Биограф разказа за секретната дейност на пророчицата Слава Севрюкова
Слава Севрюкова e един от най-големите феномени, раждали се в България, а и в света. Писателят Христо Нанев прави разкрития за неизпълненото й завещание, тайните 7 извора на дарбата й, къде са костите на Левски, как предрече преврата срещу Тодор Живков и какво е видяла в бъдещето на България и света.
От години той събира информация за пророчицата, градейки картината на нейното житие, достойно за холивудски филм.
Нанев е роден в Пловдив през 1956 г. Завършва българска филология, а след това и театрална режисура. Започва работа в системата на образованието, където стига „само“ до длъжността заместник-директор на училище. Защото една среща с феноменалната Слава преобръща живота му на 180 градуса.
Нанев споделя пред „Телеграф“, че при досега с космичната й дарба осъзнал как нищо още не е постигнал в живота си. Напуснал работа и се отдал да издирва материали за неземния феномен Севрюкова. Писателят е автор на 6 книги и няколко документални филма, посветени на ненадминатата пророчица. А една от книгите му бе цензурирана заради опасно пророчество…
– Г-н Нанев, на 5 декември се изпълват 121 лета от рождението на пророчицата Слава Севрюкова. Има ли си тя място, на което човек да й се поклони и да постави цвете в знак на почит?
– Едно единствено място има. Намира се на входа на Нова Загора, първата кооперация вдясно. Там е била родната й къща, която вече е съборена. Преди време поставихме една паметна плоча от черен гранит с надпис: „Тук бе родният дом на голямата пророчица Слава Севрюкова“. Тя е живяла в Нова Загора само 16 години, но все пак земляците още си я тачат.
– Зная, че е обитавала и къщичка в столичния квартал „Овча купел“, тя поне дали е запазена?
– Тя се е намирала на края на София в „Тресулите“, както някога кварталът се е наричал. Строена е от нейния съпруг – белогвардееца Степан Севрюков. Къщата е била малка едноетажна от две стаички и антре. Стояла е допреди 4-5 години, но и тя вече е съборена. Имах идея да се сложи паметна плоча и там, но все пак аз живея в Пловдив и ми е трудно от разстояние да движа нещата, а и никой друг не подкрепи идеята.
Нейното завещание беше да се направи музей, но не на нея, защото тя бягаше от личната слава, а на психотрониката. Той трябваше да се помещава в нейния апартамент, в който се мести впоследствие в кв. „Овча купел“ №2. Когато почина, доколкото зная, нейният довереник доц. Иво Лозенски трябваше да се заеме с изпълнението на завещанието й. Годините обаче минаваха, без да се предприемат никакви действия и накрая нейните роднини продадоха апартамента.
– Има ли все пак съхранено от нея някакво материално наследство, записки, вещи, артефакти, които биха послужили за един бъдещ музей на този безспорен феномен от световна величина?
– Аз съм я записвал на касетофон. Записите са много лоши, тъй като са на стари български касети опреди 35-40 години. Правихме документален филм за нея 1 ч. и 20 минути – “Зеница към Вселената“, който евентуално би могъл да се приложи към музея. Иначе относно нейните вещи и мебели нямам информация след смъртта й какво се случи с тях, вероятно близките й са ги продали. Зная, че когато Слава почина, завеща на Лозенски едно канапе, чиято съдба също ми е неизвестна.
– Споменахте вече, че леля Слава, както са я наричали хората, е родом от Нова Загора, но как открива дарбата си и кога идва в столицата?
– Тя има наследствена дарба, тъй като принадлежи на голям род от ясновидци. Такива са били нейната баба Елена и майка й Мария. И трите заедно с дъщеря им освен прорицателки са били и лечителки. В тази сфера доста любопитна е срещата с нейния бъдещ съпруг. След Октомврийската революция белогвардейците на вълни идват в България. Степан Севрюков е бил кавалерист и адютант на един генерал. При едно сражение кракът му със саблен удар е разрязан от бедрото до коляното.
