Психолог от Пловдив: Есенцията от джанка помага да преодолеем вътрешните страхове
Денис Никифоров, психолог и треньор по личностно и творческо развитие, редовен докторант по позитивна психология към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, в интервю за предаването „Здравето на фокус“ на радио „Фокус“.
Г-н Никифоров, съществува ли формула за успеха? Как се разглежда успехът от гледна точка на позитивната психология?
В позитивната психология има много методики, които поглеждат към нашите вътрешни ресурси и те са свързани с успеха. Сещам се за една теория на потока – т.нар. „случване“, когато се чувстваме добре, спрямо нашите постижения и това, което сме. И си отговаряме на въпроса „Кой съм аз, какъв искам да бъда, кое е нещото, което ме кара наистина да се чувствам добре в кожата си?“. Това е т.нар. „случване на потока“. Но от едната страна на потока има тревожност, от другата – застой. И когато попаднем в едно от тези две състояния, а защо не и в други, които са техни синоними, е важно да можем да се върнем в потока. Разбира се, към тях могат да бъдат добавени и гневът, агресията, напрежението, всичко, което влияе негативно както на нашия успех, така и на други наши усещания в живота.
Има ли доказателства, че психичното здраве влияе върху физическото?
Разбира се. Неслучайно нашият организъм може да се каже, че е една монета, която има две страни. Едната страна е физическото, а другата е психическото. Всеки един от нас е наясно, че когато е тревожен, когато е напрегнат, му се свива било то стомахът, било то сърцето, гърлото. Този стрес влияе на нашето здраве, тъй като първото, което се случва при нас като индивиди, са емоциите. В следствие на тези емоции се образуват различни стресови хормони в нашето тяло, които са вредни по един или друг начин. Когато ние сме подложени на ежедневен стрес, когато сме на професионално прегряване дори, бърнаут, това няма как да не окаже влияние върху физическото здраве.
Тук идва мястото на психологията, психологът е човекът, който учи клиента как да отпуска напрежението, как да вентилира негативните емоции, как да преработи част от травмите. Истината е, че много от нашите травми остават в нас за цял живот, но въпросът е да не им позволяваме те да ни контролират и да влияят на качеството на живота ни.
Ако приемем, че емоциите могат да ни разболеят, това означава ли и че могат да ни излекуват на физическо ниво?
Разбира се. Когато сме на почивка с любими хора или когато си подаряваме положителни преживявания, това е нещо, което ни снабдява с допамин. Важно е щастието да идва от такъв тип емоции, а не от телефона, от лаптопа и от нещо, което изкуствено създава хормона на щастието.
За някои може да бъде успех това, че се е реализирал кариерно, за друг може да е успех това, че има семеен бизнес и живее далече от големия град със своето семейство, радва се на своите деца, отглежда плодове и зеленчуци – това може да го кара да се чувства щастлив. Така че щастието и успехът имат много измерения, за всеки е различно.
Именно поставяйки границите на нашата лична представа за това какво е успех, какво е щастие, нерядко попадаме в ситуацията на т.нар. „бърнаут“. Това ли е основният риск, когато определяме докъде искаме да стигнем?
Абсолютно. Всеки един от нас има 24 часа в денонощието, от които би трябвало 8 часа да бъдат активно внимание, 8 часа – пасивно внимание, и 8 часа – сън. Много често активното внимание „изяжда“ както от пасивното, така и от съня. Ще дам пример. Много хора работят много повече от 8 часа. Съответно това е „изяждане“ от съня или от времето, когато трябва да почиваме, защото е много важно да умеем да отпуснем напрежението. Можем да си представим това пренапрягане като един ластик, който се опъва, и когато много години сме подложени на такъв стрес, няма как това да не окаже влияние на физическо ниво. Появяват се болести като инфаркт, инсулт, сърдечни проблеми, диабет и т.н. Затова грижата към себе си и отговорността за себе си трябва да започне от нашето психично и физично здраве. Не може да се грижим само за психиката, но да оставим физиката в страни, примерно да се храним нездравословно, да не спортуваме, да не се движим. Това е също вредно, затова трябва да има баланс. Както се казва, точната доза прави отровата лекарство.
