Етиен Леви с ударна реакция след финала на „Капките“: Разкри серия от истини
„Няма незаменими, има незаменени“ – тази фраза не е просто реплика от телевизионен формат, а житейска максима на Етиен Леви. Вокален педагог, изпълнител, тв лице, носител на академични титли и морална устойчивост в години, в които компромисите често водят до успех.
Говорим си малко след финала на грандиозния 13-ти сезон на „Като две капки вода“, но разговорът бързо поема отвъд шоуто – към пътя без протекции, музикалното достойнство, предателствата, завистта, „модерните“ разбирания за изкуство, обичта на публиката и онази особена смес от носталгия и вяра, която крепи характера на човек, минал през всичко!
– Етиен, 13 години в „Като две капки вода“, които ти сам определи в предходен наш разговор като свое семейство. Какво е усещането сега, когато станахме свидетели на може би един от най-грандиозните финали на музикален формат у нас?
– Наистина триумфален, грандиозен завършек на 13-ия сезон. Още веднъж – с цялото си сърце и с най-топли чувства – искам да благодаря за доверието към мен през всичките тези 13 сезона – от самото създаване на този невероятен формат до финала му.
Специална благодарност към Маги и Джуди Халваджиян, към Дони, към Кирил Кирилов – Кико, към Ирена Дешева, Рафи Бохосян, Краси, Теди, Ива и целия екип. За всички тези години не сме си казали нито една дума напряко.
Чувствах се като част от семейството на този формат.
Неслучайно с Маги Халваджиян неведнъж сме се шегували: „Да живее еврейско-арменската дружба!“
Безкрайно съм благодарен и за отношението на водещите – Димитър Рачков – Рачето и Герасим Георгиев – Геро. С всички техни шеги, които приемам с усмивка – имам изключително силно чувство за хумор и голяма доза автоирония.
Снимка: AnetFoto
Още веднъж – огромна благодарност за доверието към мен! Винаги съм се отнасял с професионализъм и топло отношение към всички участници – през всичките сезони, без изключение. Дал съм сърцето си за този формат!
Всички знаят, че съм бил преподавател в „Мюзик Айдъл“, в „Х Фактор“, но „Като две капки вода“ по някакъв начин остана в сърцето ми. Както и „Денсинг старс“, където танцувах преди години.
Дай Боже този формат да продължи!
Баща ми, мир и светлина на душата му – един от пионерите на българската популярна музика и създател на първия квартет „Лесли“ през 1946 г., казваше: „Етко, синок, недей забравя едно – винаги трябва да си на ниво, защото няма незаменими – има незаменени!“
Винаги съм спазвал етиката и поведението. Израснал съм в старо софийско семейство със силна ценностна система. За мен винаги на първо място са били възпитанието, топлото отношение, уважението към личното достойнство и етиката във взаимоотношенията.
И през всички тези сезони на „Капките“ съм го спазвал – и вярвам, че това се оценява от зрителите и публиката. Дори Маги и Кико са казвали, че имам специално присъствие в шоуто – като ореол, който съм изградил. Не съм от хората, които си въобразяват, че са повече, отколкото са. Никога не съм бил от онези вокални педагози, които се самозабравят и изпадат в грандомания. Това не е моето амплоа!
Снимка: Фейсбук „Като две капки вода“
– Хващам се за цитата на твоя баща – че няма незаменими, а незаменени. Много от участниците в „Като две капки вода“, с които съм разговаряла през годините, смятат, че ти си точно от незаменените! Но не защото няма други добри вокални педагози, а защото притежаваш комплексни качества.
– Благодаря ти искрено! Наистина съм получил много признание от участници, което ми е стоплило сърцето, но никога не съм позволил това да ме заслепи, да се самозабравя. Това е част от моята генетика.
Никога не съм си позволявал този негативен лукс да мисля, че съм „голямата работа“. Просто съм щастлив, че съм помогнал на всеки от тях да израсне. В днешно време не е достатъчно само да си добър певец – нужна е и добра танцова и актьорска техника, и най-вече харизмата, с която човек достига до хората.
Искам да изкажа възхищението си от приятелите ми – гримьорите, както и от стилистите, начело с Кремена Халваджиян. Един невероятен екип! Да не говорим за „Фънки Мънкис“, с които си имаме шега – двете Анита ми казват: „Ние идваме на уроци при теб, а ти при нас в балета“ (усмихва се).
– Около теб винаги има хумор и самоирония – безспорно качество. Но доколко това ти е помогнало да се наложиш и да изразиш индивидуалността си?
– Прекрасен въпрос. И наистина – това е генетика. Такъв характер имаха и майка ми, и баща ми – светла им памет. Много хора, техни приятели, са ме спирали по улицата с думите: „Извинете, г-н Етиен, но не сте ли син на Кинчето и Херцел?“ И когато отговоря „Да“, те започват да плачат.
