Георги Лозанов: Политическият ефект от нравствения мързел е, че е достатъчно една политическа сила да е нова, за да стане първа
– Тениска с какъв надпис бихте облекли, г-н Лозанов? Вашият публичен образ винаги е очаквано официален и с папийонка, затова въпросът е по-скоро метафора за думите върху дрехата, с които бихте се обозначили. А по повод 35-ия си рожден ден “24 часа” предлага бели тениски със свои знакови заглавия през годините.
– Естествено, че с готовност си махам папийонката за празника на “24 часа” – всекидневника, с който се чувствам лично свързан и на чиито страници години наред водих медийна колонка. Избирам тениската със заглавие “Левовете свършиха”, което е от Виденовата зима, но би могло да е и от тази. И същевременно в онзи и в настоящия контекст посланието е противоположно. Тогава показва докъде ни бяха докарали бивши комунисти, останали на власт в страната, а сега, че сме направили още една решителна крачка, за да се измъкнем от призрака на съветското си минало. Което не значи, че е невъзможно да тръгнем назад, както се опитват да ни залъгват именно заелите се да ни поведат натам.
– “Около 45% за Румен Радев изчервиха дори социолозите” – и това заглавие може да бъде върху тениската, а с него “24 часа” излезе на първа страница в деня след изборите. Сякаш след всеки от 8-те избора за последните 5 години освен резултата хората следят и колко са познали социолозите. Защо сгрешиха толкова много сега?
– В тенденцията не сгрешиха, а в размера на проявлението ѝ, но не виждам причина да ги подозираме в умисъл. Ако те вече са знаели с колко много ще спечели ПБ, едва ли биха го скрили, за да си навлекат неодобрението ѝ. Нали помните вица за гадателя, който дошъл при Сталин, за да му предскаже бъдещето, а той наредил да го разстрелят, защото е мошеник – иначе е трябвало да знае какво ще му се случи и да не идва. Така че по-вероятно е да са заблуждавали част от избирателите на Радев, защото са решили да гласуват за заявилия се нов герой в борбата с корупционния модел, но им е било неудобно да признаят, че с тази надежда са готови да преглътнат евроскептицизма му. А и разминаването между предварителните данни и вота връща опасенията за влияние в последната права на външна намеса и дезинформация в социалните мрежи, срещу която служебното правителство искаше да потърси помощ от ЕС, а Радев подозрително възрази.
– Гласуваха ли джензитата – цялата кампания мина под мотото за тяхната обществена активност. Какво казват вашите студенти?
– Нищо не ми казват, защото никога не допускам като преподавател директни политически адреси в разговора със студентите. А и по принцип е трудно да квалифицираме вота на младите, защото те най-често гласуват като старите, с което увеличават активността, но запазват пропорцията. Тяхната сила е “срещу” и именно на сцената на протеста в края на миналата година излязоха джензитата. Те все още обаче нямат необходимия житейски опит да са “за” и се доверяват на родителите си. Доказателство, че идващите поколения в ЕС съвсем не отхвърлят семейните ценности, както иска да ни внуши антиевропейската пропаганда.
– Вотът за Радев ни връща назад до 1997 г., когато Обединените демократични сили (ОДС) начело с Иван Костов печелят изборите с пълно мнозинство в парламента. Какво означава това за единомислието на хората, от една страна, а от друга, за предстоящата работа в Народното събрание?
– Означава, че на гражданите най-накрая им писна и избърсаха дъската, за да дадат шанс на Радев да напише нова страница от най-новата ни история. Което от своя страна го изправя пред два риска.
Първият е страницата да не е нова. Бойко Борисов също получи през 2009 г. почти пълно мнозинство, също след протести – срещу тройната коалиция, и също, за да се пребори с наложения от нея управленски модел с “разпределение на порции” към кръг от приближени. Но вместо да го демонтира, десетина години по-късно моделът носеше неговото име и това на Пеевски.
Вторият риск е още по-опасен – Румен Радев с опиянението от цялата власт да започне да я упражнява силово и да вкара България в “епохата на автократите”. Тогава ключовите дати в най-новата ни история ще станат три: Девети септември, Десети ноември и Деветнайсети април, като третата ще напомня първата.
– Освен в изборните резултати има още едно сходство с Костов, който също е учил за летец месец и половина. Какво може да ни покаже сравнението между Костов и Радев?
– Костов притежаваше исторически изразена воля за власт, каквато мисля, че има и Радев, но тя става ресурс или проклятие за нацията в зависимост от това накъде пилотираш самолета. Костов направи задължителните реформи, за да има България перспектива да се превърне в западна държава. За Радев предпочитам засега да не коментирам накъде ще насочи самолета, защото за него все още е “нелётная погода”.
– През последните години свикнахме да живеем в условията на коалиция, но пък личностното противопоставяне и в политиката, а дори и във всекидневните отношения достигна небивали върхове. Да очакваме ли, че този изборен резултат на “Прогресивна България”, позволяващ пълно мнозинство, ще промени всичко? И кое е това всичко?