Казват, че ако не стъпиш на дъното, няма как да се изтласкаш. Защо са важни кризите, г-н Никифоров?
Кризите са важни, за да живеем и да бъдем живи. Какъв е смисълът на нашето съществуване без кризи? Кризата е нещото, което ни прави много по-силни, помага ни да развием механизми за справяне и ни калява. Това е като един вирус, който може да ни убие, когато е нов, но няма как да изградим имунитет, ако не преминем през него. Така че всяка криза е важна за нашето съществуване и изграждането ни като личности.
Етапите, когато бебето се отделя от майката, когато започва да ходи на ясла, на детска градина, в учебно заведение, след това отива студент, създава семейство – това са абсолютно нормални кризи. И тези кризи ни помагат да оценим и да си дадем сметка къде сме и кои сме и къде е границата за нашия личен успех. Защото справяйки се с една криза, ние се чувстваме по-мотивирани. А кризата се случва, за да ни покаже, че е необходимо да направим някаква промяна и тази промяна е винаги напред и нагоре, винаги е за наше добро и винаги ни показва по какъв начин да разширим нашето съзнание, съответно да се калим и да се чувстваме още по-удовлетворени от живота. Ако няма стимул за промяна, това вече показва, че този брак не е нашият брак, тази работа не е нашата работа и т.н.
Кризи могат да предизвикат и на пръв поглед много щастливи събития, като например постъпването за първи път в училище, в университет. Има ли формула, чрез която можем да преодолеем тези кризи?
Самото щастие и самата емоция ни вдигат на доста високо ниво в нашето съзнание на удовлетвореност, на гордост. Това дори може да се каже, че е една его реакция. И в един момент след това тези хормони на щастие, които са се образували в нашето тяло, започват да спадат и съответно ставаме потиснати, затворени. Например, ако сега отидем седем дни в екзотична държава, за която сме мечтали, ние ще се чувстваме прекрасно, особено ако сме с любимите хора, и връщайки се към стария начин на живот, трябва да се адаптираме. И за тази адаптация помага психологът доста, но той не е панацея за всичко. По-скоро помощта трябва да идва от нас и само ние можем да си помогнем в каквато и да е ситуация.
Как се случва това? Чрез мисълта, нагласата?
С поемането на лична отговорност и със зрялост, разсъждавайки като възрастни, не като изплашени деца, с травми от детството, не като родители, които искат да контролират ситуацията, за да направят другия зависим. Да разберем кои са нашите ресурси, които притежаваме, да ги ползваме и да сменим гледната точка. Ако искаме да бъдем жертва, да се жалваме, да бъдем недоволни, каквото и да прочетем, какъвто и подкаст да чуем, каквото и обучение да завършим, в крайна сметка промяната тръгва вътре от нас, тя се случва вътре в нас. Отговорността е лично наша.
Нерядко родителите в стремежа си да улеснят децата, правят избори вместо тях. Какви подводни рискове крие това?
Това показва, че след време когато детето се превърне във възрастен, може да промени тотално матрицата, която му е наложена от родителя. Родителите е важно да се чувстват отговорни за своите деца до една определена възраст. Примерно до завършване на гимназията. Разбира се, за всеки родител детето остава дете. Въпросът е изборите да идват и младият човек да бъде подкрепян, но да поема и своите отговорности. Потокът на енергия винаги трябва да се случва от родителя към детето.
В моята практика често забелязвам сменени роли. Тъй като технологиите са доста развити, децата порастват по-бързо, отколкото в миналия век. Много често децата стават родители на своите родители – обърната енергия, която ги лишава от лично щастие, удоволствие и отговорност за собствения живот. Те се чувстват отговорни за живота на своите родители и за техните конфликти.
