Трагедия във Варна: Родилка загуби бебето си

Родилка е загубила бебето си във Варна. За случая разкрива самата жена с пост във фейсбук, а впоследствие от „Майчин дом“-Варна потвърдиха за голямата трагедия. Младата дама обвинява лекарите в немарливо и обидно отношение, а по думите й началникът на отделението отказал да я приеме. Впоследствие жената е родила в АГ болница, но детенцето е било мъртво. От МБАЛ „Майчин дом- Варна“ също обявиха своята гледна точка за случилото се, като отричат голяма част от твърденията на родилката. 

Ето какво пише жената:

Колкото и да не ми се иска да пиша този пост смятам, че трябва, защото може би някоя от вас трябва да го види. Няма да го пиша анонимно, за да можете да се свържете с мен, ако имате нужда.

Тази снимка свалих от дървото на живота в клиниката на д-р Атанас Цонев и тя беше до мен през цялото време.

На 30.07.2026 загубих детето си 2 дни преди планово секцио на 01.08.2026, следена отп д-р Атанас Цонев.

Започнах следенето си при него в началото на месец юни, до преди това бях при д-р Петинка Цветкова. Благодарение на нея успях да изляза от доста рискови ситуации и да износя бебето до 9ти месец успешно. Живо, здраво, доносено бебе.

Както и да е… Всичко вървеше нормално, дори бих казала перфектно.

С д-р Цонев първоначално бяхме назначили дата за секцио на 23.07, но в последствие той реши, че е прекалено рано и трябва да си избера дата по-близка до термина, затова избрах датата 01.08. В началото на месец юли реших да отида на преглед при д-р Цветкова, за да се видим, най-вече, защото беше до мен през цялата бременност и някакси не исках да я пусна до последно, може би съм усещала нещо.

Там констатирахме, че плацентата ми старее доста бързо.

Тя се притесни и за околоплодните ми води. Много държеше д-р Цонев да бъде предупреден. На 13.07.2026 аз съм на преглед при д-р Цонев, където му споделям за мнението на д-р Цветкова, споделям му, че съм и в постоянни контракции, споделям му за болката между краката, също, че усещам гащичките си по-мокри.

На видеозона ясно се видя застаряла и напукана плацента, при което моята реакция беше да попитам какво се случва и защо плацентата ми изглежда по този начин. Получих отговор, че точно това е ефекта, който търсим и няма причина за притеснения. Контракциите били “подготвителни” и трябвало да станат плътно 1 час активни контракции, за да се съмняваме в настъпило раждане.

Естествено, аз се доверих на думите на един от най-добрите доктори в града и неглижирах ситуацията. След, като попитах какво да правя, ако това се случи, той ми каза, че трябва да отида до клиниката му Вита Нова, ако е през деня и делничен ден, а ако е през нощта директно в Майчин Дом.

Иии прегледите бяха до тук. На въпроса няма ли да се срещнем поне още веднъж до 01.08.2026, отговорът му беше, че няма никаква нужда, да не се притеснявам, че всичко е наред и следващото ми ходене по лекари и болници ще е чак на 30.07 в Майчин Дом за планиране на операцията (където той няма да присъства).

Ако не се лъжа получих обаждане от кабинета на д-р Цветкова около 20.07. Обадиха ми се, защото д-р Цветкова е искала да ме види и пусне тонове. Тогава аз звъннах в кабинета на д-р Цонев, за да попитам има ли нужда от допълнителни тонове. Секретарката му ми отвърна, че щом доктора не ме е извикал, значи няма нужда, така аз отмених часа при д-р Цветкова, спокойна, че съм в добри ръце и всичко е наред.

30.07.2026 ада за мен започна. Събуждам се в настроение, все пак ще планирам най-щастливия ден в живота си. Отивам в Майчин Дом в 08:30, както е уговорено, приемат ме около 9 и нещо. Слагат ме на тонове – тонове няма.

Местят ме на ехограф, изреждат се 5 акушерки и доктори. По едно време, докато едната си танцува и другите две се смеят на мен ми беше съобщено най-незаинтересовано, че детето ми няма сърдечна дейност.

Аз естествено, веднага избухнах в сълзи, имах чувството, че живота за мен приключи при тази констатация. Започнаха да ми повишават тон, естествено реакцията на мен и мъжа ми не беше красива. Веднага започнах да набирам д-р Цонев, уви аз му нямам, дори личния номер.