– Надявам се противопоставянето да продължи – не, разбира се, в битово-психологически, а в политически смисъл, какъвто е механизмът за взаимен контрол на многопартийната система, а и в рамките на самите партии и коалиции. Без да смее някой да се противопоставя на лидера, той бързо става обект на вътрешнопартиен култ към личността, като Радев може да го докара и до общонационален с мощната му първоначална подкрепа. А култът към личността е христоматиен белег на автокрацията.
– Какво очаквате от 52-ото народно събрание и ще донесе ли нужната на държавата ни стабилност? В него влизат твърде много нови лица, колко време ще им трябва да се адаптират към новите си задължения?
– Интересни са ми три рамкови въпроса. Дали бързо ще се направи съдебна реформа освен за блокиране на “дълбоката власт” и с ясно формулирани гаранции за разделение на властите? Дали 52-ото НС ще отстои ролята си на върховна власт по конституция, или министър-председателят ще е началник на държавата, което е често повтарящата се практика? Дали внушителната група депутати на ПБ ще играе “античен хор”, или ще се появят индивидуални авторитети, които няма да са “йесмен” в националната политика?
– Какво означава оставката на Борислав Сарафов, евфемистично обявена като оттегляне – дали тя е началото на съдебната реформа, за която всички говорят, а и всички очакват?
– Спешното му оттегляне след протяжното запъване да го направи засега не изглежда нещо повече от реверанс на дълбоката държава към победителя в изборите: И ние сме с вас, г-н генерал!
– Ще паднат ли цените? Според някои именно високите напоследък цени са една от причините хората да гласуват масово за партията на Радев.
– Да, цените бяха важен лост за мобилизация на вота за Радев, но не сами по себе си, а в неговата евроскептична риторика, с която успя да уплаши избирателите в двете най-чувствителни точки – за живота и за хляба. Ако подкрепяме Украйна и европейските санкции на Русия, това може да ни вкара във война с нея и ни пречи да купуваме евтиния ѝ петрол и газ, а с приемането на еврото ще обеднеем още повече. Нищо, че не Русия е гаранция за сигурността ни (по-скоро обратното), а НАТО и ЕС и не Путин дава милиарди за икономиката ни, а ЕС. И нищо, че цените се вдигнаха далеч преди въвеждането на еврото със сякаш нарочно обявената още през 2024 г. закана, че за спекула ще се следи строго едва когато влезем в еврозоната.
– Анализаторите, а и не само те говорят сякаш с носталгия за това, че БСП не успя да влезе в парламента, а България има нужда от лява партия. Така ли е? И ако идеологическата ориентация на БСП вълнуваше хората преди изборите, може би нямаше да се случи така.
– Проблемът на БСП е все същият – да скъса с комунистическото, а вече и с посткомунистическото си наследство и да се превърне в модерна западноевропейска лява партия. Вместо с пролетарска отмъстителност да се бори с богатите и с дясноконсервативен гняв да отрича прояви на толерантност, каквато е Истанбулската конвенция. Крум Зарков има потенциал и мислих, че ще го направи, но той се стъписа и пак заложи на соцносталгиците. А те и без това колективно бяха пристанали на Радев най-малкото защото той има дружеска снимка с Путин, а Зарков няма. Но може би сега, след като запази поста си, въпреки загубата на изборите, може да си е дал сметка, че начинът БСП да се върне на политическата авансцена е да бъде социалдемократическа опозиция на ПБ, за каквато се бореше Петър Дертлиев, светла му памет.
– Говорихме за грешките на социолозите, а политиците допуснаха ли грешки и какви бяха те?
– След тези избори Бойко Борисов за първи път отчете най-голямата си грешка, като каза, че “ще възстановим антикорупционния профил, с който бяхме създадени” и така призна, че са го загубили, макар да не посочи как и кога. В резултат ГЕРБ го докара дотам, че с техния мандат се появи триглав премиер на последното им редовно правителство, което именно изкара хората на улицата. Най-отпред стоеше официалният министър-председател Росен Желязков и даваше европейска фасада на кабинета. Отзад – партийният му лидер, който се изказваше вместо него. А най-отзад Делян Пеевски, който казва какво може и какво не може в държавата. Картината беше граждански трудно поносима не само с откровената демонстрация на фасадна демокрация, а и защото участниците се държаха, сякаш вършат нещо съвсем нормално и даже очакват аплодисменти. Мисля, че само ДПС на Пеевски и досега не приема, че това е било грешка.
ПП-ДБ, въпреки че цялата кампания беше посветена на дискредитирането им и независимо, че единствени си повишиха вота, можеха да привлекат и още избиратели, като категорично застанат в защита на политиката на ЕС и срещу флиртовете с Путин. Така щяха да мобилизират и онази част от градската десница, която никога не би гласувала за Радев, но тяхната колебливост я разколебава. И нямаше да допуснат ПБ да ги изпревари поне в централните избирателни райони на София.
За останалите формации за грешка може да се приеме самото им създаване.