Разказват ми: „Не можете да си представите какви родители сте имали. Когато влизаха в нечия къща, все едно влизаха Господ и Слънцето – винаги слънчеви, артистични, пеещи, свирещи. Изключителни хора“.
– През годините си бил обект на много шеги – и от Рачков, и от Геро. Темите са били всякакви – еврейският ти произход, политиката, дори специфики от твоя натюрел… Ако не носеше на шега, може би всичко щеше да бъде различно?
– Благодарен съм на Господ за генетиката си. За родителите си. Не искам да навлизам в родословното си дърво, което включва българска, еврейска и чешка линия, но това чувство за хумор и автоиронията са винаги с мен.
Ако бях обидчив, отдавна щях да съм реагирал – още при първата закачка за еврейския произход. Но тези неща са… просто смешни!
Рачков и Геро са ме представяли като Витлеемската звезда, като Кмета на Йерусалим, като собственик на 17 декара на Голгота (смее се). Аз искрено се забавлявам – и публиката също. А и такъв хумор повдига нивото!
Снимка: AnetFoto
– Замислих се, че българинът рядко се смее от сърце. Сякаш трудно се радва, не умее да цени радостта, защото животът му е пълен с грижи.
– Мисля, че това е заради моментното положение, в което се намираме..
– Което вече трае 30 години…
– Да, от 30 години. И аз съвсем не харесвам това, което се случва. Имаме прекрасна родина, но държавата е мащеха.
Много хора казват: „Ами ние си ги избираме, значи ги заслужаваме“. Но аз не съм съгласен. Не ги заслужаваме! Просто трябва да сме по-проницателни за кого гласуваме.
Ти спомена нещо важно – чувството ми за хумор и уважителното ми отношение се видяха и когато бях депутат миналата година. Бях изненадан от уважението, което получих от много хора там.
Закони трябва да има – един от тях е моралът.
Има етикеция, има начин, по който хората трябва да комуникират в Народното събрание. Уважавам тази институция – моят прачичо е бил министър в две правителства и съосновател на първата Българска народна банка – Михаил Тенев.
Хуморът и автоиронията винаги са ме изправяли в тежки моменти. А те не бяха малко – и още от дете, когато съм чувал: „мръсен евреин“, „чифут в казармата“. Пратиха ме в „Строителни войски“ – като „потенциален враг на родината“.
– Защо?
– Влязох в казармата през 1977 г., с две години закъснение, защото завърших петгодишното музикално училище. Имах роднини в Израел и леля в Западна Германия. Това беше достатъчно. Но този „враг на родината“ после донесе международни награди с група „Трик“!
Без чувството ми за хумор едва ли щях да съм този човек днес.
Снимка: AnetFoto
– Ако ти си „враг на народа“, то какво да кажем за днешните примери, които рушат с лекота доверието на хората?!
– Когато получавах всичките тези обиди, никога не съм си представял, че ще стигна дотук. И тук е моментът да кажа, че се чудя как така – без никакви протекции или зависимост от голям политик, или бизнесмен – съм стигнал дотук: да бъда почетен професор, доктор, известен и като изпълнител, и като вокален педагог. Без да бъда бутан от някого – нито с куфар с пари, нито с каквито и да е било протекции! Чудно ми е как съм успял да го направя?!
– И точно това, че си успял именно по този начин, със сигурност дразни много хора. Със сигурност ти създава завистници!
– Със сигурност не съм се замислял за това. Всеки има право да прави, каквото си иска. Аз съм вярващ човек и вярвам, че има вселенски закони, които казват следното: „Не може да е вечно лошо“.
Има един баланс, който ме кара да вървя по правилния път.
Бъркал съм много пъти заради своята носталгия, особено по отношение на група „Трик“. Но вече съм осъзнал всички грешки и съм спрял окончателно с тях.
Със сигурност съм изтърпял много опити за провокации – с това, че постоянно ми се напомняше: „Ако не се съгласиш сега да поемеш тази и тази работа, веднага ще се намерят други, които с голямо удоволствие ще заемат мястото ти.“
Затова казах този цитат за незаменимите и незаменените. Никой не ме държи насила. Никой не се е оженил за мен.
Снимка: AnetFoto
– Звучиш като човек, който приключва с даден цикъл в името на нещо ново, а допреди малко говорихме за „Като две капки вода“. Дори и хипотетично е трудно да си представим нов сезон на шоуто без теб, защото спойката отдавна е факт?!
– Аз лично си го представям, че е възможно да се случи. Защото пак казвам – няма незаменими, има незаменени. Много хора знаят, че преди години с група „Трик“ изпреварихме своето време – и като вокални аранжименти, и като начин на представяне на песента.
От нас се изискваше да бъдем група от нов тип – и тримата (Диана Дафова, Румяна Георгиева и моя милост) сме пианисти, музиканти от Музикалното училище „Любомир Пипков“.
