Иван Иванов: Нищо не може да замени живота. Другото не съществува

Няма друг актьор в киното ни, станал толкова обичан и харесван след първата си роля като него

Отиде си и Иван Иванов. През последните години той се беше усамотил в къща в пазарджишкото село Оборище и убиваше времето си в писане. На спомени, на стихове, на размисли… Чрез словото искаше да каже на своите многобройни почитатели, че е жив, че ги обича и че не се предава на коварната болест.

Но никой досега не е успял да убие времето. Вчера то изпрати любимия актьора на небето и ни остави спомените за него.

Няма друг актьор в българското кино, който да е станал толкова известен, харесван и заобичан след първата си главна роля като Иван Иванов след „Всичко е любов“.

Но колко случайности има, докато стане всичко това!? Само една да не се беше случила, и сега нямаше да четете този текст.

Асеновградчанинът с неартистичното име Иван Георгиев Иванов завършва техникум по механотехника с диплома 3, 00. Кандидатства география, школата в Симеоново, право. Изкарва изпитите, но пустата диплома го връща в изходно положение.

През 1969 г. е републикански шампион по джудо. Става радист на софийското летище. С приятеля си Славчо Миленов дават нощни дежурства. Миленов кандидатства два пъти актьорско майсторство във ВИТИЗ, но го късат. Той обаче не се отказва. И по време на работа току започва да рецитира стихове. Между двамата обикновено се заформя следният разговор:

– Ти полудя ли? – пита Иван.

– Ще ставам артист. Ти нищо не разбираш!

– Проста главо, как от теб ще излезе артист, я се виж!

На следващата година обаче го приемат. И Иван си казва: „Щом Славчо влезе, значи и аз ставам…“ Взема материалите му – монолози, басни, стихотворения – и кандидатства. На майтап. Но е приет от раз! Това се случва през 1974 г. Двамата с Любен Чаталов са на по 23 години – батковци на 18-19-годишните първокурсници.

Класът се води от проф. Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев-Бондо. В първия час на първия учебен ден той пита всички защо искат да станат актьори.

„Майка ми е режисьор и аз съм отраснал по сцените…“. „Аз съм си мечтала за това от дете…“. „Защото родителите ми са артисти и искам да продължа традицията…“.

По-късно Иван Иванов ще признае, че докато слушал тези отговори, коленете му омекнали. Бил последен в редицата и като му дошъл редът, тихо казал: „Не знам… Случайно. Казаха ми, че може и с по-слаба диплома да се кандидатства. Никъде не ме искат за нищо. А имам и момченце на годинка…“

И се започва. Участия в режисьорски откъси, Димитрина Гюрова го взема в „Много шум за нищо“, играе ролята на Сатин в спектакъла „На дъното“ на сцената на учебния театър. И запомня една реплика на героя си, която се превръща в нещо като ключ към бъдещата му работа и поведение на бъдещия актьор.

Сатин казва: „Направи така, че работата да доставя удоволствие. Може би и аз ще работя. Мо-же би…“. Гюрова много държи Иван да казва провлаченото и ударно Мо-же би… „Тогава не го разбирах, защото Сатин е на 40, а аз – луд за връзване, на 27. След години ми стана ясно какво значи това „Мо-же би. Разбрах, че работата не е цел. Важно е съвършенството…“, казва Иван Иванов

Киното забелязва красивия рус и синеок актьор, но го канят за малки роли. Когато е в трети курс, Борислав Шаралиев го вика на проби за бъдещия си филм „Всичко е любов“. След дълъг кастинг и колебания Шаро, както наричат режисьора, решава да заложи на основния холивудски принцип, според който актьорите красавци се харесват много повече на зрителите, и залага на Иван Иванов. Уцелва в десетката, защото освен красив Иван е и талантлив. Помага му и неговата младоликост, защото той вече е на 27, а героят му Радо – на 18-19.

„Аз много обичах Шаро“ – каза ми преди години Иван Иванов, но не приема, че е негово откритие за киното. „Откритието, това съм си аз и за това няма спор“, категоричен бе актьорът.

И като го грабват кинорежисьорите след „Всичко е любов“, та не му остава никакво време за театралната сцена.

В Младежкия театър почти няма участия, защото е постоянно на снимки. Иван Добчев успява да го примами във Военния театър с ролята на Ромео. Но критиката не приема радушно решението на режисьора да размие границите между трагедията и комедията и постановката няма особен успех.

Иван Иванов може би използва този момент и напуска и трупата на Военния театър. „Аз съм индивидуалист анархист и не мога да търпя затворени пространства. Стрелец съм не само по зодия, но и по природа. А в театъра декорът е условен…“, обяснява актьорът отношението си към това сценично изкуство.

