Историята на Виктория Рощина – украинската журналистка, загинала след брутални мъчения в руски затвор

През февруари на самотен горски път екипи на Червения кръст, облечени в защитни костюми, проверяват списъци имената на 757 украински военни, чито тленни останки са предадени от Русия за транспортиране обратно към Киев. За всяко тяло, обвито в бял найлон, руснаците са посочили номер, име, местоположение, а понякога – и причина за смъртта. На последната страница, се чете загадъчен запис: NM SPAS 757. Буквите са съкращения, които означават „неидентифициран мъж“ и „сериозни увреждания на коронарните артерии“.

Седмици по-късно властите потвърждават – тези останки принадлежат на жена. Не на войник, а една от най-известните цивилни, задържани след началото на войната в Украйна.

Журналистката Виктория Рощина е заловена през лятото на 2023 г. близо до Запорожката атомна електроцентрала. Това е поредното ѝ служебно пътуване до окупираните територии. По онова време тя е единствената украинска журналистка, поела риска да пресече фронтовата линия, за да пробие информационното затъмнение, наложено от Русия. Рощина умира след една година в плен, на 27-годишна възраст.

Информацията за обстоятелствата около смъртта ѝ е ограничена. Тя е задържана без повдигнати обвинения и без право на връзка с адвокат. Единственият ѝ известен контакт със света извън затвора е четириминутен телефонен разговор с родителите ѝ, проведен година след залавянето ѝ.

Предварителната съдебномедицинска експертиза показва „многобройни следи от изтезания“ съобщават от Прокуратурата. Изгаряния по ходилата от електрошок, ожулвания по ханша и главата, както и счупено ребро. Главата ѝ била обръсната. Източници, близки до официалното разследване, разкриват също, че е счупена подезичната (хиоидната кост) ѝ кост – увреждане, което може да се получи при душене.

Все пак точната причина за смъртта може никога да не бъде установена, тъй като при предаването на тялото ѝ на 14 февруари някои части са липсвали – мозъкът, очите и ларинксът.

Образувано е разследване за военни престъпления с цел наказателно преследване на отговорните лица.

Има и свидетели на нейните страдания. Вестник „Гардиън“, в сътрудничество с други медийни партньори, включително работодателя на Рощина – „Українська правда“, в проект, ръководен от френската редакция „Forbidden Stories“, е събрал свидетелства от първо лице, за да възстанови събитията, довели до пленяването на журналистката и подробности около задържането ѝ. Разследването е част от проекта „Виктория“ – за отвличанията и системните изтезания на около 16 000 украински цивилни, за които говорят данни на украинските власти.

Повечето задържани са без повдигнати обвинения. Условията, при които се държат, представляват предполагаемо военно престъпление и се събира доказателствен материал за бъдещи съдебни процеси. Сред задържаните са хуманитарни работници, журналисти, собственици на бизнеси, местни политици, религиозни лидери и всеки, за когото се подозира, че се противопоставя на инвазията. Те са държани в над 180 обекта в окупираните територии и в Русия. Въпреки това темата рядко се повдига в преговорите за мир – въпрос, който Рощина смятала за подценен и върху който била съсредоточена по време на последната си мисия.

Информацията за последните ѝ месеци е събрана благодарение на над 50 интервюта с бивши затворници, както и със семействата на все още задържани лица. Източници от правния сектор в Русия и окупираните територии също са предоставили информация, както и надзиратели, напуснали службата заради това, което са преживели.

Макар и да остават въпроси, едно нещо е сигурно: Рощина става жертва на престъпленията, които се е стремяла да разкрие.

Коя е Виктория Рощина

Наричана от близките си Вика, Рощина израства в сянката на войната. Баща ѝ е ветеран от съветската война в Афганистан.

Тя е на 17 години, когато Русия анексира Крим. Заедно със сестра си е израснала в същия град, откъдето е и президентът на Украйна Володимир Зеленски – Кривий Рог. През 2022 г. градът се намирал само на 50 км от руското настъпление в Южна Украйна. Нейни колеги казват, че била обсебена от работата си и действала безкомпромисно.