– Вие вече сте председател на създадения от известния тв журналист Иван Гарелов “Кръг 11”, който дава телевизионните награди “Свети Влас”, и от години наблюдавате медийната среда. Как се променя тя?
– Бог да прости Гарелов, Ивайло Знеполски, бай Петко Бочаров, Джими Найденов и Павел Васев – да спомена онези от основателите на кръга, които вече са горе. Тук, долу, непрестанно се вдига цената на журналистическата свобода, заради което на изтъкнати представители на професията – последният случай беше с Мария Цънцарова, им се налага да напуснат традиционните медии и да използват онлайн формата “подкаст”. В него няма пречки да създаваш независима радио- и телевизионна журналистика от високо качество, но проблемът е, че успоредно с теб действат “хибридчици”, които, докато с часове развиват със събеседниците си конспиративни теории, се правят на журналисти. Така унищожават екологията и на тази публична среда. Но популярността на явлението “подкаст” изисква да го въведем в телевизионните награди, макар и в отделна категория. Не заради разлика в професионалните стандарти, а в степента на редакционна отговорност.
– Телевизиите излъчваха по 17-18 часа в деня на изборите – от 7 сутринта до 12 през нощта. Това обаче не е единствената им заслуга, а работата им предстои да бъде оценена от журито на телевизионните награди. Защо има нужда от тях?
– Поне по две свързани причини. Първата е чувствителната липса на медиякритика у нас, а наградите са именно вид критическа оценка на телевизионната продукция, особено заедно със съпътстващата ги конференция по време на връчването им. Втората причина е нуждата от професионална йерархия на постиженията, а не захвърлянето им в “братската могила” на говоренето за медиите като цяло. То е обезкуражаващо тъкмо за тези, които имат журналистически кураж да се откроят от останалите.
Впрочем по същия начин се говори и за политиците, като все гледаме да го докараме до байганьовското “Всички са маскари” със самочувствието, че щом го казвам, значи не съм такъв. “Да, ама не”, според знаковата фраза на бай Петко. Такива хвърчащи оценки са бягство от дълга като гражданин и просто като добър човек да разпознаваш доброто във всяка конкретна ситуация, колкото и малко да е то. Лошотията и хейтът са далеч по-лесно, а за мнозина сякаш и по-приятно занимание. Политическият ефект от нравствения мързел е, че е достатъчно една политическа сила да е нова, за да стане първа. Така беше с НДСВ, ГЕРБ, ИТН, ПП и сега с ПБ.
– “Щастието първа новина” – тази пожелателна задача си постави “24 часа” пак по случай 35-ия си рожден ден на 18 април. Коя е за вас щастливата новина?
– Надявам се да дойде от бъдещето. Мир в Украйна! Путин се оттегля от завладените територии срещу повече гаранции там за правата на руското малцинство, заради което твърдеше, че е нападнал мнозинството.
– През най-пролетния месец – на 26 април, вие също имахте рожден ден и обикновено го превръщате в празник на духа – я организирате изложба, я събирате съименници, за да обсъждате либерални идеи. Защо го правите и как беше тази година?
– Знам, че за приятелите ми трапезните радости не стигат и гледам да им предложа и интелектуални и организирам рождените си дни като емоционално таргетирани културни събития, но само на кръгли годишнини. Иначе, поради календарната близост на рождения с имения ми ден, гости каня на Гергьовден на ливадата във Връбница. Правя го и в чест на дядо, също Георги Лозанов и също учил философия, но в Хайделберг. Веднага след Девети септември той посажда един орех и казва, че няма да излезе от сянката му, докато не паднат комунистите. Доживя го, но днес пак ми се струва, че се нуждаем от защитата на символната сянка на ореха.
– Един от подаръците ви беше песента “Самолет от хартия”, написана за вас от заместник-кмета по културата на Велико Търново Нейко Генчев. Поласкахте ли се? И вярно ли е за вас това, което се казва в песента – че най-самотният човек е този, който мисли?
– Няма как да не се полаская от толкова красив приятелски жест. Ние казваме за много хора, че са ни приятели, но за колко от тях сме в състояние да извършим нещо извънредно, което да показва, че са ни скъпи. Нейко пусна песента сега, но я беше написал преди няколко години и в този смисъл се оказа пророческа. Наистина съм самотен, едва ли не единствен застъпник на либералната демокрация у нас. Силоваци като Путин, Тръмп и тям подобни успяха да превърнат тези думи в почти нецензурни и никой да не смее вече да ги споменава. В нито един от предизборните слогани на партиите думата “демокрация” вече не присъства, за “либерална” да не говорим…
CV
Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София в семейството на архитектите Лозан Лозанов и Олга Станева. Завършва „Философия“ в Софийския университет
Работил е в сп. „Българско фото“, бил е редактор и зам. главен редактор на в. „Култура“ и главен редактор на сп. „Егоист“
Доцент е във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Бил е член на Националния съвет за радио и телевизия, както и член и председател на Съвета за електронни медии. В момента е главен редактор на списание ЛИК на БТА.