А в киното продължава да влиза от филм във филм: „Юмруци в пръстта“, „Ударът“, „Лавина“, „Комбина“, „Мярка за неотклонение“, „Романтична история“, „Борис I“…

Случва се да снима паралелно в два филма, което води до весели и не съвсем весели истории.

След „Всичко е любов“ всички ученички лепят снимката му в лексиконите си. След „Комбина“ започват да му подражават тийнейджърите – имитират го като поведение и особено като прическа. Всички момчета от един клас във врачанска гимназия се подстригват точно като героя му Вас.

След 1989 г. Иван Иванов и другите щатни актьори към Киноцентъра – Любен Чаталов, Филип Трифонов, Павел Поппандов, Джоко Росич и др., са уволнени. Иван казва, че тогава едно момиче от „Личен състав“ му предлага да работи в хлебозавод.

Българското кино изпада в клинична смърт и за актьора настават трудни времена. Изкарва по някой лев от участие в чуждестранни продукции като „На лов за червения октомври“ (1990), започва да дублира филми.

Отива на гости при приятел в САЩ, където изкарва около 2 месеца. Работи като бояджия, чисти апартаменти, боядисва врати, катери се да кастри дървета… „Даваха бакшиш, хората. Бе много екзотично“, спомня си актьорът.

Иван все повече се затваря в къщата си в с. Оборище, която купува през 1986 г., и все по-рядко се връща в София. Режисьорите не го канят във филмите си, защото си е извоювал име на „скъп актьор“. А и няма роли, достойни за могъщия му талант. „В повечето роли, които са ми поверявали, съм тип, който знае какво иска“, казва обаче Иван.

От този период той цени най-много участието си в тв сериала на Румяна Петкова „Гори, гори огънче“. „В „Огънчето“ се опитах да изиграя „нищото“ и смятам, че успях. А това е най-трудното“, коментира актьорът участието си в сериала. „Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота“, казваше Иван Иванов, може би разгадал магията на киното и театъра…

Впрочем в последните години почитателите му често публикуваха във фейсбук негови реплики, дори и стихове, от филмите му. Вижте част от постовете:

„Щом осъзнаеш, че нещо ти се е случило, трябва да имаш доблестта да го приемеш. Да се научиш да казваш „ДА“. Тогава всичко, което ти се е случило, става съществено. В един човешки живот няма нито миг несъщественост“.

„Не ми се играе. Какво друго можех да правя, освен да остарявам на екрана. Край! И хайде! Живеене! Нищо не може да замени живота. Другото не съществува“.

„Помня те! Чуваш ли?

Помня как те намерих от нищото, как дойде с измислено име, с цветове, за които не знаех, и поисках да имам ръцете ти, и поисках от теб да останеш…

Помня те…

Липсваш ми…

Знаеш ли?“.

„Да броиш люспите на рибата

не губене на време е.

Не е напразно гонене на вятъра.

В съзерцание умът изчезва. Прашката в ръцете на детето не пуска камъка. Стрелата спи спокойно върху тетивата.

А полетът на лешояда е само бронзов отпечатък, свидетелство на нищото.

Така животът властва“.

Филмите, в които игра Иван Иванов

„Срещу вятъра“ – 1977, дебют. Матрос

„Големият товар – 1978 г., телевизионен, 2 серии

„Всичко е любов“ – 1979 г., първа главна роля – Радо

„Юмруци в пръстта“ -1980 г., поручик Янкулов

„Ударът“ – 1981 г. – човекът от щаба на НОВА

„Лавина“ – 1982 г. – Асен

„Комбина“ – 1982 г. – Вас

„Жълто“ – 1983 г. – актьор

„Мярка за неотклонение“ – 1983 г. – Траян

„Стената“ – 1984 г. – Марин Маринов

„За госпожицата и нейната мъжка компания – 1984 г.

„Романтична история“ – 1985 г. – Кондора

„Борис първи“ – 1985 г. – Симеон

„Нощем с белите коне“ – 1985 г. – тв сериал, Сашо

„Горски хора“ – 1985 г. – Слав

„Мечтатели“ – 1987 г. – Димитър Благоев

„Небе за всички“ – 1987 г. – Антон Генов

„Тест 88“ – 1989 г. – следователят

„8% любов“ – 1989 г. – Хари

„Гори, гори огънче“ – 1994 г. 4 тв серии – Доктора

„Трафик“- 1995 г. – Бос

„Кървав спорт 4“ – 1998 г., САЩ – Цезар

„Асистентът“ – 1999 г. – бос на мутрите

„Стъклени топчета“ – 1999 г. – Пацо

„Едно дете в повече“ – 2004 г., човек от ДС