Има и други ситуации – при конфликт в семейството, децата буквално се превръщат в „бухалки“. Родителите триангулират между децата и съответно те поглъщат цялото напрежение. В следствие, на което се затварят, появяват се проблеми, зависимости.
В своята практика използвате допълнителни инструменти, като медитация, алтернативни методи за работа над емоциите. Вниманието ни провокират и т.нар. есенции на д-р Бах като допълнителен метод, който използвате. Защо се обърнахте към този метод?
В работата ми като психолог, срещайки историите на различни хора, много често усещам тяхната енергия, емоции, чувства. В разговор с моя колежка, стана въпрос за есенциите на д-р Бах – тя се занимава с това и реши да ми направи индивидуална комбинация. Признавам си, че бях доста скептичен, но реших да опитам, защото знаех, че ако не ми помогне, няма и да ми навреди. Оказа се, че наистина есенциите и цветята на д-р Бах са нещо, което влияе много силно върху емоциите.
Самата система е изградена от 38 есенции – това са цветя, които се разделят на 7 категории, съотнесени към различни емоции. Във всяка една от тези категории има различен брой цветя. Например, тези категории са свързани със страх, несигурност, повече интерес към настоящето.
В интервю, подобно на психологически разговор, се определя с кои есенции към настоящия момент човекът има нужда да бъде подхранен. Ако си представим нашето тяло като 38 различни депа, има определени места, които се нуждаят от подкрепа, тези есенции влияят по този начин. И наистина, когато пием нашата си комбинация, ние се чувстваме много по-балансирани, много по-спокойни и най-важното е, че не можем да си навредим с есенциите. Няма как да се появи зависимост. Освен това те нямат никакви странични ефекти.
За какво най-често се употребяват т.нар. есенции на д-р Бах?
Това е допълнително средство за подпомагане. Има най-различни случаи, при които хората ги ползват. Те могат, разбира се, да си ги купят директно като готова комбинация от аптеката, но лично аз съветвам тя да бъде изготвена от специалист. Много често се ползват при тревожност, при паник атаки. От самия д-р Бах има изработена комбинация, която е специално за тревожност и напрежение, тя се прилага при спешни случаи.
Някои хора ги ползват за личностно развитие, т.е. да постигнат различни неща в живота, да се чувстват по-отговорни, да се научат да поставят повече граници.
Други хора ги ползват при различни техни физически проблеми. Много често се дават дори и на малки бебета – примерно за колики и т.н.
Но пак казвам, те не лекуват. Те по-скоро подкрепят емоциите, които предизвикват дадена болка. И ако тази болка е психосоматична, тя отшумява. Ако се налага консултация с лекар, съответно приемане на медикаменти, есенциите на д-р Бах могат да подпомогнат процеса, независимо дали се ползват допълнителни препарати за лечение или разчитаме само на тях.
Така че за най-различни проблеми се ползват, но най-вече за работа с нашите емоции. Примерно, за да си изчистим гнева. Ако пък задържаме страха в стомаха, в слънчевия сплит, ако искаме да излекуваме детските травми от миналото, и да имаме повече интерес тук и сега, Витлеемската звезда като есенция е прекрасна. Киселицата ни помага да изчистим организма, орехът – да се позиционираме на едно място, да се свържем с нашите корени. Така че във всяка една есенция може да се припознаем и всеки може дори сам да разбере от кои есенции има нужда, след като се запознае с тяхната специфика. Хубаво е в една комбинация да има между 5 и 8 есенции.
Г-н Никифоров, сигурно си давате сметка, че голяма част от нашите слушатели биха обяснили положителното действие на есенциите с ефекта на плацебото. Така ли е?
Бебето няма как да си внуши. Но дори да е плацебо, в крайна сметка търсим резултат. Много години това е затворена система – 38 есенции, с които се практикува по целия свят.
