Настоящи и бъдещи пенсионери да четат, Сачева каза всичко за парите им
За предстоящите промени в пенсионната система говори председателят на социалната комисия в Народното събрание (НС) Деница Сачева. Тя коментира и ще се увеличават ли пенсионните осигуровки, ще отпадне ли COVID добавката и ще се повиши ли доходността на фондовете, в които е допълнителното пенсионно осигуряване.
Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
„Мултифондове ще позволят да управляваме пенсионните си спестявания“, поясни Сачева.
„Не искам да всяваме страхове по отношение на пенсионната система и да плашим българските пенсионери. Проблеми с ликвидността на пенсионната система със сигурност ще има в бъдеще и това е един от аргументите, който ни притиска да се измислят стъпките, които трябва да бъдат предприети, за да се осигури финансова устойчивост и на НОИ, и на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване“, поясни все пак тя.
„Бъдещите пенсионери няма да са като моята прабаба, която дълги години носеше черна забрадка, плетеше чорапи и имаше очаквания за своя живот, които основно бяха свързани с осигуряване на здравна грижа и на основните дейности в ежедневието. Бъдещите пенсионери ще имат по-високи очаквания, които ще бъдат свързани с друг тип качество на живот.
В бъдеще темата свързана с финансовата грамотност и с управлението на личните финанси, ще бъде ключова„, каза тя.
Сачева категорично заяви, че засега не се предвижда ново увеличение на пенсионната възраст.
Ето какво още заяви Сачева в интервю за „Труд„:
– Госпожо Сачева, каква е причината да искате от правителството толкова спешно да изработи пътна карта за пенсионната реформа?
– Срокът от шест месеца не е кратък. Извършена е огромно количество подготвителна работа.
Към момента имаме няколко анализа, които бяха направени както от Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика, така и от Икономическия и социалния съвет. Имаме доклад от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от МВФ.
Има и много добро проучване, което бе възложено от социалната комисия в НС на Центъра за парламентарни изследвания към НС. Така че, имаме възможност да стъпим върху достатъчно данни, експертите да поработят и да предложат конкретни стъпки.
Същевременно се бавим драстично в свят, който се развива буквално с часове и не можем да продължаваме да оставяме системата на пенсионно осигуряване в режим на свободно падане.
– Истина ли е, че половината от парите за пенсии не са от осигурителни вноски и какво може да се направи по въпроса? Възможно ли е недостигът да се компенсира със заеми?
– Не искам да всяваме страхове по отношение на пенсионната система и да плашим българските пенсионери. Проблеми с ликвидността на пенсионната система със сигурност ще има в бъдеще и това е един от аргументите, който ни притиска да се измислят стъпките, които трябва да бъдат предприети, за да се осигури финансова устойчивост и на НОИ, и на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване.
Целта е да дадем възможност да има и по-голяма удовлетвореност на осигурените лица от доходите, които биха получили от пенсионните си спестявания. Няма как парите за пенсии да бъдат финансирани със заеми, защото сами разбирате, че това няма да бъде далновидно. Н
о е факт, че през последните години се случиха множество промени и бяха предприети стъпки, които не бяха свързани изобщо с осигурителния принос на лицата, и това създаде предпоставки да се изразходват много повече пари, отколкото има събрани в системата.
Такава грешка беше вкарването на COVID добавката във всички пенсии. Защото дори днес да се пенсионира някой, той автоматично получава 60 лв. в своята пенсия. И това не е еднократно. Тези пари той ще ги получава през целия период, а върху тях липсва какъвто и да е осигурителен принос.
И тази COVID добавка е част от парите, върху които ще се извършват бъдещите индексации.Само тази грешка вероятно струва стотици милиони на държавата, които биха могли да бъдат насочени за повишаване на пенсиите.
– Какъв е проблемът да бъде извадена COVID добавката от пенсиите?
– Проблемът е, че лесно се дава, но трудно се взема. И това би било политическо решение, за което трябва много широк политически консенсус. Няма как да се случи в толкова фрагментиран парламент, в който няма да има съгласие по въпроса.
На вербално ниво вероятно много хора ще се съгласят, че това е грешка. Но когато трябва да се предприемат политическите действия, тъй като те много трудно могат да бъдат обяснени на хората, вероятно ще има значителни колебания. Това е една от темите, които трябва да бъдат обсъдени на експертно ниво и да се предложи най-разумното решение.
– В момента българските пенсионери са най-бедните в Европа. Реформата, която предстои да се извърши ще ги направи ли по-богати и ще им осигури ли по-достоен живот?
