Тодоровден е! Днес жените мият косите си със сламена вода, не се чисти къщата и не се простира бяло:

По традиция в съботата след Сирни заговезни празнуваме Тодоровден . Православната църква отбелязва този празник винаги в първата събота на Великденските пости. На този ден църквата възпоменава паметта на св. Теодор Тирон. През 2024 Тодоровден се пада на 23 март.

Житието му разказва за двама царе – Максимиан и Максимин. Те живеят в началото на IV век. Заслепени от езическата си вяра, заповядват на християните да принесат жертви на боговете.

По онова време в град Амасий, в малоазийската област Понт, живее млад войник, на име Теодор Тирон. Началникът на полка стига и до него, за да го принуди да извърши жертвоприношение, но Теодор заявява, че е християнин и че няма да изпълни тази заповед. Началниците го оставят временно, защото смятат, че той ще се предаде на волята им и ще изпълни желанието на царете. Но Теодор не се страхува от тях и не изневерява на вярата си.

Пратениците на Максимиан и Максимин продължават да преследват християните. Хората, които им се опълчват, са затваряни в тъмници. Теодор им помага да запазят духа си буден и здрав, като ги насърчава, че трябва да имат търпение и да бъдат спокойни. В израз на негодувание запалва един от централните езически храмове. Началникът изпраща Теодор на съд и без никакъв страх той признава за деянието си. След самопризнанията си християнинът е подложен на бой и мъчения. Началникът го предупреждава, че ако не се подчини, мъките му ще станат още по-жестоки, но Теодор му отговаря, че не се страхува. „Мъките, на които ме подлагаш, за мен не са мъки – казва той, – защото имам пред себе си Господа Иисуса Христа. Ти не го виждаш, защото не гледаш с духовни очи“.

Началникът заповядва на войниците да заключат Теодор в тъмница. През нощта, докато се моли, му се явява Господ Иисус Христос и му казва, „Дерзай Теодоре! Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и питие! За тебе ще има друг живот, безкраен и вечен, с Мене на небесата“. Това Божествено видение го укрепва и извисява, изпълва го с радост и надежда и Теодор започва възторжено да пее в прослава на Господ. Стражите викат началника си. Той пристига и чува, че песента се пее от няколко гласа и решава, че при Теодор са се промъкнали други християни. Веднага влиза в тъмницата, но излиза светкавично бързо от там.

На следващия ден отново изпраща Теодор на съд и му заявява, че ако принесе жертва на боговете, ще получи големи дарове. Мъченика вдига очи към небето, прекръства се и решително отговаря, „Предай ме на огън, на зверове, терзай тялото ми чрез най-жестоки мъки! Но докато има в мене живот, няма да се отрека от името на моя Христос!“.

След думите му началникът заповядва на войниците да измъчват Теодор с железни куки. Въпреки мъченията, духът на гордия християнин остава силен и несломен: „Ще благославям Господа във всяко време, хвалата за Него е винаги в устата ми“.

Теодор остава непреклонен и получава присъдата да бъде изгорен жив. Християнка на име Евсевия, взема останките на светия мъченик и ги погребва в дома си в град Евхаита.

Петдесет години след смъртта на Теодор във Византия царува Юлиан Отстъпник. Той също таи силна омраза към християните, точно като двамата царе, и знаейки, че през първата седмица от светата Четиридесетница, се пази строг пост, той заповядва на цариградския управител да поръси с кръв от идолски жертви всички храни, продавани на пазара. След като заповедта му е изпълнена, св. мъченик Теодор се явява на архиепископа във видение и му казва, „Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже храната е поръсена с кръв от идолски жертви! Поръчай на тези, които нямат храна в дома си, да си правят коливо (варена пшеница с мед)“.

Архиепископът се изненадва от видението си и се чуди кой е толкова загрижен за християните. Теодор му се представя и казва, че е изпратен от Бога, за да им помогне. Архиепископът изпълнява заръката на мъченика и християните не докосват храната от пазара.

В израз на благодарност към св. Теодор, църквата запазва обичая и до днес – в първата събота, от седмицата на Великия пост, (на Тодоровден) да почита паметта на светия великомъченик с коливо. Преданията разказват, че на този ден светецът облича девет кожуха и отива при Бога, за да му се помоли да доведе лятото по-скоро.

Тодоровден или още Тудорица, Конски Великден, се отбелязва с тържествено почитане на коня. Рано сутрин на изгрев слънце, мъжете сплитат гривите и опашките на конете си, украсяват ги с цветни маниста, с големи пискюли и пролетни цветя и ги водят на водопой. След това идва и времето за традиционното конно надбягване (кушия). Победителите печелят награди. Конят – юзда, а неговият собственик – мъжка кърпа или риза. Най-бързият кон се кичи с венец и тръгва пръв за селото, причакван в дома от мома или млада булка. Стопанинът обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат с усмивка и гостоприемство и поят коня му с вода.

В къщата на домакините се води и хорото. През деня жените месят и раздават за здраве украсени обредни питки, наречени „конче“ или „копито“.

На Тодоровден празнуват хората с имена: Тодор, Тодора, Тодоричка, Тодорица, Тодорка, Дора, Дорка, Дара, Теодор, Тошо, Теодора, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Юлиян, Юлияна, Тея, Теа.

Тодоровден е свързан и с доста езически вярвания и народни традиции .

Според едно от тях седмицата, започваща от Тодоровден, е една от най-опасните в годината. През Тудоришката неделя, нощем из селото броди светецът, преобразен като „кара-кон“ или „вкара-кончен“ (вампирясъл) мъртвец. Оттам идва и думата „караконджул“ – зъл дух в тялото на животно. Така живота и смъртта се преплитат в образа на светеца.

Конят е почитан като вярно и предано на човека животно. Той също така е недосегаем за змейове и самодиви. Дори чумата не напада човек на кон. Затова той и езадачът му са издигнати в култ. Конят осъществява посредничеството между двата свята, между живите и мъртвите. За прабългарите животното е било и тотем и слънчев символ. Черепът на коня е бил окачван по оградите, за да предпазва от зли сили.

• Рано сутринта на празника майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава и да не се разболяват. Преди кушята пък жените мият косите си с вода, в която има слама от яслите на конете. След умиването хвърлят водата на улицата след конете. Наричането е косите да са здрави и дълги като конска грива.
• Свети Тодор е не само закрилник на конете, а и покровител на булките и раждаемостта, затова младите невести приготвят малки хлебчета и ги раздават ги на близки и роднини, а те пък им пожелават да имат деца.
• В Габровско на този ден празнуват младите семейства, които са сключили брак през изминалата година. Те посрещат гости, които им носят подаръци и краваи, наречени булченски, украсени със здравец. Според поверието, колкото повече краваи получи младата невеста, толкова тя ще е по- добре в новия и дом и ще ражда повече деца.
• На Тодоровден не се спи през деня, защото човек може да се разболее.
• На този ден не се чисти къщата и не се простира бяло пране.
• Конят, победител на Тодоровден не се продава, защото се вярва, че негов покровител е Свети Тодор.
• На масата не се слага праз лук!
• Задължително на масата трябва да има пита с мая, леща и гъби.

• Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът “отчита донесеното”. По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.
• В някои райони се изпълнява и друга интереснаобредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.
• В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.