Лично аз, когато усещам някаква чувство за вина, и си поставя в чаша вода есенция от дъб, веднага усещам как се облекчава това състояние. Принципът е подобен на хомеопатията, с тази разлика, че хомеопатията трябва да се прилага от лекар. Докато при есенцията на д-р Бах е подобно на свързването ни с билките. Когато правим различни тинктури, пием чай, разхождаме се сред природата, започваме да се чувстваме по-добре. В крайна сметка една разходка в гората – дъбова, букова, вдишването на липа или на различни любими аромати, това също може да е плацебо, но влияе положително на нашата психика.
Коя е есенцията, която има най-широк спектър на действие?
Не може да се каже, че има конкретно растение, тъй като при всеки един от нас емоциите са различни. Например при мен страхът може да е провокиран от това, че липсва в моята структура джанка, която е за страхове, които се задържат в слънчевия сплит. Но при друг страхът може да е ирационален и да е необходимо да се добави есенция на аспен. И двамата усещаме страх, само че е с различен корен. Когато сме изморени и изтощени от ежедневието, габърът би ни подсилил. Орехът и киселицата ни предпазват от това да усещаме емоциите на другите. Витлеемската звезда е за лечение на минали травми и повече позитивно в настоящето. Лиственицата, например, пък ни помага повече да се разлистим и да се чувстваме по-щастливи, по-удовлетворени от себе си и от живота. Така че много са различни есенциите и влияят различно при всеки, спрямо това, от което има нужда. Хубавото е, че дори да приемаме есенция, от която нямаме нужда, тя не може да ни навреди, не може да предизвика абсолютно никакви странични ефекти.
Колко пъти на ден е допустимо да взимаме от тази есенции? Има ли ограничения?
По принцип няма как да се предозира. Самият д-р Бах съветва да се взимат 4 пъти по 4 капки на ден, под езика. Могат да се разтварят и в чаша с вода.
Откакто имам комплекта с всичките есенции, мога да кажа, че едно 30-милилитрово шише по принцип стига за един месец, ако се прилага по този начин. Аз съм имал случаи, в които и за една седмица ми приключва шишенцето.
Няма как да предизвикат сънливост или друг страничен ефект. Абсолютно никакви странични ефекти няма.
Има ли ограничения във времето, колко дълго можем да приемаме тези есенции?
По принцип е лично усещане. Една комбинация е хубаво да се приема около месец, след което е добре да се направи интервю, за да се види кои от емоциите са се променили, кои неща са се изчистили и кои имат нужда да бъдат подкрепени. След това може да се направи нова комбинация, може да се даде и почивка. Самата есенция за спешна помощ покрива нуждите в рамките на 3-5 дни при стресови ситуации. Затова е по-хубаво да имаме и индивидуална комбинация, заедно с тази за спешна помощ.
Може ли да стигнем до пристрастяване, подкрепяйки се с различните есенции?
Не, тъй като една комбинация, когато се насити, на нас вече не ни се пие. Много често хората, като започнат терапия с капките на д-р Бах, например искаме да се отстояваме повече или да поставяме граници, или при тревожност и стрес, вече към края, т.е. след 20-ия ден, най-често между 20-ия, 30-ия или 40-ия ден, 28-ият е най-ключов, тогава спира да ни се пият тези капки.
Те се разгръщат в цялата си пълнота едва след няколко дни или по-скоро се натрупват?
Не са с натрупване. Още в първите дни се усеща ефектът на спокойствие, блаженство, но капките се разгръщат в пълния си потенциал за 28 дни. След този период вече не изпитваме нужда да ги приемаме. Забелязвам, че хората, които взимат есенции, както при витамините, с които се подкрепяме месец-два, правят някакъв цикъл, после забравят за тях. Разбира се, след година или след 6 месеца могат пак да започнат да ги пият. Но няма нещо, което да предизвиква зависимост. Когато организмът се насити, вече нямаме жажда от тях.