С месеци го лекуват в новозагорската болница, но дълбоката прорезна рана така и не се затваря. Тук е много интересно, че някога българските болници са давали на народните ни лечители да участват в процеса на възстановяване здравето на болните. Годината е 1918-а. Слава отива като доброволка в болницата. Именно тя с познанията си за билките, макар и 16-годишна, успява да излекува и да затвори раната на Степан Севрюков. Тогава той се влюбва в нея. Въпреки че е много по-възрастен, я иска за жена. Родителите й много се чудили дали да я дадат за булка на този буен белогвардеец. Обаче дядото е бил опълченец на Шипка. Неговата дума в крайна сметка натежава – защото той дава внучката на братушката.
Скоро след като двамата се венчават, се местят вече като семейство в град Шипка, където е имало белогвардейска общност. Но Степан реално не е знаел за кого се жени, защото тя е криела дарбата си от него. А при нея инкогнито са ходили белогвардейци. Питали са я дали ще се завърнат в Русия, какво ги очаква. Слава тайно от мъжа си им е предсказвала бъдещето. Така един руски княз й е дал няколко златни рубли в знак на благодарност. Тя ги е пазила като безценен спомен, но къде са отишли след кончината й, никой не знае.
От Шипка се местят в София. Когато Степан вече разбира каква е жена му, се е уплашил много. Тя е контактувала с големи сили, непонятни за човека, а той, материалист до мозъка на костите си, е нямал нищо общо с духовния живот. Обаче пък е имал сръчни ръце. Отиват те в покрайнините на София и там Степан сам построява тяхната къщичка в кв. „Тресулите“, който тогава е бил зеленчукова градина.
Хората започнали да прииждат към нея отвсякъде. Тя им е предсказвала невероятно точно живота и съдбата. През това време Степан стоял отвън в антрето и си пиел ракията. Той търсил някой сред приходящите да му прави компания на масата. Двамата са били пълна противоположност.
– Плюсът и минусът се привличат и при хората?
– Да, точно така. Интересно е, че това съчетание в рода на хрисимите, кротки и богонадарени жени в съчетание с буйните и невъздържани мъже може да се проследи и в рода им. Бабата на Слава, Елена, се омъжва за лют опълченец. Майка й също се взема с такъв мъж – бащата на Слава е бил буен човек. Накрая същата интересна съдба я настига и нея.
– Вие като биограф открили ли сте травматичен момент, в който тя да е отключила своята неземна дарба, както това става с Ванга например, която, ударена от смерч, губи физическото си зрение, но получава духовни очи, или една Вера Кочовска, претърпяла катастрофа на младини?
– Категорично Слава е родена с наследствена, генетична дарба на феномен. Такъв е и дядо Влайчо, също от Новозагорския край. С нея сме имали интересни разговори откъде идва тази дарба, как така… Тя казваше, че не само нейните баба и майка са били такива, но тя в предишен живот също е носила ясновидски дар.
– Каква е била назад във времето?
– Тя се виждаше като една руска графиня от немски произход. Познавала се е с Пушкин, Гогол, Лермонтов, предсказвала им е живота. Аз успях да издиря портрета на тази графиня. Казвала се е Александра Филиповна Кирхоф.
– Какво е нивото на припокриване на онова, което Слава е виждала с житието на тази мистична графиня?
– Едно към едно. Тя се виждаше като графиня, която е имала 3 деца. Но не им е обръщала достатъчно внимание, защото е била отдадена изцяло на ясновидството. Случайно или не в този живот тя нямаше деца. Това малко я измъчваше. Беше осиновила едно момиче, но то след време почина и така остана сама. От друга страна, при нея беше пълно с добронамерени хора, които непрестанно я търсеха, а тя бе за тях като духовна майка.
– Вървейки пак по линия на сравнението, малко настрани през годините остава въпросът за източника на неземната й дарба. Една Ванга говореше за Конник от светлина, който й е помагал, вероятно светец, Кочовска разказваше за извънземни. Този проблем при Севрюкова изследван ли е, или за неподготвеното съзнание на човек не е добре да задълбава в тази сфера?