С мъжа ми започнахме да бягаме към клиниката му (тя се намира точно отстреща), все пак ми беше казал, ако има нещо да отида директно там. Затворено. Хванах си такси към д-р Цветкова, прие ме веднага, за съжаление тя само констатира смъртта на детето ми. Д-р Цонев се свърза с мен, по спомен около 10 часа, за да ми каже, че иска да се видим, но ще може не по-рано от 12:30.

В интервала между 10:00 и 12:30 по желание на близките ми, които бяха притеснени вече за моето здраве отидохме до Окръжна болница и АГ. Естествено никой доктор не иска да си слага главата в торбата, заради поет от друг доктор ангажимент и съвета им беше, който ме е поел, той да ме изражда.

12:30- срещам се с д-р Цонев, само, за да ми каже, че съм се скарала точно с шефката на отделението Елена Димитрова и тя е казала, че аз в тази болница няма да родя. Което за мен е нелепо, при положение, че това не е хотел, а болница. Каза ми как много съжалява, че когато родя ще увие бебето в бял чаршаф и ще ми го даде да си го подържа.

Детето, което успях да износя 9 месеца живо и здраво. Доктора каза, че ще отиде до Майчин Дом да говори с нея отново, но не обещава нищо. Аз и близките ми бяхме седнали в Манджера, за да го изчакаме.

Върна се след 30-40 минути, за да каже, че Елена Димитрова била непреклонна. На въпроса на майка ми, какво правим тогава, защото дъщеря и е с мъртъв плод в утробата си, д-р Цонев отвърна, че той няма какво да направи и ние трябва да си намерим лекар, който да ме изроди.

Благодарение на д-р Цветкова, мен ме приемат в АГ и в 21:40 родих 2800г 47см доносено момченце, което никога не изплака. Благодаря от цялото си сърце на д-р Цветкова, че беше до мен през цялото време. Благодаря и на д-р Танев, д-р Николов и на целия екип, който ме спаси. Аз лично вярвам, че ако бременността ми беше проследена по различен начин, изходът можеше да бъде друг. За съжаление детето ми няма кой да го върне вече.

Реакция на „Майчин дом“

От МБАЛ „Майчин дом- Варна“ изразиха съчувствие, но оспориха твърденията на младата жена: 

БОЛКАТА ЗАСЛУЖАВА СЪЧУВСТВИЕ. ЗАПЛАХИТЕ – НЕ.

МБАЛ „Майчин дом- Варна“ изразява дълбоко съчувствие към майката и нейното семейство за непрежалимата загуба. Не оспорваме болката ѝ. Не омаловажаваме трагедията ѝ. Но обществото има право да чуе и другата страна.

На 30.07.2026 г., след като при посещението на пациентката не са регистрирани сърдечни тонове на плода, са повикани няколко медицински специалисти, за да бъде тежката находка потвърдена с максимална точност.

Именно лекарите, които в този трагичен момент са се отзовали, за да помогнат с цялата си професионална отговорност, са били подложени на унижение, обиди, тежки псувни и заплахи от съпруга на пациентката-сцена, която е разтърсила присъстващите служители и пациенти.

В публикацията си самата пациентка пише: „Естествено, реакцията на мен и мъжа ми не беше красива.“ Зад тази формулировка обаче остават премълчани конкретни прояви на агресия – реплики към лекар като „Ти ли ще ми кажеш, ма?“, груби псувни, ритници по кушетката, обиди и заплахи.

Това са само част от действията, които по сведения на присъствалите са поставили медицинския екип под силен натиск и са предизвикали страх и стрес сред служители и намиращи се наблизо пациенти.

Ръководството на МБАЛ „Майчин дом-Варна“ застава зад своите медицински специалисти.

 НИКОЙ-НИКОЙ ЧОВЕК В ЕДНА ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА-НЕ БИВА ДА РАБОТИ ПОД ЗАПЛАХИ, НАТИСК, ПСУВНИ И УНИЖЕНИЕ. ОЩЕ ПО-МАЛКО ЛЕКАР, ОТ КОГОТО В СЪЩИЯ МОМЕНТ СЕ ОЧАКВАТ СПОКОЙСТВИЕ, ТОЧНОСТ И ОТГОВОРНОСТ.

Уважаваме правото на всеки пациент да сподели своята болка и своята гледна точка. Но съчувствието към едната страна не изисква мълчание за унижението на другата.

Вярваме, че в България няма място за насилие над пациенти. И няма място за насилие над медици. Болката трябва да ни прави по-човечни, а не да превръща хората, дошли да помогнат, в мишени!