– Аз бих предпочела да говорим за надграждане на архитектурата на пенсионната система, такава каквато я познаваме в момента. Добре е да не използваме гръмки думи като реформи, защото това плаши хората. От една страна създава нереалистични очаквания, а от друга – поражда нездрави страхове.
В случая говорим за следното нещо – трябва да имаме предвид, че пенсионерите, такива, каквито ги познаваме, скоро няма да бъдат същите. След 10 г., след 20 г., след 30 г…
– Какво имате предвид?
– Пенсионерите ще бъдат много по-различни от гледна точка на искания и на разбирания за това, как трябва да живеят след като приключат своя трудов стаж. Бъдещите пенсионери няма да са като моята прабаба, която дълги години носеше черна забрадка, плетеше чорапи и имаше очаквания за своя живот, които основно бяха свързани с осигуряване на здравна грижа и на основните дейности в ежедневието. Бъдещите пенсионери ще имат по-високи очаквания, които ще бъдат свързани с друг тип качество на живот.
Виждате, че в момента едни от основните теми в цял свят са свързани със здравеопазването и дълголетието. Навсякъде се обсъжда само този въпрос, включително в контекста на изкуствения интелект.
Това означава, че няма как да очакваме в бъдеще, особено в един по-дългосрочен период от 15-20 години, че ще можем да осигурим тези нужди на хората само през призмата на моделите, които сме конструирали преди 20 г. или 30 г.
Това, което се очаква е да направим разумна пътна карта, в която да дадем възможност както за хората, които са в пенсионна възраст и получават своите пенсии, да получат сигурност и надеждност за своите пари, така и за тези, които в бъдеще ще бъдат пенсионери. Необходимо е да се направят такива промени, които да позволят по-адекватно осъвременяване на доходите на пенсионерите.
Това означава да се преразгледа “швейцарското правило” и да се прецени дали трябва да действа в този вид или да се увеличат процентите, с които се извършва осъвременяването на пенсиите. Трябва да се прецени дали да продължат да се вземат средният доход и инфлацията, или трябва да се вземе само инфлацията при определянето на процента на осъвременяване. Или да се предложи друга формула.
Трябва да се намали тежестта на всички пенсии, които не са от трудови доходи – те трябва да излязат в системата на социалното подпомагане, за да може да се осигури жизнеността на НОИ и на основния първи стълб на пенсионното осигуряване.
– Какво се предвижда за доброволните фондове?
– В момента Комисията по финансов надзор заедно с Министерството на финансите и всички други отговорни институции са подготвили доста добри промени в Кодекса за социално осигуряване, които се надявам по-бързо да минат през Министерския съвет и да можем да ги разглеждаме в пленарна зала. Тези промени са свързани с т. нар. мултифондове и създаването им.
Това означава да се създадат към отделните пенсионни дружества подфондове. Всеки осигурен да има право не просто на избор на пенсионен фонд, а в рамките на този пенсионен фонд да може да избира как да се управляват неговите пенсионни спестявания, съобразно толерантността към риска, която всеки от нас има в различните фази на своя житейски цикъл.
– Това означава ли, че ще се увеличи доходността и ще се намалят рисковите инвестиции на фондовете?
– Парите не се влагат рисково, а се влагат твърде консервативно и точно това е един от проблемите. Фондовете не могат да дадат висока доходност каквато значителна част от хората очакват. Предстои тепърва този законопроект да се представя с всички свои особености, но той е добре направен, балансиран след анализ на всички системи в Централна и Източна Европа.
Анализът показва, че мултифондовете са основна характеристика на пенсионните системи в Централна и Източна Европа. Взет е опитът на много държави – в това число на Румъния, на Полша, на Литва, на Латвия и Естония и се вижда, че там където има баланс между конкуренция, гъвкаво управление на парите от фондове, които са с различна степен на риск и съответно с адекватна степен на защита на средствата на осигурените лица от държавата, системите са най-жизнеспособни финансово и има най-голяма удовлетвореност на хората.
В бъдеще темата свързана с финансовата грамотност и с управлението на личните финанси, ще бъде ключова. Тя и в момента е такава, но ние все още я пренебрегваме. Все още я слагаме като нещо, което е елитарно и принадлежи само на някои прослойки от обществото.
Но всъщност това изобщо не е така. Темата за финансовата грамотност заедно с тази за дигиталната е ключова.
– Това, което интересува и работодатели и служителите е ще бъдат ли увеличени осигуровките?
– Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Той има два аспекта.
Политическият е, че имаме консенсус между политическите сили в коалицията, че няма да бъдат вдигани данъци и осигуровки. Експертната гледна точка обаче е, че в средносрочен план това със сигурност трябва да се случи, защото ще нарастват и осигурителният доход, и цената на труда.