„Нямаше живот извън работата, нито приятели, нито партньор. За нея това беше мисия. Тя беше една от най-смелите журналистки, които съм срещала“, казва Севгил Мусаиева, главен редактор на „Українська правда“.

За да защити източниците си, Рощина използвала няколко телефона. Съобщенията ѝ се самоунищожавали, а статиите ѝ били писани във файлове, които също се изтривали автоматично. Самата тя на моменти изчезвала за седмици и после се появявала с готови репортажи.

През март 2022 г., докато отразявала събитията в окупирания Бердянск, тя за пръв път попаднала в опасна ситуация. Заловена от войник и предадена на агенти от Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ), Рощина е принудена да запише пропагандно видео и е освободена няколко дни по-късно след обществен натиск.

След завръщането ѝ у дома колеги я съветват да си почине и да започне терапия. Спомнят си, че била изключително слаба и психически крехка.

Но Рощина продължава да преминава фронтовата линия. Тя разкрива как работниците в Запорожката АЕЦ били подлагани на натиск. Също така разследва убийството на две 16-годишни момчета, осмелили се да се противопоставят на окупацията.

Според Мусаиева при последното си пътуване Рощина търсела местоположението на тайни затвори – мазета и индустриални сгради, където руските служби системно изтезавали цивилни. Тя съставяла списък с имената на отговорните агенти от ФСБ.

Мелитопол и изчезването на журналистката

На 25 юли 2023 г. Рощина напуска Украйна за последен път, като поради липса на безопасни маршрути използва обиколен път през Полша, Литва и Латвия. Според данни, получени в хода на разследването, тя е влязла в Русия през граничния пункт „Лудонка“ с паспорт на свое име. Посочената дестинация е град Мелитопол. Изминава 1600 км през Русия, за да влезе в окупираната част на Украйна няколко дни по-късно.

На 3 август баща ѝ Владимир Рощин алармира, след като установява, че тя е спряла да влиза в акаунтите си за съобщения.

Според информацията, с която той разполага, и свидетелствата на трима души, задържани с нея в прочутия затвор в руския крайбрежен град Таганрог, може да се възстанови следното:

– Рощина е наела апартамент в Енергодар, градът до АЕЦ. Платила за три нощувки и излязла без раницата си, за да търси тайните затвори.

– Пред свой съкилийник споделила, че смятала, че е била забелязана от дрон. След пристигането на патрулка, тя била отведена в полицейското управление – пететажна сграда с метални решетки на прозорците. След няколко дни е преместена в Мелитопол.

По време на окупацията в града има голяма концентрация на сили на ФСБ, както и временни центрове за задържане, в които се прави „филтриране“ на пленниците и тяхната класификация в зависимост от това за колко „ценни“ се смятат. Тази информация съобщава служител на европейското разузнаване, запознат със ситуацията в окупираните територии.

– Рощина вероятно е била разглеждана като „специален случай“ заради събраната от нея информация.

Прокуратурата смята, че е била отведена в място, известно като „гаражите“. Според показанията на съкилийника ѝ Рощина по-късно е разказала как е била измъчвана там. Тялото ѝ било цялото в синини.

„По време на разпитите са ѝ прилагали електрошок. Била е намушквана няколко пъти  – видях белезите – по ръката, по крака… Имаше пресен белег от пробождане с нож в предмишницата. Имаше около 3-сантиметрова рана на крака, и по-голяма – над петата”, разказва съкилийникът.

Към края на 2023 г. служител на ФСБ, когото свидетелят нарича Максим Мороз, е казал на Рощина, че ще бъде преместена в друг затвор. Било ѝ обещано, че там ще получи по-добро отношение. Според свидетели тя е била транспортирана сама с джип до Таганрог. Там била задържана в следствен арест, известен като „Сизо 2“.

Таганрог и смъртта на Рощина

„Тя пристигна „напомпана“ с неидентифицирани лекарства/наркотици. Буквално започна да полудява“, каза втори задържан, пожелал анонимност.

