„Това не бива да се казва на хората“: Нобеловият лауреат по физика разбра какво се случва с душата след смъртта
Дългата кариера на математика от Оксфордския университет Роджър Пенроуз е белязана от сътрудничеството му със Стивън Хокинг, за да разкрие мистериите на Големия взрив, да спечели Нобеловата награда за физика и да вдъхнови художника Мауриц Ешер да създаде своето прочуто „Изкачване и слизане“ – визуална илюзия на стълбище, което сякаш върви вечно нагоре… Но най-важното е, че той разработва квантовата теория на съзнанието заедно със своя колега, професор Стюарт Хамероф. Тази теория е критикувана от мнозина.
Пенроуз и Хамероф твърдят, че същността на нашата душа се съдържа в структури, наречени микротубули. Те от своя страна се намират вътре в мозъчните клетки. И цялото ни преживяване на съзнанието е просто резултат от ефектите на квантовата гравитация в тези микротубули.
Учените нарекоха тази теория контролирана обективна редукция (Orch-OR).
И така, какво да кажем за душата? Нобеловият лауреат и неговият колега смятат, че нашите души са нещо повече от взаимодействие на мозъчни неврони. Всъщност те са създадени от самата тъкан на Вселената и може да са съществували от началото на времето.
Когато тялото умира, микротубулите губят квантовото си състояние, но информацията в тях не се унищожава. Вместо това тя просто напуска тялото и се връща в Космоса.
„Квантовата информация в микротубулите не се унищожава, тя не може да бъде унищожена, тя просто се разпространява и разпръсква из цялата Вселена като цяло. Ако пациентът бъде реанимиран, съживен, тази квантова информация може да се върне в микротубулите и човекът казва: „Имах клинична смърт“. А ако пациентът умре, тази квантова информация може да съществува извън тялото, може би за неопределено време. Това е душата“, каза д-р Хамероф в документалния филм на Science Channel „През червеевата дупка“.
Между другото, тази идея се поддържа от много религии – например индуизма и будизма. От гледна точка на науката, квантовите ефекти вече са твърдо установени, че поддържат много важни биологични процеси, от фотосинтезата в растенията до навигацията при птиците. Защо те да не са отговорни и за действителното безсмъртие на човешката душа?