– Много съм се ровил и издирвал сведения в тази област. Тя казваше, че има седем източника, от които черпи информация. Първият бяха Акашовите записи. Вторият бе човешката аура, която тя виждаше. За третия казваше: „Аз черпя информация със силата на мисълта“. Можеше да се пренася на всяко място. Споделяше още, че вижда и чува със сърцето, не през очите и ушите. Това бяха духовни източници на информация. Ползваше като източници и някои много извисени духове като Махатма Мория.
Слава беше и отличен телепат. Още преди да й зададеш въпроса, тя ти отговаряше. И това стъписваше и объркваше често хората, които идваха при нея. Гледаше с усмивка, но и с голяма отговорност на своята дарба – моралът й бе на изключителна висота. Казваше така: „За да не навредя на човека, трябва да събера информация и от седемте източника. Ако всичките ми кажат едно и също, тогава я съобщавам. Защото ако има разминаване, аз ще объркам съдбата на човек, а оттам ще навредя и на себе си“.
– Говорим днес за ясновидката Слава Севрюкова, но от гледна точка на феноменологията какъв е нейният принос?
– Тя остави диря в нашия свят, от една страна, със своите пророчества, а от друга, с работата си в областта на ядрената физика. Защото в България, поне аз не зная за друг човек със свръхсетивни възможност, който да работи в областта на микро- и макрофизиката, устройството на Вселената, на атомите, които тя разкри.
Много широк изследователски периметър имаше. Двамата с доц. Лозенски издадоха съвместен научен труд – „Психотронен модел на микрокосмоса“, издателство Софийски университет. Но тя работеше и с физика проф. Антон Антонов. Към нея имаше много голям интерес и от чужди академии на науките, които идваха и я изследваха. От тогавашния Съветски съюз (тя беше рускоезична) на крака й идваха учени легенди като академиците Фоменко, Курдюмов, Ажажа.
До нея се допитваха и тогавашните съветски космонавти. Тайна бе, че преди големите орбитални полети или при авария изпитатели и инженери се съветваха с дарбата й – кое, как и защо е станало, какъв е бил източникът на проблема.
– По това време тя вече работи с покойния физик Иво Лозенски, който успоредно с това пресява хората, които напират за консултация. Как преодоляхте тази бариера?
– В известен смисъл тя беше засекретена. До нея достъпът бе много труден, а Лозенски беше като цербер. На мен ми трябваха 4 месеца, за да стигна до среща – много стени и прегради преодолях.
– Безспорно вашият път като изследовател и писател е неразривно свързан с нейния. Как все пак се случи съдбоносната ви среща?
-Три-четири пъти ми обещаваха среща, която незнайно защо все се отменяше. Накрая двама души ми помогнаха да стигна до нейната приемна. Единият бе инж. Стамен Стаменов -изследовател, уфолог, а другият – големият йога Венцеслав Евтимов. След като и той се намеси, това изглежда наклони везните да се срещнем. Преди това да се случи, ме подготвяха с думите: „Ще видиш човек по-добър от Ванга“. Това ми звучеше абсурдно, още повече, че в онези години Слава Севрюкова далеч не беше популярна.
Бяха ми казали още: „Като отидеш, носи си един касетофон на батерии, скрит в сак, защото не разрешават да я записват“. Отидох аз, като гледах да сложа сака по-близко до нея, за да запише нашия разговор. Но тя говореше много тихо. Още при запознанството ми каза за какво съм отишъл, което ме изуми. Отговори на въпросите ми, без дори да й ги задам. Но когато започна да прави големи разкрития, като например къде са костите на Левски, не се сдържах, а извадих касетофона и го сложих на масичката пред нея. Тогава доц. Лозенски скочи с думите: „Бързо да махаш този магнетофон, тя не дава да я записват“.
А Слава му каза: „Не, Иво, аз му разрешавам. Записвай, моето момче, и когато идваш при мен тая машинка все да я носиш с тебе“. Когато се прибрах в Пловдив, аз летях от радост…
