Ева Кикерезова: Пловдивските деца са жертва на системата, но жестокостта им не бива да е безнаказана!
Ева Кикерезова е журналист и тв водеща. Родена в София, тя получава образование в икономическата сфера. Пофесионалния си път започва като спортен журналист, а по-късно се насочва към телевизията. В последните години е едно от лицата в прогнозата за времето по БНТ. Към момента е в отпуск от медиите, отдавайки се изцяло на трите си деца.
– Ева, като майка на три деца, какво е мнението ви за бруталния случай с убития от младежи в Пловдив Георги Кузев?
– Естествено, като всеки нормален човек осъждам самото деяние, защото никой не го заслужава, но в никакъв случай не бива да отместваме фокуса и от педофилията. Когато има проблем обаче, трябва да сигнализираш на органите на полицията. Не да раздаваш правосъдие, все пак не сме в Средновековието.
– При подобни престъпления автоматично идва въпросът какви са причините, довели до деянието.
– Според мен малко прекаляваме с това все да търсим виновен. Ето сега излязоха някои и казаха: „Тия деца са слушали рок музика – хеви метъл културата е виновна“. Други твърдят: „Не, Русия е виновна“. А какво се случва с нас и нашата отговорност? Защото всички ние имаме поведение вкъщи, в обществото. Масово се държим отвратително помежду ни. Гледам стари български филми от 70-те години – ами, там хората си говорят учтиво дори когато има кавги. Сега го караме махленската, селската, крещим си, обиждаме се за едното нищо. Няма никакво уважение помежду ни. Споделяла съм и преди, че правих обучения в училищата заедно с две мои колежки медиаторки. В тях се стремим да намалим насилието между учениците от първи до четвърти клас, като им обясняваме различните гледни точки на хората в един спор и това как се чувства отсрещната страна в такава ситуация. Оказа се, че около по-голямата част от проблемните малчугани не е имало някой възрастен, който да им обясни елементарни емоции. Повечето деца, с които се сблъскахме, не умееха да изразяват чувствата си. Мисълта ми е, че когато ние не можем да бъдем адекватни родители, не бива да очакваме и едно адекватно поколение да израсте след нас.
– Как мислите, отсъствали ли са родителски фигури в живота на тийнейджърите, обвинени за зверството на Младежкия хълм?
– Смятам, че чисто емоционално родителите са отсъствали. Може би са били интелигентни и успешни в своите дела и професии хора, но е липсвал моментът, в който родителят се интересува как се чувства детето. Те са задоволявали материалните им капризи, това да са нахранени, облечени, да имат скъпи дрехи, но никой не се е занимавал с тяхната душевност. Това е най-големият проблем.
– Затова ли самата вие си взехте почивка от телевизията, за да се посветите на децата си?
– Да, взех си отпуска, за да мога да съм повече с тях. Тогава средната ми дъщеря имаше проблеми и просто реших, че ще поставя кариерата си на пауза. Защото, когато ни няма в живота на малките, се появяват емоционални празноти, които започват да се запълват с наркотици или агресия. Ето, един от участниците в побоя се оказа, че е насилвал животни. Сега тепърва ще се разбира имало ли е и друг вид агресия в живота на тези младежи.
– Може ли родителят да остане безсилен пред детето си?
– Родителите винаги имат власт над децата си, но когато не съумяваме да се справим с тях сами, мисля, че трябва да потърсим експерт в тази област. Психолог вероятно, в някакви моменти и психиатрите трябва да се включат в зависимост от състоянието им. Няма да забравя случая с Георги Семерджиев, който уби двете момичета. Майка му на следващия ден я включиха в сутришните блокове и каза: „Ние всичко му дадохме, толкова много работихме. Той от нищо не е лишен, всичко сме му задоволявали“. Всичко сте му задоволявали без емоционалните нужди, защото сте работили, за да изкарвате пари и сте забравили да присъствате в живота му. Пропуснали сте да излизате заедно уикендите, да му давате да върши различни задължения вкъщи. Това да накараме децата да пуснат прахосмукачка, да си оправят стаята или леглото сутрин не е издевателсто. Така ги учим на дисциплина и ред, които им помагат за в бъдеще.
– Трябва ли да виним социалните мрежи и по-специално тикток, че пропагандират насилие?
– Това е друг голям проблем. С тикток аз бих била доста радикална, защото е мрежа, която не подлежи на никакъв контрол – за разлика от останалите. Вкъщи вече го обсъдихме този въпрос и край. Двете ми момичета не са имали тикток, няма и да имат, поне докато не станат на 15-16 години. Но тук идва моментът, в който все пак и ние трябва да започнем да ги обучаваме. Необходимо е да се създаде нов предмет, или учебни часове, съобразени с новостите в нашето всекидневие, където да се образова какво да си отбираш от социалните мрежи. Така да се помага на подрастващите да бъдат адекватни в интернет пространството и да не взимат всичко за чиста монета. Защото съм убедена, че има много истински жертви на педофилия в социалните мрежи. Тикток е забранен в някои държави. Да го спираме и ние и да се приключва тази драма. Той е проводник на злини.
– Но освен интернет платформите има и много тв предавания, в които се залага на простотия.
– Така е. Нонстоп се излъчват риалитита, в които се залага главно на простотията – за гледаемост и сеир, което трябва да приключи. Необходимо е да се набляга на по-високите ценности. Медиите са много важни в тази посока, защото на телевизията първата задача е била да информира и да възпитава. Все пак гледат лица от всякаква възраст.

– Какви трябва да са присъдите за непълнолетните извършители за случая под тепетата?
– Не съм юрист и не съм компетентна в тази област. Не мога да изкажа категорично мнение. Двоумя се, защото знам, че тийнейджърите са жертва на системата, на родителите си, на обкръжението. Но жестокостта не бива да остава безнаказана. Има юристи, съдии и Господ. Нека получат психологическа помощ. Самата аз съм се занимавала с трудни деца по една програма. Бяха по-скоро гаменчета от една община. Постигнахме страхотни резултати. Оказа се, че те просто не са виждали светлата страна на живота. Някой трябваше да им покаже как с малки стъпки да подобрят бита си, да тръгнат в някаква посока. В един момент разбраха, че могат, вместо да измислят престъпление, да си намерят работа или занаят, от който да изкарват добри пари, а не да правят обири. И най-важното – хората да запомнят, че не бива грижите ни за децата да стигат единствено до това да са живи и здрави, нахранени и облечени, а до това да станат адекватни хора, които уважават другите, защото нашата свобода стига дотам, докъдето ни закачи свободата на някой друг.
