Биляна Гавазова: Щастието има вкус. Показа касова бележка
Едно от емблематичните лица на bTV Биляна Гавазова сподели прекрасни снимки от интересно място:
„Щастието има вкус на розов домат, домашна супа и…на сладка изворна вода. Да пиеш от шепи, да чуваш как струята на селската чешма прерязва тишината и дава глътка ведрина. Безценно. Къде ли? – попита Биляна и разказа за село Панагюрски колонии. Там освен безкрайно красивата природа храната е безумно вкусна и на цени като при Бай Тошо.
Ето какво написа Гавазова във Фейсбук:
Открихме мястото случайно, в района на най-българските земи, които помнят славни, но и много тежки времена. В които още отеква някъде там в далечината звукът на пушки и черешови топчета.
В които спомена за Райна Княгиня е тук и сега, в които историята за избухването на Априлското въстание носи искра на гордост, българщина, но и доза тъга. Земи на смели сърца.
Чували ли сте за село Панагюрски колонии? Аз не знаех нищо.
Отворих чисто бяла страница и попивах на един дъх пейзажи, думи, разкази и мноооого вкусна храна. Разположено е на 15 км от Панагюрище и на повече от 1000 метра надморска височина.
Дишаш свобода. Буквално.
Отидохме да търсим езерото с водните лилии, които оказа се почти липсват, но пък открихме цяла орда от симпатични рибари. Най-надеждният от тях – Йоан, който разказа, че само преди ден е преборил 17-килограмов шаран. Не посмяхме да поспорим с 9-годишен смелчага, който неотдавна беше спасил малко бездомно куче. А нас ни спаси от неуспешни, леко неловки селфита и снима с тази лекота, с която слагаше и стръвта…
За поредния шаран, разбира се.
Според Уикипедия „Панагюрски колонии“ има 249 души население, но според собственика на местния „Ханъ 20 априлий“ са повече от 600. През лятото с всички сезонни пришълци и туристи стига до внушителните 2500 души – част от тях обитаващи не лоши уютни вили.
Но да оставим къщите, искам да усетите аромата и вкуса на храната там. Точно 10 минути след отварянето на ресторанта всички маси бяха пълни с хора, които незнайно как и откъде изскочиха от поупостелите улици на селото.
Поръчахме си нещо нашенско – шкембе чорба, патешка супа и българска скара.
Дойде храната…Отидохме зян, както се казва на „чист български език. Безумно вкусна…
и в количества, които малко ме е срам да посочвам. *Уточнявам, че всички снимки, на които се виждат крака и кореми са правени преди това. Взехме си за вкъщи, защото в София такива цени не помним от бай Тошово време. Ако трябва да сме в тренда супичките си бяха по 2,50 евро – почти левче – кефче. Оставила съм снимка с касовата бележка, с цялото „срамно“ за нас меню.
Отбихме се и в местната църква да пречистим душите…. Там, в храмчето умът ми спря. Тялото също..
Истински покой и тишина в мислите.
Удивих се на местните, които с такава любов се грижеха за мястото си, за земята си. В паркчето прочетох табела, която снимах за да не забравя, но ще повторя и тук:
„Когато хвърляш боклук на земята не забравяй да изгрухтиш“.
Амин!
И на финала отново…
глътка изворна вода.
Глътка възфдух.
Глътка свобода.
„Панагюрски колонии“ е място, в което водата не просто утолява жаждата, а ти напомня, че си жив.
Че си българин.
