ѝ дадох пари за такси, за да се върне, въпросът е утре кой ще го направи?“.
История за обезверения Костадин, тръгнал към Поморие да търси работа – разказ на очевидциПокъртителна история за обезверения Костадин, който тръгнал за Поморие да търси работа, разказаха оч…Jan 13 2019vijti.com
