Руснаците теглят милиарди от банките: Расте страхът от финансов колапс и конфискация на депозити
В Русия се наблюдава засилено теглене на средства от банковите сметки на фона на нарастващите опасения, че властите могат да ограничат достъпа до депозити или да използват частни средства за финансиране на войната в Украйна.
Според данни на Руската централна банка през първите две седмици на август гражданите са изтеглили близо 286,4 млрд. рубли, или около 3,4 млрд. долара. През юли изтеглените средства са били приблизително 7,3 млрд. долара, а през юни – над 4,5 млрд. долара. По данни, цитирани от The Washington Post, само за първите седем месеца на 2026 г. изтеглените суми надхвърлят нивата, регистрирани през 2022 г. след началото на руската инвазия.
Нетен отлив на депозити на физически лица е отчетен в пет от седемте най-големи руски банки. Най-сериозно е засегната Газпромбанк, която за четири месеца е загубила над 3 млрд. евро, или около 10,8% от депозитите си. Значителни изходящи потоци има и при Роселхозбанк, Алфа банк, Совкомбанк и ВТБ. Изключение е T-Bank, където депозитите са се увеличили с близо 1,96 млрд. евро.
Според анализатори причините за отлива са свързани както с украинските атаки срещу руска нефтена и логистична инфраструктура, така и със страховете от евентуални действия на Кремъл спрямо банковите спестявания.
Бившият съветник на Руската централна банка Александра Прокопенко определя тенденцията като знак за намаляващо доверие в банковата и финансовата система. Сред опасенията на населението е възможността държавата да замрази или национализира депозити, за да осигури допълнителни ресурси за военните разходи.
Тези страхове се засилват от вече предприети действия на руските власти спрямо частни активи. През миналата година под държавен контрол са преминали частни активи за около 51,5 млрд. евро, включително собственост на руски милиардери. През юни властите конфискуваха активи за приблизително 7,6 млрд. евро, свързани с бизнесмена Вадим Мошкович, основател на „Русагро“.
Успоредно с това Кремъл оказва натиск върху големия бизнес да предоставя средства под формата на т.нар. доброволни дарения. Руски банки пък от години са използвани за кредитиране на предприятия от отбранителната промишленост по линия на държавната политика.
Натискът върху банковата система не идва само от гражданите. През второто тримесечие на 2026 г. от руската банкова система са изтекли над 9,4 млрд. долара, като значителна част от средствата са били изведени от големи компании извън обсега на руските регулатори.
Ситуацията напомня за началото на войната през 2022 г., когато руснаците масово теглеха пари от банките. Тогава Централната банка повиши основната лихва до 20% и въведе редица ограничения върху движението на капитали. Според цитираните анализи сегашната тенденция се отличава с по-продължителен характер.
На този фон руската икономика също показва признаци на забавяне. По официални данни, които не могат да бъдат независимо потвърдени, руският БВП е нараснал само с 0,3% през първата половина на 2026 г., спрямо 1,2% за същия период на предходната година.
Допълнителен сигнал за напрежението е освобождаването на Андрей Клепач, главен икономист на държавната корпорация ВЕБ. Той публично предупреди, че Русия не е способна да спечели продължителна война на изтощение и че разходите за конфликта продължават да нарастват.