В Таганрог условията са сред най-тежките в мрежата от руски затвори. Украинското разузнаване е документирало 15 смъртни случая по данни от освободени военнопленници. В помещенията за изтезания затворниците били подлагани на „уотърбординг“, електрошокове, побои. Извън килиите били принуждавани да стоят в позиция, известна като „лебед“ – наведени напред със скръстени зад гърба ръце на нивото на гърдите. Храната била оскъдна – по четири и половина лъжици в порция. Това разказва задържан, който успява да оцелее.

Ефектът върху Рощина бил катастрофален. Тя спряла да се храни. „Говорехме ѝ, но тя беше изгубена в мислите си, в очите ѝ се четеше ужас“, разказва съкилийникът ѝ. Тежала 30 кг. Не можела да вдигне глава от възглавницата, изправяла се само с чужда помощ.

Военният Евгений Маркевич, освободен при размяна, казва: „Тя не обяви официално гладна стачка, просто спря да яде“.

Чувал гласа ѝ от съседната килия. Първо казвала, че пости, после – че не може да яде по здравословни причини. Краката ѝ се подули. Отказала лекарства за сърце.

През юни била изнесена на носилка. Прекарала няколко седмици в болница в Таганрог, охранявана от шестима въоръжени маскирани пазачи. В края на юли била върната в затвора – с абокат на ръката. Продължавала да отказва храна. Началникът на затвора питал съкилийничките ѝ какво обича да яде. Давали ѝ отделни храни – банани, сладки.

През април 2024 г. семейството ѝ получило първото потвърждение, че е жива – писмо от руското Министерство на отбраната. В него се казвало само, че е задържана и в момента се намира на територията на Руската федерация.

Колегите на Виктория започват да полагат дипломатически усилия. Изпратено е послание до Ватикана. Папа Франциск успял да осъществи комуникация с Русия и поискал включването на журналистката в списъка за размяна на затворници. В крайна сметка до редактора ѝ стига новината, че ще бъде освободена.

В края на август на Рощина е позволено да се обади на родителите си. Украинските преговарящи им казали, че е обявила гладна стачка. В разговора със семейството си Рощина говорела на руски.

„Обещаха ми, че ще се върна през септември“, казала журналистката.

Баща ѝ я умолявал да се храни. Тогава тя се сбогувала: „Е, това е. Чао. Мамо, тате, обичам ви.“

На 13 септември, в слънчев есенен ден, 49 украинци били върнати от Русия. Сред тях – съкилийничката ѝ и още двама мъже. Рощина обаче липсвала.

На 8 септември тя била изведена от килията, готова за дългото пътуване към Украйна.

Анонимният свидетел разказва: „Помолихме едно момиче да ѝ помогне да слезе. След това дойде служител по сигурността и каза, че журналистката никога не е стигнала до размяната. И добави: „Вината е нейна“.

Няколко седмици по-късно баща ѝ получава писмо от заместник-началника на руската военна полиция. В него пише, че Рощина е починала на 19 септември.

Когато тялото ѝ най-накрая е върнато у дома, то се оказва в толкова лошо състояние, че визуалната идентификация е трудна. Въпреки това, на крака ѝ експертите откриват етикет с ръкописен надпис „В. В. Рощина“, а ДНК тестът показал съвпадение с този на родителите ѝ.

Баща ѝ отказва да приеме, че е мъртва. Настоява за допълнителни експертизи. Пише писма, включително до Таганрог, търсейки информация. Началникът на СИЗО Александър Щода два пъти отговаря, че Рощина „не е и никога не е била в базата данни“.

Виктория Рощина за своята работа

През ноември 2022 г. журналистката описва какво я мотивира. Получава награда за смелост от International Women’s Media Foundation. Отказва да спре работа, за да присъства на церемонията, но изпраща следното послание: „Останахме верни на мисията си да разказваме истината, противодействайки на руската пропаганда. За съжаление, много журналисти загинаха. Искам да им посветя тази награда. Те загинаха в борбата за истината, опитвайки се да документират руските престъпления. Благодаря им“.

Редактор: Цветина Петрова