Георги Първанов: Не съветвам Радев да прави партия
Има опасност да не получи това, което му обещават социолози, казва президентът (2002-2012), който сам създаде партия след излизането си от „Дондуков“ 2
Още акценти от интервюто:
- Подкрепям участието на БСП и левицата в управлението, но си представях, че ще бъдат много сериозен коректив и активен фактор, а не виждам това. Ако нещата продължават така, не ни чака нищо добро
- „Белене“ трябва да се строи – виждаме какво става в Европа със спирането на тока
- За съжаление, ЕС вече не е това, което беше. И още по-малко това, което ни се иска да бъде
- Не мисля, че партията на Нинова е заплаха за БСП, но тя ще мърмори в строя, ще прави обструкции
- Аз не оценявам Доналд Тръмп еднозначно, но що се отнася до неговата активност за мир в Украйна, категорично подкрепям позицията му. И дай боже да се случи мирът – няма друга алтернатива
– Г-н Първанов, за 100 дни кабинетът “Желязков” не само нямаше никакъв толеранс, но и преживя два вота на недоверие и остана на малцинството. Как ви изглежда властта днес отстрани?
– Правителството изглежда стабилно, но е в период на застой. Не се случват някакви особено значими неща, няма динамика в управлението. И в същото време тези вотове бяха най-обикновена имитация, безрезултатни са отвсякъде. Очевидно така ще я караме – тихо, кротко, без нещо особено да се случи.
– Понякога политическите конструкции, за които си мислим, че са най-нестабилни, се оказват доста устойчиви във времето. Колко живот давате на това правителство – до юни, когато ще излезе конвергентният доклад, или до януари, когато се очаква да влезем в еврозоната? Това бяха целите, поставени от Борисов, ще ги “надживее” ли правителството?
– Правителството може да изкара неочаквано много. В същото време недоумявам от тези закани на г-н Борисов с поставените хоризонти до юни, до 1 януари. Не може да обвързваме съдбата на изпълнителната власт с приемане в еврозоната. Аз съм “за” да бъдем част от еврозоната, но това не е толкова значима цел, че ние да подчиним всичко, включително вътрешния си живот, на нея.
Трябва да се ориентират към по-дългосрочен хоризонт и да се стягат да си вършат работата.
– Под “по-дългосрочен хоризонт” какво разбирате – пълен мандат?
– Включително и пълен мандат.
– Или до президентските избори догодина?
– Не. Президентските избори също не са хоризонт. Може да се случи така, че да се обърнат нещата с оглед на тези избори, но това не е логично. Логичното е да си изкарат мандата.
– За тези 100 дни каква е оценката ви за участието на БСП и левицата в този кабинет, няма ли риск да се обезличат и накрая да излязат губещи? Реално в момента левицата е в евро-атлантическо мнозинство.
– Това понятие – “евроатлантизъм”, което се използваше много по време на сглобката, сега е снето от въоръжение. По своя характер този кабинет има прозападна ориентация, но не заради това може да се случи обезличаването на БСП и Обединената левица, а по-скоро заради недостатъчно ефективното присъствие във властта.
Аз бях “за” това да участват, но си представях, че ще бъдат много сериозен коректив. Нещо, което не виждам сега. Второ, да бъдат източник на идеи и инициативи, да бъдат активен фактор в самото управление. И това ми убягва от вниманието. Така че не ни чака нищо добро, ако нещата продължават така.
– Какво трябва да направят?
– Не може да се говори само по принцип. По всеки конкретен повод те трябва да имат своята категорична позиция. Дали тя ще бъде различна от мнозинството, дали ще бъде допълваща с конкретни инициативи – законодателни, управленски, това се решава в движение.
– Не е ли такава позиция например решението да не се дават реакторите за “Белене” на Украйна? Това е отстъпление от позициите на ГЕРБ под натиска на БСП.
– Да, тази новина гали ухото на привърженици на ядрената енергетика като мен, стига да не е заучена комбинация между двете ръководства. И второ, на кого ще ги продадем тези реактори, тук ли остават, това не е много ясно. Борисов обяви друга перспектива.
Аз продължавам да смятам, че тези реактори трябва да се реализират тук. Трябваше това да се случи още преди десетина години. И всякакви такива финтове за мен са обречени. По-скоро е прах в очите на хората.
“Белене” трябва да се случи – виждаме какво става и в Европа със спирането на тока, с липсата на перспектива в енергиен план.
