Владислав, отвлечен от руснаците: Изхвърлих в тоалетната руското знаме. Пратиха ме в изолация
Хиляди украински деца са били хванати в капан, били са жертва на трафик, отвличане и заличаване на самоличността им. Над 1000 деца са върнати от Руската федерация или от окупираните територии с помощта на организацията Save Ukraine. Такъв е случаят с Владислав Руденко, който е отвлечен от руснаците.
Владислав Руденко е на 19 години от Херсон, Украйна. Желанието му е да учи в технически колеж. Боксът е неизменна част от живота му, защото му дава увереност, че може да защити семейството си.
Какво се случи през октомври 2022 г.?
Владислав Руденко: На 8 октомври 2022 г. вкъщи дойдоха трима военни, руснаци, които ми казаха да си събера нещата и след 30 минути да съм готов да тръгна с тях към неизвестна посока.
Какво си помислихте тогава?
Владислав Руденко: Първо започнах да се тревожа, станах разсеян, започнах да си събирам нещата. А след малко, те ме чакаха вече на първия етаж. Аз слязох от втория и навън вече ме чакаше кола с руска регистрация, която ме откара до речната гара. След това ни качиха на параход и се отправихме към Левия бряг на Херсонска област.
Още същия ден отива в Крим. Тогава е едва на 16 години. Попада в два лагера, а след това и във Военноморската академия.
Какво се случи там?
Владислав Руденко: Сутрин ставахме, слушахме химна на Русия, след това бяхме под строй, тичахме, после закуска. След това имаше учение, в което наблягахме най-вече на руския език, изучавахме руската поезия. Може би най-много се наблягаше на владеенето на руски език. Трябваше да се знае изключително добре, а също така и на теория какво да се прави в екстремни ситуации.
Имаше ли е физическо или психическо насилие?
Владислав Руденко: Разбира се, че имаше тормоз от тяхна страна. Принуждаваха ни да учим и да пеем руския химн. Беше забранена всякаква връзка с Украйна. Аз не можех да се обадя на баща ми и ми казваха, че ако поискам да се обадя и го направя, ще имам огромни проблеми.
Има момент, когато ви затварят в изолационна стая, а вие сте едва дете, как приехте тогава този момент?
Владислав Руденко: Това се случи в лагера „Дружба“. Тогава свалих руското знаме и го хвърлих в тоалетната. Тогава завеждащия Астахов, когато разбра за това, каза, че пред мен стоят два избора. Или да ме изпрати в изолационна стая, или да отида в МВР. След известно време избрах да отида в такава стая. Там стоях шест дни. Даваха ми храна, но не ме пускаха навън. Бяха ми взели телефона, книгите – всичко. Нямах никакъв контакт с външния свят. Даваха ми някакви хапчета, закараха ме в психиатрията, искаха да се избавят от мен. После ме върнаха в лагера, където изкарах до края шестте дни. Пуснаха ме и ме преместиха в друг лагер.
Гледах видео, в което имате проблем с крака. Това по време на някоя тренировка ли стана или имаше някакво спречкване?
Владислав Руденко: Случи се във Военноморската академия. Счупих си крака наистина сериозно. В момента не ме тревожи.
Това е било по време на тренировка ли?
Владислав Руденко: Не, това не беше на тренировка. На този въпрос може ли да не Ви отговарям?
Според Вас каква беше целта на отвличането Ви?
Владислав Руденко: Не знам, може би това е било вербовка. Може би това е било с цел да ме изпратят после да воювам за Русия срещу Украйна.
Владислав успява все пак да говори с майка си един път в седмицата, а тя от своя страна заедно с организацията Save Ukraine му помага да се върне у дома. След дълго пътуване тя стига до Влад. Следва и дълъг разпит, след което те са пуснати на свобода.
Разкажете за срещата си с Кличко. Знам, че Safe Ukraine Ви помага да се срещнете с него.
Владислав Руденко: Него го бях виждал само по телевизията. И когато ми предложиха да направим среща, да задам някакви въпроси, да си поговорим, аз отговорих – да, разбира се. На следващия ден той ми се обади, видяхме се, имахме време да си поговорим. В началото се изненадах, тъй като винаги съм си мислил, че той не е толкова висок, когато го видях бях много радостен и той каза, че сега в Украйна са останали много хора такива патриоти като мен.
„Разбрахме, че Влад се е занимавал с бокс и решихме, че човекът, който трябва да го подкрепи, е именно Кличко. Когато се свързахме с Кличко, му разказахме за мечтата на Влад и беше много лесно, той веднага се съгласи. Влад беше в шок. Не знаеше какво да каже. Не вярваше, после го осъзна“, разказва Мирослава Харченко, ръководител на правния департамент на неправителствената организация Save Ukraine.
„Най-трудното е да гледам колко много болка преживяват децата и техните семейства по време на окупация. Понякога мълчат, понякога се смеят с един такъв нетипичен смях. Това не е само емоционална травма, понякога става дума за загуба на доверие, страх пред чужди хора, пред свои“, разказва Дария Загранюк, психолог в Save Ukraine.
В края на разговора ни какво е посланието Ви?
Владислав Руденко: Може би основната мотивация за мен да се върна в Украйна, беше семейството ми. Защо ли? Защото когато ме взеха, мама беше бременна и в този момент знаех, че ще имам сестричка. Когато се прибрах, видях сестричката си и я прегърнах. Не бях вкъщи почти девет месеца и това беше един основен мотив за мен да се върна. Пазете себе си, пазете своята нация, дръжте на себе си, на нацията си, на своята дума.
