Тагарев: Руският самолет е извършил разузнаване над България, може да даде информацията на Иран
Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев и бившият заместник-министър на отбраната Йордан Божилов коментираха пред bTV информацията на Financial Times за потенциална заплаха от Иран към България, както и преминаването на руски самолет през българското въздушно пространство и падналите у нас дронове. Според Тагарев руският самолет вероятно е извършил разузнавателна дейност над България.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви пълната си подкрепа за България и подчерта готовността на силите и средствата на Алианса в региона да реагират и да неутрализират всяка заплаха срещу държавите членки. В телефонен разговор с българския премиер Румен Радев той отново е потвърдил, че всяко нападение срещу страна от НАТО ще бъде разглеждано като атака срещу целия Алианс и ще доведе до действия съгласно Северноатлантическия договор.
Гърция също обяви готовност да помогне на България с разгръщането на система „Пейтриът“, но от българска страна подобно искане не е отправяно.
Повод за коментарите стана информацията във „Файненшъл Таймс“, според която Иран извършва предварително проучване за евентуални удари в Югоизточна Европа. От българската власт успокоиха, че към страната ни няма непосредствена заплаха.
Според Йордан Божилов обаче информацията трябва да бъде разглеждана и от друга гледна точка. По думите му България по-скоро е била използвана като средство за отправяне на послание, отколкото като реален адресат. Той смята, че страната ни е послужила като своеобразен „поднос“, чрез който посланието е достигнало до широк кръг държави и най-вече до Съединените щати. Божилов отбеляза, че макар Иран да няма нужда от посредник, за да отправя подобни сигнали, в случая е намерен начин България да бъде включена.
Бившият заместник-министър заяви, че повече го тревожи реакцията на България и способността на държавата да се справя с хибридни действия. Според него подобни заплахи могат да бъдат не само информационни, но и свързани с дронове, саботажи и други форми на въздействие.
Божилов посочи, че между нормалната мирна обстановка и откритата война съществува голямо „сиво поле“, в което попадат различни хибридни заплахи. Според него именно подобни действия срещу България, държавите от НАТО и Европейския съюз вероятно ще се засилват и ще придобиват нови форми. Затова, по думите му, страната трябва да изгради национална система за реакция при подобни ситуации.
Тодор Тагарев се съгласи с необходимостта от по-добра подготовка, но отправи критики към реакцията на правителството. Той припомни ситуацията отпреди около две седмици, когато на българска територия са паднали две парчета шперплат и двигател, наподобяващ този на малък мотопед. Тогава премиерът свикал Съвета за сигурност и в продължение на два часа се провело закрито заседание. По думите на Тагарев обаче не е имало подобна реакция, когато на плажа в Приморско е излязъл сериозен разузнавателен дрон.
Според него сега ситуацията е още по-сериозна, тъй като за първи път от много години има информация за отправена заплаха към българското правителство и страната, макар тя да идва от вторични, а не от първични източници. Тагарев отбеляза, че не вижда достатъчно силна реакция от институциите.
Той посочи и липсата на реакция от страна на президента, като отбеляза, че Илияна Йотова е коментирала случая с малкия украински дрон, но не е реагирала по същия начин относно руския самолет и информацията за потенциалната заплаха от Иран.
Тагарев обърна внимание и на работата на Консултативния съвет за национална сигурност. По думите му съветът по закон трябва да заседава на всеки три месеца, но през последната година от мандата на Румен Радев като президент са били пропуснати четири заседания. След като Илияна Йотова е заела поста преди повече от половин година, според Тагарев до този момент е трябвало да има още две заседания, но такива не са проведени.
Бившият министър на отбраната заяви, че едно интервю по малка телевизия, в което се обяснява, че няма пряка заплаха, не е достатъчно, за да убеди обществото каква е реалната ситуация.
