Амелия Гешева към протестиращите пред Шипка: Къде бяхте, когато се откъртиха първите камъни от светинята?
Бившият заместник-министър на културата Амелия Гешева коментира напрежението пред Паметника на свободата на връх „Св. Никола“ заради стартирания ремонт на монумента и пространството около него. Защити директора на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ Чавдар Ангелов за трудните битки, които е водил за паметника.
„Днес никак не е модерно да говорят хора, били в предишни управления на което и да е ведомство в България. Не че е ново в нашите географски ширини, но все пак, в името на истинността, не може и не трябва да се мълчи, защото осъзнатата приемственост не е порок, има общо и с понятието държавност. Поне в нормалните държави.
И да, вярвам, че така се прави, защото табелките на вратата са временни, но е време да спрем с истериите и да разберем, че държавата ни ще я има, ако не живеем с хоризонт до поредните избори и следващия кабинет.
На мен лично ми писна от сутрин до вечер от екрана да ме облъчват хора, които живеят за и от пиара и вземат решения, дето пазят само топлите им кресла.
Пиша това, защото на Шипка не е спокойно и под българския флаг едни лъжеопълченци се опитват да бранят паметника преди всичко за собствения си пиар и величие.
Аз имам само един въпрос – извинете, всички вие, къде бяхте, когато се откъртиха първите камъни от светинята и имаше риск за паметника, но преди всичко за живота на хората, преминаващи в близост, дошли да отдадат почит на предците ни?
Да питам и още нещо: когато викахте и хвърляхте снежни топки един срещу друг или незаконно връхлитахте в паметника …и още, и още, колко пъти се поинтересувахте и поискахте да направите нещо за бастиона на Свободата?
Ей така, нещичко като граждани, при това някои от вас – овластени?
И понеже аз още не съм си загубила паметта и ще ви кажа, че битката за опазването на паметника от години се води от екипа на Националния музей, който съвсем не бършеше само праха, а инвестираше всеки приход от билетче или дарение именно в тази и други каузи.
Имаха подкрепата на всички екипи на Министерството на културата, без оглед дали служебни или редовни. Разбира се, с много малки изключения. Община Казанлък с дадените ѝ правомощия по реда на ЗКН и ЗУТ също си свърши работата.
Докато всички отивахте и си тръгвахте веднага щом изгасваха светлините на прожекторите и камерите, тези хора работеха тихо и отдадено.
И поне аз не знам друг обект в България, за който да има толкова проведени комисии, проверки, обследвания и съгласувания, доказали необходимостта от този ремонт. И това нямаше да се случи без грижата на добрия стопанин – директора и екипа на националния музей и тяхното взаимодействие с всички институции от които административно нещо зависи.
Затова, от позицията на човек, по чието време беше сложена първата предпазна ограда с ясното съзнание какво може да се случи, ако само стоим и философстваме, твърдя, че е правилен актът на настоящото правителство за финансиране на КРР на обекта.
Мисля си, че всеки разумен човек би се доверил на експертите и би предприел тази важна стъпка.
Тотална неграмотност е да се твърди, че чрез консервационно – реставрационните дейности и още повече чрез новата експозиция ще бъде подменена историята.
Абе хора, ако не знаете, фирмите – строители не създават и не изпълняват експозиционни планове. Това е друга, различна процедура. Просто си прочетете закона, който сами пишете, за да спре да се шири дезинформация, вкл. от кулоарите на най-висшия ни законодателен орган.
А иначе експозиционния план е изготвен от едни от най – уважаваните учени в България и някак си ми се струва за редно да се доверим на експертизата им, както са сторили колегите ни от музея.
Искрено се надявам на повече разум и експертни решения, защото с предизборна истерия нищо добро няма да стане.
Балканът ще ехти, но с фалшиво ехо.
И още нещо, с което всъщност трябваше да започна.
Познавам Чавдар Ангелов – директор на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, и имам шанса да знам много от трудните битки, които той поведе за честта на Родината и с ясното съзнание, че няма да е нито лесно, нито тихо.
Знам, че ако не беше той, и до днес паметникът, който всички, особено политиците, славословят само по празници и за който се сещат, притеснявайки се да не би да не им е изчистен снегът на връх 3 март, щеше да си бъде все още пасище.
И днес въобще нямаше да спорим, защото до 2018 година в кадастъра на любимото ни Отечество таквоз нещо като Паметник на свободата не съществуваше документално. Вие си отговорете сами защо?
Помня и как върна на държавата имоти, които някой някога услужливо беше забравил да актува.
Този човек е истински български патриот и много от нас знаят защо го казвам. Музейната общност също знае.
Вярвам, че и политиците имат какво да научат от него.
Лично аз се надявам да видя повече хора, които имат смелостта да живеят и работят като Чавдар. Точно тогава ще имаме шанса да сме по нормална държава.
Надявам се, когато утихне предизборният вятър на Шипка, да стане по-спокойно.
Реставрацията да е успешна и да могат всички да отидат някой ден отново да си направят селфи с гордост.
Дано!“