А цената на труда е елемент от цената на всички стоки и услуги. Така че, увеличаването на осигурителните вноски вероятно ще трябва да се планира, но всичко трябва да става системно, умерено и поетапно. Нищо не може да се случи рязко, особено в ситуацията, в която се намираме, защото доверието в политическата система, в институциите е изключително ниско и това спъва и блокира възможността за правене на по-сериозни и големи промени.
Точно заради това настояваме да се направи пътната карта, за да може да се представи на обществото. Да се обяснят всички рискове и това, което трябва да се случи, за да може системата да бъде настроена плавно и постепенно и да даде резултати в един непродължителен срок от 5 до 7 години.
В тези системи нищо не може да се случи от днес за утре. Ако не започнем още днес обаче, не очаквайте, че тази система през 2030 година ще може да работи и да върши работа на всички, които очакват от нея.
– В сила ли са още разчетите на МФ за 5% увеличение на осигуровките и в рамките на колко години можем да очакваме промяната?
– Средносрочната прогноза на правителството е ясна. Но, всички проценти, заложени в нея, зависят от брутния вътрешен продукт, от цялостната политическа и икономическа среда на развитие и тези проценти могат да бъдат и много по-високи.
Всичко зависи от това, дали в страната ще има политическа стабилност, възможности за икономическо развитие и адекватни инвестиции спрямо световните тенденции.
– Има ли параметри, в които се очаква да се увеличат пенсиите до 2030 г.?
– На този етап прогнозата е те да се увеличават съгласно “швейцарското правило” със съответния процент, който зависи от средния процент на нарастване на доходите и този на инфлацията. Както казах, важно е какъв ще бъде БВП, каква ще бъде събираемостта на приходите, мерките за борба със сивата икономика и за борба с измами по отношение на фондовете, които се управляват от НОИ.
Знаете, че през НОИ се изплащат и болничните, и ТЕЛК-овете, където от дълги години говорим за сериозни измами. В Националния осигурителен институт се правят много добри анализи, които показват както географското разположение – там, където има преразход на средства, така и може да се стигне до ниво некоректни работодатели, когато говорим за болничните и некоректни лекарски практики.
Има достатъчно информация, която може да бъде анализирана и ако има политическа воля за борба с измамите, аз съм сигурна, че може да се постигне много добра финансова ефективност. Ако това стане, ще има достатъчно средства, които да бъдат разпределени за увеличаване на плащанията през системата към коректните осигурени лица.
– Какво представлява осигуровката “Дългосрочни грижи”?
– Тази осигуровка от доста време се коментира, защото има хора, които след навършване на пенсионна възраст не са вече в състояние да се грижат за себе си.
Съществуват различни практики в ЕС. В някои държави те са част от системата на здравното осигуряване, а в други са отделна осигурителна вноска, която се плаща след навършване на определена възраст.
Предоставянето само на средства не е достатъчно. Необходими са и грижи за тези хора, които да минават не само през институциите, но и по домовете.
За да се изгради всеобхватна система е необходимо да се осигури постоянно финансиране. Въпросите, свързани с дългосрочните грижи, са основен теми на Министерството на труда и на социалната политика и затова са определени доста средства като по Оперативната програма, така и от Плана за възстановяване и устойчивост.
– Предвижда ли се ново увеличение на пенсионната възраст?
– Засега не. България направи плавна реформа по отношение на увеличение на възрастта и виждате, че това се случва без сътресения, така както е предвидено до 2037 г. Не се предвижда ново увеличение на възрастта на този етап.
Друг е въпросът, че все повече хора, които са в пенсионна възраст, желаят да продължат да работят и това е бъдещ дебат. Трябва ли едновременно да се получават и пенсии, и заплати, защото в момента имаме много работещи пенсионери, особено тези, които се възползват от ранното пенсиониране?
От друга страна, все повече хора излизат от пенсионната система и все по-малко хора влизат на пазара на труда. Дисбалансите са големи и е ясно, че не можем да продължаваме постарому.
Коя е тя?
Деница Сачева е бакалавър по социална педагогика. Магистър е по връзки с обществеността от СУ “Св. Кл. Охридски” и по здравен мениджмънт.
От 1999 до 2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването, като отговаря за връзките с Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия.
Била е зам.-министър на труда и социалната политика във втория кабинет на Бойко Борисов, по-късно зам.-министър на образованието и науката и министър на труда и социалната политика в третия кабинет на Борисов.
Депутат от ГЕРБ в 45. – 50. НС. В момента е председател зам.-председател на ПГ на ГЕРБ и председател на социалната комисия в НС.
