Защо проф. Анна-Мария Борисова е яла само 3 пъти мекици, веднъж сварила сладко, стояло 15 г. и го хвърлила
Ендокринологът проф. Михаил Боянов получил незабравим урок защо въпрос по телефона на крака ли е пациентът може да е капан
Мнозина смятат преддиабета за жълт картон – сигнал, че трябва да внимават, но без реални последствия тук и сега. Научните данни обаче показват друго, а лекарите предупреждават, че в основата стоят нездравослонто хранене, наднорменото тегло и липсата на движение. И триадата, върху която човек има власт, оказва по-голяма роля от наследствеността.
“Когато бях бременна – преди повече от 40 години, ядох мекици. Когато направихме вила, ядох втори път. И тази година – за трети път. Много са хубави мекиците, обаче – не. Не!” Този личен пример даде пред журналисти проф. д-р Анна-Мария Борисова, началник на Клиниката по ендокринология в УМБАЛ “Софиямед”, и подсили мнението си с метафората за едно сладко, изгубило смисъла си във времето.
“В двора на вилата имаше сливово дърво и преди 15 години направих сладко от плодовете. Тази година го изхвърлих – никой го не иска. Мисля, че съм ясна. Автотренинг! Няма да ям бързи захари – това са всички храни, които съдържат индустриална захар. Те не са хубави. Точка.” Толкова категорично е мнението на известната ендокриноложката и бивш здравен министър и за значението на личния контакт лекар – пациент.
“Биологически не сме еднакви, всеки носи своята съдба. Няма обща формула, ако имаше, то на лекарските кабинети трябва да се сложи общата формула и няма нужда никой да влиза вътре. Всеки е свой космос и всъщност медицината е изкуство затова, защото трябва да намери специфичното за отделния човек.”
Ключът към правилната диагноза е подробният разговор с пациента, който проф. Борисова поставя на първо място.
“Чувам, правят се прегледи по телефон, по видеоплатформи. Ама как по телефон?! Обажда ти се по телефона човек и казва, че го боли главата например. И ти отговаряш: пий аспирин. Ами ако той има глаукома и поради това му е повишено вътрешноочното налягане и ти даваш аспирин, човек може и да ослепее. Ами, ако той е започнал да прави например мозъчен кръвоизлив, а ти му дадеш аспирин? Нали този кръвоизлив ще стане още по-голям?”
Проф. Борисова разказа и история от личен опит в подкрепа на мнението си. Случаят на пациентка с повишена функция на щитовидната жлеза, която е била насочена за операция, демонстрира най-ярко необходимостта от преглед очи в очи. Едва след обстойно разпитване станало ясно, че дъщерята на пациентката, която е кожен лекар, ѝ е дала шишенце с йод за мазане на раничка. “Разбирате ли защо трябва да разговаряш с всеки пациент, за да намериш точно неговия проблем? Медицината е персонифицирана за всеки. Ние боледуваме по различен начин и подходът е различен и като диагностика, и като лечение.”
Запомнящ се пример за провал на комуникацията и дистанционната диагностика разказа и проф. Михаил Боянов от Клиниката по ендокринология в УМБАЛ “Александровска”.
“Ще ми пращат пациент от Спешно звено и аз питам: “На крака ли е?”. Защото кога има асансьор, кога няма, а стълбите са стръмни. И ми казват: “Да, на крака е.” Човекът идва, но е само с един крак… Другият отрязан. Иначе да, на крака е… Не видиш ли пациента, не знаеш какво правиш.”
В свят, в който лесно се поддаваме на изкушението на бързата захар и бързите виртуални решения, двамата авторитетни ендокринолози апелират за връщане към основите – персонифицираната медицина, задълбочения разговор и контакт “очи в очи”.
Отслабване и движение намаляват с 50% рисковете преддиабетът да стане болест
Всеки трети българин над 60 години е засегнат от диабет, а стотици хиляди живеят с нарушена глюкозна обмяна, без дори да подозират. Данните са тревожни: епидемиологичните проучвания на екипа на проф. Борисова в България сочат, че за 18 години са се удвоили хората с диабет. Проблемът далеч не е само национален. В световен мащаб над 1 милиард души вече са с преддиабет – състояние, което предхожда диабет тип 2. То е на крачка преди диабета и последната, но най-мощна възможност човек да обърне процеса.
Всяка година между 5 и 10% от хората с преддиабет заболяват от диабет тип 2, но в повечето случаи това може да бъде предотвратено. Ранното откриване и промяната в начина на живот са най-силното оръжие, защото преддиабетът не е междинна спирка, а кръстопът. Единият път води към хронично заболяване, а другият – към възстановено здраве.
Връзката между наднорменото тегло и риска от диабет е безспорна, но мащабът на проблема със затлъстяването го превръща от искра в бушуващ пожар, който захранва световната епидемия. Анализ в престижното списание Diabetologia го определя като един от най-важните модифицируеми рискови фактори, подхранван от бързата урбанизация и лесния достъп до ултрапреработени и висококалорични храни.
В сравнение с хората с нормални нива на кръвна захар тези с преддиабет са изправени пред:
– 15% по-висок риск от сърдечносъдови заболявания – цялата система е подложена на стрес.
– 16% по-висок риск от коронарна болест на сърцето – основните артерии, хранещи сърцето, страдат.
– 14% по-висок риск от инсулт – мозъкът е в опасност от нарушено кръвоснабдявайне.
– 13% по-висок риск от смърт по всички причини – с други думи, общата продължителност и качество на живота са застрашени.
При преддиабет движението е лекарство. Поставете си цел: поне 150 минути седмично умерена аеробна активност. Това прави само 30 минути 5 пъти в седмицата.
С времето е лесно, а “умереното”? Умерена е тази активност, по време на която която можете да говорите, но не и да пеете. Не е нужно да плащате за фитнес, ако разходът или времето ви идват в повече. Ходене, бързо изкачване на стълби, колоездене, градинарство, танци – всичко се брои!
За управление на теглото при пълни хора фокус е 5-7% надолу – това е постижима цел, която има огромно метаболитно въздействие.
Промените в начина на живот дори само в тези две посоки могат да намалят риска от диабет тип 2 с над 50%.
Преддиабетът протича без симптоми. Затова е ключово да оцените риска си навреме. Лабораторно изследване на кръв на гладно и за гликиран хемоглобин и по-сложното, но максимално показателно тестуване чрез обременяване с глюкоза веднъж годишно ще ви успокоят, че сте добре или в най-лошия случай ще ви предупредят навреме да направите промяна, за да поемете в правилната посока на кръстопътя.
