Ужасът, който преживя бургаски лекар в Рим, в търсене на стоматолог и подут като боксьор след нокаут
През нощта около 03:00 ч се събудих от остра болка в зъба и всичко започна
Анестезиологът от Бургас д-р Александър Серафимов разказа за ужаса, през който е преминал в Италия, след като е получил внезапно здравословен проблем. Д-р Серафимов е добре познат със своя професионализъм и отдаденост на професията. Той е лекар по естетична медицина и едновременно с това анестезиолог с опит, но ето какво преживява, когато отива на специализация в Рим. Разказът му доказва, че не само у нас медицината е в упадък, а и в уж по-добре развитите европейски държави като Италия.
„Вчера се прибрах от Италия и всеки, който ме срещне ме пита: Как изкара в Рим? Хубаво ли беше? Пръсна ли си панаира?
Е, пръснах си го! Ама в буквалния смисъл!
Ето накратко моя експириънс:
Ден 1 – кацнах в Рим. Времето е прекрасно, настаних се в хотела. Вечерта разходка, вечеря.
Ден 2 – Първи ден в кампуса. Нови колеги, лекции, всичко е прекрасно. През нощта около 03:00ч се събудих от остра болка в зъба. Викам си – хммм, скоро не беше болял. Ще пия един аналгин. Поотпусна ме и съм заспал.
Ден 3 – Лекции. Зъбоболът се появи отново, вече по-силен. Обхващаше 2-3 зъба и ми беше трудно да определя точно кой е. Обезболяващите вече не помагаха. Викам ще търся зъболекар. Намерих клиника наблизо и ме приеха същия ден. Докторът ми направи панорамна снимка и каза, имам абсцес на 23 зъб (отпред и горе вляво се намира). Ок, изписа ми АБ и ибупрофен. Цяла нощ не съм мигнал от болки. Нурофенът не ми помагаше (за разлика от някои фолк-певици ), а в аптеките не дават друго без рецепта!!! Дори с картата, удостоверяваща, че съм лекар!!!!
Ден 4 – Лекции. Вече ме боли цялата лява половина – и горни, и долни зъби. Появи се температура 38 градуса. Викам си аз – нормално е, пиеш АБ, трябва време да подейства. През нощта започна да се подува лицето ми, болката се засилва много. Май вече не е нормално! Търся спешен кабинет. Отивам при дежурен зъболекар, който ме прегледа и каза, че всичко е нормално. Поне ми изписа Аулин за болката…
Ден 5 – Лекции. Температура 38,8 градуса. Болката е нетърпима! Колегите ме гледат жално и ми носят лед за отока. Викам си срам – не срам, пак ще ходя в клиниката. Като ме видяха пак там, едва не ме изгониха, че ги занимавам с моя абсцес. „Моят“ лекар го нямаше. Няма кой да те прегледа, защото часовете на другите са пълни. Имаш си изписана терапия – ариведерчи чивидиамо, Алесандро!
Ден 6 – Лекции. В главата приличам на боксьор след няколко нокаута. Едното ми око вече е затворено от отока. Събота е. Денталната клиника не работи. Хайде пак по спешност търся зъболекар! Отзова се една мила докторка – д-р Мария Нури Маруло. Уговорихме час и жената дойде от вкъщи, за да ме лекува, след като видя на какво приличам! Рентген и хоп – мамма миа! Оказа се, че са сбъркали зъба! Как е възможно, питам аз!? Имам снимка! Да, ама панорамна, а никой не се е сетил да снима само засегнатата зона. И се вижда ясно, че болният зъб е 22, а не 23!!! След два часа и половина вече съм с два отворени зъба и дренирана гнойна колекция! Еврика! На 5-тия ден!!! В европейска и цивилизована държава! След 3-ма зъболекари най-накрая!!
Ден 7 – прибрах се в Бургас. Потърсих спешно зъболекар, защото нещата пак се влошиха. За щастие намерих работеща клиника. Нооо твърде късно, за да бъде спасен зъбът Наложи се да бъде изваден, защото инфекцията вече беше плъзнала в костта и причинила некроза….
Та, мили приятели, ако ви се наложи на вас или ваш близък да посети по спешност зъболекар в Рим – запомнете това име Д-р Мария Нури Маруло, или ми пишете!
И държа да отбележа, че въпреки цялото страдание, което понесох, не пропуснах нито една лекция! Защото съм куче!
Благодаря за търпението на четящите!“