– Нали сега се говори за новите блокове на “Козлудуй”. Според вас е по-добре “Белене” да се рестартира като проект ли?
– Не смятам, че трябва да продадем налични блокове и да купуваме нови. Категоричен съм, че трябва да се строи “Белене” и да се сложи темата отново на дневен ред. Там площадката е готова, имаме всички шансове това да стане бързо, защото имаме лиценза. Изобщо много неща са налични. Докато, ако се тръгне по някакъв план за 7-и и 8-и блок в “Козлодуй”, ще се проточи много във времето и по-скоро е обречено.
– Вие самият сте били в партньорство с Бойко Борисов във властта – какъв съвет бихте дали на колегите си от БСП днес?
– Тъкмо защото съм му сърбал попарата на г-н Борисов, затова моят съвет е да проявяват повече характер и воля. Защото АБВ се изхаби в това управление във време, в което премиерът Борисов обръщаше изключително внимание на Валери Симеонов, на Волен Сидеров. А нас ни пренебрегваше, бяхме в периферията, което ни накара да си тръгнем своевременно.
– Очаквате ли подобен развой от БСП?
– Надявам се – не. Надявам се да се върнат в мача и да бъдат наистина управляваща партия с характер и със свой актив в управлението.
– Какво е бъдещето на лявата коалиция сега, след като БСП има нов лидер в лицето на Атанас Зафиров?
– Не бива да се преосмисля, по-скоро трябва да се укрепва взаимодействието вътре в Обединената левица. Въпросът е и да има конкретни резултати, да не изхабим идеята.
– Винаги сте говорили за обединение на лявото, но реално то продължава да се рои, някои напуснаха сегашната коалиция заради влизането във властта с ГЕРБ. Има ли начин това ляво обединение наистина да се случи?
– Трябва лидерство, което да дойде преди всичко от БСП и Обединената левица. Трябва наистина да има идеи, които да са и нови, и разбираеми, работещи, които хората да припознаят като свои и да се върнат в подкрепата си към лявото.
– На този фон – ще се появи ли най-накрая партия на Радев, наближава краят на мандата му?
– Не е редно други да коментират какво би направил президентът Радев. Аз лично съм казал, че не бих го посъветвал да прави.
– От собствен опит ли говорите, визирайки съдбата на АБВ?
– И това, но не само. Има опасност да не получи онова, което му обещават някои социолози. При мен се случи същото. За проект на Първанов даваха 17-20%, а видяхме какъв резултат имаше АБВ.
Но не само заради това – много неща се случиха. Президентът Радев се дистанцира от много партии, натрупа и активи, но и доста пасиви. Но в крайна сметка – той решава.
– Ако не е партия, възможен ли е друг вариант – Радев да застане начело на едно голямо ляво обединение?
– Не бих разсъждавал върху тази тема, ще бъде спекулация.
– Партията на Нинова заплаха ли е за БСП?
– Не мисля. Със сигурност ще мърмори в строя г-жа Нинова, ще прави обструкции. За мен все още този проект е неразбираем. Като лидер на БСП тя беше носител на идеята за социалния консерватизъм, сега се връща на леви позиции. Дотук добре, но оттам нататък – не знам.
Ще прави референдум за конституцията. Всеки нов субект се захваща с конституцията. Променяли сме достатъчно основния закон на страната, а и не му е времето. Не можем да съберем гласове за едно обикновено мнозинство, та какво остава за конституционно мнозинство. И освен това не сме ли наясно, че в момента, в който отворим темата за промени в конституцията, ще се изсипят един куп идеи, включително и за президентска република и за какво ли не.
– Да, темата за президентска република май отново излиза на дневен ред. Едно време и вие бяхте радетел за разширяване на правомощията на президента.
– Това е друго. Но що се отнася до това дали да има промени за президентска република – аз може би трябва да бъда щастлив от тази работа, защото веднага ще ми се отвори възможност да се кандидатирам за нов мандат – броенето започва наново. Но това в кръга на шегата, разбира се.
Не, не бива да се отива към такива варианти. Някога ще трябва да се коригират президентските правомощия, но тази тема, подхваната сега, когато все още положението на българската политика е критично, не е актуална.
– А като стана дума за промените в конституцията – как ще коментирате безпрецедентната ситуация с “Величие” и влизането им в НС месеци по-късно след решение на Конституционния съд?
