Георги Костов: Благомир Коцев най-вероятно ще бъде издигнат за президент
Още от първия ден на ареста казах ясно и категорично: като гражданин не приемам репресия срещу когото и да е. Никой не бива да бъде мачкан със силата на институциите без ясни доказателства и прозрачни процедури. Но нека не смесваме понятията – защитата от произвол не е защита от критика. Кметът е избран да управлява и да носи тежестта на отговорността, а не да се крие зад ролята на „жертва“, докато градът тъне в застой.
Днес, като активен гражданин, изпитвам не просто разочарование, а …. Истинският проблем не е че кмета е в ареста, а чудовищното безхаберие, което е задушило Варна. Докато ни занимават с поредния политически спектакъл за отстраняване и клишето за „добри“ и „лоши“, същите икономически и политически зависимости, за които от години се говори в града, продължават да влияят върху решенията и разходването на ресурси. А лакеите правят драматични спектакли за да отклоняват вниманието.
Огледайте се! Резултатите са видими: разруха, застой, липса на грижа и визия. Варна е мръсна, инфраструктурата се руши, развитието буксува. Докато за обикновения човек остават дупките и мизерията, за близки до властта хора общината изглежда като удобен инструмент за разпределяне на средства. Публичният ресурс изтича през поредица решения, които пораждат основателни съмнения и недоверие, а данъкоплатците получават само оправдания нови такси, зони и обещания за паркинги. Това вече не прилича на административен хаос – това е цинизъм, облечен във власт.
Още по-дразнещо е да слушам защитниците на Коцев, които повтарят, че бил „добър човек“, жертва на нечисти сили – на мафията. Използването на личностната репресия и страданията му е подлост. Стига! Като гражданин ме интересува не характерът и личността му, а дали управлява ефективно и честно. А обществото вижда друго: той позволи управлението му да бъде задушено от зависимости, остави съмнителни фигури да влияят върху решенията, допусна администрацията да се държи така, сякаш Варна е някаква досадна подробност, а не град с нужди, проблеми и хора.
Дали носи юридическа вина – това е работа на съда. Но политическата отговорност е безспорна. Той предаде доверието, не защото е арестуван, а защото се отказа да бъде лидер, стопанин и коректив.
В същото време други политически играчи удобно стоят встрани, потриват ръце и чакат да се наредят около следващата порция влияние. В общината има и експерти, и свестни хора, но те са затиснати от система, която твърде често мисли за партийни интереси и лични облаги, а не за варненци и местния бизнес.
А финалът на този сценарий е предвидим и отвратително циничен: един компрометиран политически образ вероятно ще бъде излъскан, издигнат като „мъченик“ и превърнат в кандидат-президент – удобна фигура в поредната задкулисна сделка на жълтите павета.
А Варна? Варна продължава да е заложник – на мръсотията, на интригите, на страха от промяна и на липсата на лидер, който да има смелостта да каже: „Край. Дотук.“
