Вижте как изцериха обсебена жена в шуменски храм (Бутално ВИДЕО)
Шуменският свещеник протойерей Васил Василев показа шокиращо видео как обсебена жена, дошла да зърне мироточивата икона от Хавай на Пресвета Богородица в храма, е била изцерена с помощта на молитвата и силата на вярата. Клипът демонстрира действията на колегите му пред олтара, докато жената, изпаднала в тежко психологическо състояние стене и крещи с всички сили, а след това успява да се успокои и дори да се удържи на краката си.
Ето какво пише наместникът на БПЦ в храма „Св. Три Светители“ в североизточния град:
„Вчерашният ден на 16 август 2026 г. ще остане дълбоко запечатан в сърцето ми. За Шумен това не беше просто още един неделен ден. Това беше ден на особено духовно посещение, ден на молитва, сълзи и надежда. Ден, в който сякаш Небето се наведе по-близо до нас.
С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил и с бащинската, отеческа грижа и изричното благословение на нашия архиерей и кириарх – Варненския и Великопреславски митрополит Йоан – чудотворната Хавайска Иверска мироточива икона на Пресвета Богородица пребиваваше в храм „Св. Три Светители“ на площад „Кристал“ в Шумен.
От ранните утринни часове човешкият поток не секваше. Хора идваха със своите болки и надежди. Едни благодариха. Други плачеха. Трети мълчаха. Четвърти носеха в сърцата си имена на болни деца, родители, съпрузи, близки. Но всички заставаха пред един и същи Майчин образ и сякаш казваха без думи:
„Пресвета Богородице, не ни оставяй!“
Малко преди светата икона да отпътува от Шумен – може би час, час и половина преди това в храма беше доведена една жена в изключително тежко и тревожно състояние.
Кадрите свидетелстват за напрежението на този момент – около нея има духовници и хора, които се стараят да й помогнат. Не бих се наел да поставям медицинска диагноза, нито човек трябва лекомислено да произнася присъда за духовното състояние на другия. Сам Бог знае тайните на човешката душа.
Но онова, което всички присъстващи видяхме, беше страданието на един човек. И тогава тази страдаща жена беше доведена пред образа на Божията Майка. Пред нея не стоеше човешка знаменитост. Не стоеше земна власт. Стоеше светият образ на Онази, която Църквата нарича „Радост на всички скърбящи“, „Застъпница усърдна“, „Покров на света“.
И се случи нещо, което ме развълнува дълбоко. След преживяното жената постепенно се успокои. Онази буря, която беше в нея, утихна. След това тя пристъпи отново пред иконата – не само веднъж. Видяхме я още два-три пъти да преминава пред чудотворния образ. Но вече беше различна – тиха, спокойна, смирена. Какво точно се е случило в невидимия свят – знае единствен Бог.
Но като православен свещеник и християнин вярвам, че молитвата не е празен звук и че благодатта Божия не е теория.
Чудото невинаги е гръм от Небето. Понякога чудото е една буря, която внезапно утихва. Един страх, който отстъпва. Една измъчена душа, в която се връща мирът. Един човек, който след тежък миг отново може спокойно да застане пред Божията Майка. И приех случилото се именно така – като знак на Божията милост и на Майчинското застъпничество на Пресвета Богородица.
Не пиша тези думи, за да търся сензация. Църквата няма нужда от сензации. Вярата ни няма нужда от театър. Пиша ги, защото вчера за пореден път почувствах колко много болка носят хората и колко отчаяно съвременният човек се нуждае от Бога.
Колко души вървят сред нас с невидими рани! Колко хора се усмихват навън, а плачат отвътре! Колко човешки сърца водят битки, за които никой около тях дори не подозира! На всички тях искам да кажа: Не се страхувайте да пристъпите към Христос!
Не се страхувайте да прекрачите прага на храма! Не се срамувайте от сълзите си!
Не се отчайвайте от болестта, страданието или духовната борба!
И когато човек е болен, нека търси и необходимата лекарска помощ, защото и медицината, и лекарят могат да бъдат оръдия на Божията грижа. А заедно с това нека не оставя молитвата, Изповедта, Св. Причастие и живота в Църквата.
Божията Майка не обещава, че земният ни живот ще бъде без кръстове. Но ни показва Към Кого да вървим с кръста си. Към Христос. А Тя стои край нас като Майка. Вчера хиляди човешки устни прошепнаха пред нейния образ своето „Помогни ми!“. Хиляди ръце се прекръстиха. Хиляди сърца понесоха от този храм надежда.
И може би най-голямото чудо беше именно това: че за един ден толкова много хора отново си спомниха, че не са сами. Благодаря от сърце на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил за благословението чудотворната Хавайска Иверска мироточива икона да бъде сред православния ни народ. Благодаря синовно и на нашия кириарх, Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, за неговата отеческа грижа и благословение светият образ да посети и нашия гр. Шумен.
Нека вчерашният благодатен ден не остане само красив спомен. Нека остави следа в душите ни. Нека след като иконата си замина, Св.Богородица да не си отиде от сърцата ни. И към всеки страдащ, болен, уплашен, отчаян или духовно измъчен човек бих се обърнал: Пристъпи с вяра. Не към магия. Не към суеверие. А към Христос с молитвите на Неговата Пречиста Майка.
Кажи само: „Пресвета Богородице, виж болката ми. Не ме оставяй. Заведи ме при Твоя Син.“ И дори когато не получим онова, което сме поискали, непременно ще получим онова, от което душата ни най-много се нуждае – сили да продължим, надежда да не се отчайваме и светлина, за да не останем в мрака.
Пресвета Богородице, Хавайска Иверска мироточива Владичице, моли Твоя Син и наш Бог за гр. Шумен, за нашите семейства, за болните, за страдащите, за децата ни и за целия православен български народ!
Покрий ни с честния Си Покров. Умири всяка буря в човешката душа. Укрепи слабите.
Утеши плачещите. Изправи падналите. И ни води към Твоя Син – Господ Иисус Христос. Пресвета Богородице, спаси ни! Амин!“
