Шаламанов: Русия е зад атаките, Митрофанова да бъде обявена за персона нон грата
Русия стои зад агресията в Черно море от 2014 г. насам, а ударите по кораби край Бяла и Крапец са видима ескалация, която застрашава пряко българските интереси. Това категорично мнение изрази бившият военен министър, сега експерт по отбрана Велизар Шаламанов по повод атаките с дронове в Черно море.
По думите му ударите са нанесени в българската изключителна икономическа зона, в непосредствена близост до традиционните морски маршрути. В интервю пред News.bg Шаламанов отсече, че ситуацията изисква незабавни действия от страна на България, включително активиране на чл. 4 от Северноатлантическия договор, засилване на националната сигурност и търсене на подкрепа от съюзниците.
Организацията на Северноатлантическия договор се консултират извънредно помежду си, когато някой от тях прецени, че неговата територия, политическа независимост или сигурност са застрашени.
„Русия стои зад агресията в Черно море от 2014 г. насам. По отношение на последните удари това е видима ескалация, за съжаление, в нашата икономическа зона, много близо до традиционните морски води, и представлява пряка заплаха за интересите на България“, посочи Шаламанов.
Според него има основания за активиране на чл. 4 от договора с НАТО от дълго време, като те са поне три. На първо място е ескалацията на руската агресия.
На второ място са силно ограничените възможности на България самостоятелно да се справя с подобен тип заплахи. Третият аргумент е отговорността на страната ни да гарантира безопасността на корабоплаването в Черно море.
Шаламанов подчерта, че сигурността на морските маршрути е важна не само за българските икономически интереси, но и за подкрепата за Украйна. Според него негативните последици от руската агресия срещу Украйна се пренасят и върху България, и върху Европа.
По повод изказванията на руския посланик у нас Елеонора Митрофанова и реакцията на премиера Румен Радев Шаламанов изрази мнение, че министър-председателят не би трябвало лично да се занимава с подобни дипломатически контакти, а да използва установените институционални канали.
„На първо място, не мисля, че това е работа на премиера. Предполагам, че има заместник-министър на външните работи или директор, който отговаря за Русия“, заяви той.
Според Шаламанов, ако премиерът лично разговаря с руския посланик, това по-скоро би трябвало да е свързано с консултации относно действията, които България трябва да предприеме.
„За мен като българин това е унизително“, категоричен бе той.
Шаламанов разкритикува и възможността чрез подобни разговори да се дава допълнителна публичност на руската пропаганда. По думите му подобно поведение би могло да заблуди българското общество и противоречи на националния интерес от получаване на обективна информация и запазване на единството на гражданите.
На въпрос има ли основания руският посланик Елеонора Митрофанова да бъде обявена за персона нон грата, Шаламанов отговори, че решението е в правомощията на правителството.
„Това е решение, което трябва да бъде взето от правителството. Има основания с оглед на действията, които Русия предприема срещу българските интереси. Но отново казвам, че това е решение на правителството“, отбеляза той.
По-важното според него е Министерството на външните работи, в съответствие с чл. 105 от Конституцията, да гарантира защитата на българските интереси, гражданите и критичната инфраструктура.
Шаламанов изрази разочарование, че все още не е изграден необходимият координационен механизъм за реакция при подобни заплахи. По думите му в момента се разчита основно на действията на отделни служби, които правят необходимото в рамките на своите правомощия.
„Справянето с подобен тип заплахи обаче изисква мобилизация на целия институционален капацитет, а това е отговорност на премиера“, подчерта той.
Като пример за необходимостта от решителни действия Шаламанов посочи поведението на правителството на Иван Костов по време на кризата в Югославия, когато заплахата е била на значително по-ниско равнище.
По повод търсенето на подкрепа от НАТО и Европейската комисия за гарантиране на сигурността в Черно море Шаламанов заяви, че подобни механизми са изграждани отдавна и е добре, че вече се търси тяхното използване.
Според него обаче България първо трябва да изчерпи и ускори собствените си възможности за реакция, преди да разчита на допълнителна външна подкрепа.
Той акцентира върху необходимостта от радари, активни средства за противодействие, както и възможности за разузнаване и наблюдение. Наред с това страната трябва да гарантира, че руското разузнаване на българска територия няма да компрометира тези способности.
Шаламанов предупреди и за възможността от саботажи, взривове, кибератаки и информационно-психологически операции. По думите му подобни действия могат да бъдат насочени към противопоставяне на отделни граждани и групи в България срещу помощта, която идва от НАТО.
Той обърна внимание и на позициите, заемани от Румен Радев в качеството му на президент, а преди това и на командир на Военновъздушните сили, според които защитата на въздушния суверенитет трябва да се осигурява само от български военнослужещи и български самолети.
Според Шаламанов тази доктрина се е провалила и е създала сериозна заплаха за българските граждани и интереси. Той прогнозира, че атаките срещу кораби в изключителната икономическа зона на България в Черно море ще продължат и ще се засилват.
По думите му Русия вероятно се стреми да блокира целия морски коридор. Ако корабоплаването в Черно море бъде възпрепятствано и маршрутите бъдат принудени да преминават през териториалните води, рискът от саботажни действия на българска територия и в българските териториални води също ще нарасне.
„Това е нещо, което не можем да чакаме да се случи“, предупреди експертът. Според него мерките за защита трябва да бъдат предприети незабавно, като България е трябвало да започне работа по тях още през 2015 г.
Сред необходимите действия Шаламанов открои засилването на контраразузнаването, подобряването на киберсигурността, изграждането на ефективни механизми за командване и управление на съвместни операции, както и привличането на инструменти на НАТО и ЕС в подкрепа на националните усилия. Не по-малко важно според него е да се повиши цялостната устойчивост на държавата.
Шаламанов припомни, че отдавна в рамките на НАТО и ЕС е поет ангажимент за намиране на решение, включващо национален координатор по устойчивостта, стратегия и планове за действие в тази област.
Военният експерт предупреди, че при липсата на подобна координация България може да се окаже неподготвена дори за прилагането на различни мерки за прикритие и защита на гражданите. Той допусна, че може да има инциденти, които да застрашат сигурността на хората в страната.