Тагарев коментира и думите на Марк Рюте, че НАТО ще помогне на България при всякакви заплахи. Според него това твърдение е донякъде пресилено. Той подчерта, че при изключително малко вероятен сценарий, при който Иран изстреля балистична ракета, НАТО със сигурност би гарантирало сигурността на страната. Освен гръцките системи „Пейтриът“ съществуват и турски системи, както и системи, базирани на кораби, които могат да осигурят защита. При хибридните заплахи обаче Алиансът не може да гарантира, че подобна атака няма да бъде реализирана.
По думите на Тагарев първата реакция при подобен сценарий трябва да бъде на българската държава, а правителството трябва да покаже, че е способно да реагира адекватно.
Йордан Божилов подчерта, че националната сигурност трябва да се разглежда като цялостна система, а не отделен проблем по отделен проблем. Службите могат да предоставят информация, но крайната оценка дали нещо представлява риск или заплаха и какви мерки да бъдат предприети е политическо решение. Според него е необходимо да се види как работят службите и министерствата, къде се вземат решенията и как се постига необходимият консенсус.
Божилов разказа и за проведена през миналата година симулационна игра, организирана от Софийския форум за сигурност. На нея били поканени представители на всички министерства, но участниците не успели да определят кой закон трябва да бъде задействан при комплексна ситуация. В крайна сметка било решено, че министър-председателят трябва да създаде специална ad hoc група, която да реагира при подобни случаи.
Според Божилов Консултативният съвет по национална сигурност трябва да заседава не само за да получава информация и да прави анализи, но и за да създаде необходимите механизми, които да направят държавата по-сигурна и гражданите по-спокойни. Той се съгласи с Тагарев, че стратегическите комуникации на институциите са недостатъчни и по тях трябва да се работи сериозно.
Като пример за липса на координация Божилов посочи ситуацията, при която едновременно се появява информация за потенциална иранска заплаха, а друга част от държавните структури разрешават на руски самолет да премине над България. По думите му е известно, че самолетът е извършвал полети в конфликтни райони в Близкия изток и Северна Африка.
Тагарев заяви, че според него самолетът вероятно е бил оборудван със сериозна разузнавателна апаратура и е възможно тя да е била използвана именно по време на полета над България. Той предположи, че самолетът би могъл да събира информация за елементи от системата за наблюдение на въздушното пространство и противовъздушната отбрана на страната, както и да установи местоположението на американските самолети в Безмер, изтребителите F-16 в базата край село Граф Игнатиево и съюзническите структури, разположени в района на Ново село, след което да продължи към Ниш.
Тагарев посочи още, че публично известна е информацията за предоставянето от Русия на разузнавателни данни на Иран, които могат да бъдат използвани при нанасяне на удари по държави от Персийския залив и монархиите в региона. Именно заради това той заяви, че лично не би разрешил подобен самолет да премине през българското въздушно пространство без допълнителна проверка.
Според него една от възможностите би била самолетът първо да кацне например в Сарафово, където експерти да проверят каква апаратура има на борда, след което да бъде взето решение дали да продължи полета си.
Тагарев заяви още, че за него е практически сигурно, че самолетът е разполагал с разузнавателна апаратура и е събирал информация за критични елементи от българската отбранителна система. Той допусна, че информация, представляваща интерес за Иран, впоследствие може да бъде предадена от Русия на Техеран, като отбеляза близкото взаимодействие между двете държави, включително при обмена на разузнавателни данни.
Йордан Божилов припомни съществуването на договора „Открито небе“. Макар прилагането му да е суспендирано, договорът по принцип позволява разузнавателни полети над държавите, които участват в него, с цел контрол върху движението и разполагането на военни сили.
По думите му използването на самолети за разузнавателни цели е отдавна установена практика. Въпросът според него е защо е бил разрешен конкретният полетен план и каква е била входната точка на самолета. Божилов подчерта, че към момента липсва достатъчно информация за мотивите, с които е бил поискан полетът, и за това какво точно се е случило, но не може да бъде изключена и хипотезата за разузнавателна дейност. Той добави, че над България има няколко възможни входни точки и може да бъде изготвен самостоятелен полетен план.