– Това отваря много въпроси. По-глобални и тежки изводи не бих направил. Видя се, че “Величие” влезе в парламента, от това не се случи нищо драматично. Но самият факт, че това се случи, показва, че има много пробойни в избирателната ни система, в начина на броенето. Неща, върху които си струва да се мисли, вместо да се занимаваме с глобални въпроси.
– Предстои дискусия за промени в Изборния кодекс, каква е рецептата според вас, с която може да се върне доверието на избирателите в системата – преброителни центрове или друго?
– Най-важното е да се осмисли тази нова “технология” на правенето на изборите с огромна покупко-продажба, която ни довежда дотам голяма част от успелите партии да са си купили присъствието в парламента. Това е зле за българската политика и управление.
– Тези дни се навършиха 20 г. от подписването на договора за членството на България в ЕС – как стои днес страната ни в съюза и защо не може да се намери друга такава цел, която да обедини политиците?
– Първо искам да кажа, че подписването на този договор беше една историческа справедливост. Още повече че това е първият договор от новата история на България, от Берлинския насам, който е подготвен и подписан с участието на българските политици. Винаги са ни държали някъде в периферията. Разбира се, трябва да се отбележи също, че го подписахме двамата с премиера Сакскобургготски и на много от форумите на ЕС ние бяхме заедно, разделяхме си приветствията и това правеше много добро впечатление. Една практика, която впоследствие беше изоставена.
– Защо това не може да се случи днес и в последните години виждаме по-често война между институциите?
– Въпрос на характер е. Винаги съм казвал, че ние с премиера Сакскобургготски имахме чудесни отношения. Но да се върнем на въпроса – за съжаление, ЕС вече не е това, което беше. И още по-малко това, което ни се иска да бъде. Наблюдавам поведението на европейските лидери във връзка със събитията в Украйна и амбицията да съберат 800 млрд. евро и да ги хвърлят за въоръжение…, изобщо тази надпревара във въоръжаването първо е много негативно явление, а пък на самата Европа никак не ѝ отива. Вместо да се инвестират тези пари в енергетиката например, виждаме, че пробойни има, дори във водещи страни, в социалната сфера, в икономиката, това се отнася преди всичко за България. Ние се хванахме на това хоро за въоръжаването и гледам, че то става основна тема, което не мога да приема. По мое време заделяхме доста ресурс да имаме модерна българска армия, но тогава трябваше да покрием критериите за членство в НАТО. Сега това вече е прекалено.
– Защо, не трябва ли всяка държава да има модерно въоръжение, особено в този несигурен свят?
– Трябва. А много повече трябва да има българска икономика, активна социална политика, демографска политика. Защото ние сме се стопили и се топим непрекъснато, защото образованието ни вече не е това, което беше. За здравеопазването няма да говорим. Защо тези пари не отидат там, а ще ходят за въоръжаване?
Може да се поддържа едно добро ниво на въоръжението, но не с амбицията да бъдем някаква страхотна сила. Ние не можем да бъдем по-силни от САЩ или от Русия. Ние можем да бъдем силни със своята дипломация. Надявам се – със своята икономика.
– Ще се споразумеят ли Путин и Зеленски да се сложи край на войната в Украйна и на каква цена?
– Няма друга алтернатива, освен да се разберат с активното участие и ангажимента на президента Тръмп. Аз не оценявам Тръмп еднозначно, но що се отнася до неговата активност за мир в Украйна, категорично подкрепям позицията му. И дай боже да се случи мирът.
– Как Тръмп промени Европа и какво е бъдещето на ЕС?
– Тръмп би трябвало да действа стимулиращо за Европа. Да, на моменти се държи малко безпардонно, аз не съм одобрявал никога такова поведение. Но ако това ще мобилизира европейските лидери не толкова за въоръжаване, колкото за икономическо развитие, аз съм “за”. Разбира се, трябва да се водят разговори с Тръмп за това Европа да не бъде обект на толкова тежки санкции.
ВИЗИТКА
- Роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Пернишка област
- Завършил е история в СУ „Св. Кл. Охридски“, има докторска дисертация
- Депутат 3 мандата – в 37-ото, 38-ото и 39-ото НС
- От 1996 до 2001 г. е председател на БСП
- От 2002 до 2012 г. е президент на България. Той е първият държавен глава в новата ни история с два мандата
- В началото на 2014 г. бе изключен от БСП и създаде партия АБВ
- Женен, с двама синове и шестима внуци