Лично аз съм изключително благодарен, защото бях ученик на една от най-изтъкнатите клавирни педагожки – г-жа Теменужка Янева, която пък е една от ученичките в клавирната школа на голямата Панка Пелишек. Използвам случая да й отправя поздрав и да кажа, че страшно много я обичам.
Безкрайно съм благодарен и на моята любима преподавателка по хореография, пластика и танци в Академията – г-жа Фроска Сеизова. Тя в момента е вече на 95 години. Искам отново да я видя – толкова много ми е дала.
Казвам всичко това, за да разбереш защо този шоу елемент, за който говориш, присъства така осезаемо в характера ми, в цялата ми същност.
Винаги ме е привличало съчетанието на много изкуства. Точно това ме привлече и когато ме поканиха преди години в „Трик“ – знаех, че ще бъда полезен, именно защото съчетавам тези качества.
Същите тези качества пренесох и в този формат – в „Като две капки вода“.
– Като говориш за изпреварване на времето обаче, не мога да не те попитам как гледаш на изказванията, че музиката днес задължително трябва да носи модерен характер, да е в тренда, жаргонно казано?
– Ще ти отговоря с нещо, което битува в обществото. Кое е новото? Новото е добре забравено старо, което се адаптира към съвременните изисквания и условия. Кое е модерното в музиката и в пеенето? Това, което се налага сега като мода.
Но не винаги модерното е най-добро.
Поколението творци преди нас са създали образци, които се пеят на много конкурси и до ден-днешен. Въпреки това, за определен кръг от хора тази музика вече е ретро, тя е стара, а хората, които са я пели – „мухлясали и плесенясали от естрадата“.
– Само да уточним, че не съществува музикален стил „естрада“, както често се внушава, а терминът обозначава просто подиума, на който се пее…
– Много добро уточнение, което май никой не прави днес. Продължава да се употребява тази безсмислена дума „естрада“, при положение че много добре се знае, че такъв стил няма – както казваш и ти. Има стар и нов поп.
За модерно се счита това, което се налага отвън, защото хората, които го налагат по целия свят, са хора с традиции в тази музика.
Ние в популярната музика традиции нямаме,
но сме създали образци, които – ако имаше продуценти и импресарии да ги изнесат навън – със сигурност щяха да превърнат много от нашите колеги в световни звезди! Убеден съм в качествата им.
Има и прекрасни млади изпълнители, които през годините са участвали в „Като две капки вода“, а и в други музикални формати, зад които винаги съм заставал. И ако бях толкова „ретро“, колкото ме изкарват някои, нямаше да го правя – нямаше да застана до младите.
Един човек, който е надраснал времето си, изпреварил го е с групата си преди години, продължил е като вокален педагог – е длъжен да се развива с времето, в което живее, а не да си живее само в своето. И аз съм го доказал това!
– Ако не беше така, едва ли младите изпълнители щяха да ти се доверяват така системно, както го правят?
– Така е, права си – доверяват ми се. И продължават, защото знаят и друго – че освен тези качества като вокален педагог, нося и друго. Аз не съм типичният академичен преподавател.
Като човек, който дълги години е бил на сцената и като изпълнител, съм изградил такава устойчива култура на поведение – въпреки че някои се опитваха да пробутват нелепости от рода на: „Какъв пък толкова преподавател може да бъде един беквокалист?!“
Това са хора, които не знаят, че в група, освен лийд вокала, такъв човек участва и във вокалните ансамбли – така наречените бек вокали, които са обединени в групата. Нелепости, които просто са много смешни!
Естествено, че младите хора ми се доверяват, защото в мое лице виждат човек, който е сигурен в своите теоретични и практически познания. Освен това им разказвам много неща за капаните на сцената, а отделно те постоянно ми казват, че умея невероятно добре да ги мотивирам.
– Да се върнем накрая на разговора отново към финала на „Като две капки вода“, който за първи път се случи по много нетрадиционен начин – на стадион „Васил Левски“, пред 40 000 души. Какво ще запазиш за себе си от тази невероятна атмосфера?
– Още един път ще го кажа – един грандиозен финал, изключително шоу. Един невероятен екип от хора, в който всеки имаше своето място – с много сърце, с много голямо желание и взаимна подкрепа.
Когато излязох на пистата на стадиона, щях да закъснея за началото, защото много хора прииждаха към мен – искаха да се снимаме, да разменим по някоя дума.
Усетих обичта и топлотата, които винаги връщах десеторно!
Всички знаят, че публиката е голямата ми любов. Затова, когато Рачков, Геро и Зуека обявиха моето име, станах и се поклоних на всички тези 40 000 души и още 2 милиона пред малките екрани – от които през годините съм срещал любов.
Снимка: Фейсбук „Като две капки вода“
Много голяма обич имам и към всички изпълнители – и от 13-ия сезон, и от предишните сезони. Безкрайно много ги обичам и уважавам! На всеки един поотделно съм казал: Етиен е на линия винаги, когато има нужда!/show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
